21-то поред издание на годишния календар на Историческия музей, издаден съвместно с издателство „М-Прес“, беше официално представено в Хаджистояновото училище във вторник. Темата за 2025 година е интересна и национално значима – историческото проучване и разкопки на ранновизантийската и средновековна крепост Хоталич, Преди 45 години се започва с много догадки и ентусиазъм, с помощ от дарители и приятели, за да се достигне до днес, когато крепостта е социализирана и облагородена, приятно място за отдих и туризъм, едно място, съхранено във времето, гордост за всеки българин.
Календарът бе представен пред многобройна публика, сред която бяха председателят на Общинския съвет д-р Явор Памукчиев, кметът на общината д-р Иван Иванов, зам.-кметът инж. Красимира Йорданова, както и семейство Лилия и Мирослав Маркови – издатели на календара.
Вечерта бе открита от директорката на музея – Ивета Миленова, която припомни, че годината е юбилейна за музея, а през нея са издали много нови печатни издания, свързани с историята на нашия град. За новия календар тя благодари на Мирослав Марков и му даде думата.
„Неусетно минаха 25 години, откакто реализирахме първата си идея.
В момента спорим за точния брой на изданията, но това не от голямо значение. Важното е, че с течение на годините създадохме едно успешно партньорство с екипа на Историческия музей“, сподели Марков и допълни: „В тази зала присъстват много хора, които през годините са участвали по някакъв начин в изработването на календарите. Такъв е и Стойо Цонев, като автор на много голяма част от календарите и снимките в тях. Благодаря ви!“.
Автор на текста на календара за следващата година е археоложката Надежда Ботева. Пред гостите тя акцентира на факта, че в заглавието на календара няма името Хоталич. „За повече от 20 години, в които научен ръководител на разкопките е Симеон Симеонов, се налага мнението, че разкритата крепост може да се идентифицира с Хоталич, име, което се споменава в османските данъчни регистри от XV до XVII век. Тази хипотеза, независимо че има противници, се утвърждава и приема както в научните среди, така и в публичното пространство. Дори, в поредица от издания, посветени на археологическия обект, историците са се спирали на неговото средновековно развитие, свързано с близостта му до столицата Търново (XII-XIV в.). В страни обаче оставаше неговата по-стара история – ранновизантойксият период (IV-VII в.) Именно затова календарът на Историческия музей за 2025 година е посветен на този по-стар период, обхващаш близо 300 години“, каза тя и допълни, че е неточно византийска крепост да се именува с османско име. „През този период се извършват дълбоки и необратими промени, причините за които се коренят във Великото преселение на народите, които довеждат до „варваризиране“ на Балканския полуостров. Настъпват коренни промени в етническия и социално-икономическия облик на европейския Югоизток. Тези събития особено драматично се проявяват в земите на днешна Северна България, чието население е било принудено да живее в укрепени селища, под непрекъсната заплаха от „варварските“ племена“, допълни Надежда Ботева. Тя подчерта, че в текста, поместен в календара, се е опитала по съвсем достъпен начин да разкаже тази ранна история на крепостта.
Освен текст, на страниците на календара са представени изображения на ранно византийски накити от VI в.; култови предмети; предмети, изработени в откритата косторезна работилница; тежести,открити в тъкачна работилница от V век; токи и части от колани; фрагменти от стъклени съдове и такива – от еленов рог; част от кантар, ключове и катинар; кехлибарени накити, златна монета и фубули, открити на крепостта.
Зареждане ...
