ПРОФ. Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Времето, когато се ражда нещо ново, свързваме винаги с надеждата, че ние, човеците, ще бъдем по-добри. Но защо ли веднага след като си пожелаем добрите неща, тази надежда се разпада на много и остри парченца? Та нали ние, човеците, които трябва да се съобразяваме със земното притегляне, трябва и да летим в своите си мисли. А сме все недоволни и ненаситни в това, което искаме да ни се случва. И забравяме или пропускаме да си спомним, че то, човешкото битие, е онова изживяване – тъй просто и сложно, колкото ние самите си го сътворим. Изживяване само наше и твърде лично.
Очаквания, въжделения и много желания – това са нашите искания към Бъдещето. Но твърде често не си спомняме, че то започва днес – сега и веднага, и се състои въпреки или заради самите нас. Пропуснатата част от него си остава за наша сметка и си я плащаме – независимо дали искаме, или пък не.
Мъдростта на всички наши съждения е свързана с опитите ни да живеем и да се чувстваме щастливи по начин, който ни харесва и който изпълва нашите мисли, чувства и мечти. Всички останали наши терзания са просто част от преживяването на този наш един-единствен човешки живот.
Кой да ни води в тази неравна пътека е трудно да се каже. Дали това да бъде сърцето, или да бъдат мислите? Или пък нашето усещане за справедливост? А може би трябва да търсим себеусещането на своето съществуване по начин, който ни прави единствено и само щастливи? Знам, че щастливите хора не се усещат като такива. Знам, че те летят – въпреки земното притегляне. Знам, че околните ги различават по особен начин и знам, че те търсят да дадат, а не да вземат… Всички останали са по някакъв начин не особено щастливи, а дори и нещастни.
И ето, коледният подарък пътува в нашия сън и ни намира по един неестествен начин, защото усещането за отношението на хората се разчита по неоспорим начин и намира своя път да достигне до нас. И тогава, окрилени от мисълта, че не сме сами, ние тръгваме към днешното си утре, към това, което търсим и което намираме, за да бъдем най-вече себе си. Защото това ни прави истински.
А пожеланията? Те се правят само и единствено със сърце и душа и когато са свързани с нашата обич към тези, които са до нас, около нас и които ни познават по всякакъв начин. И няма значение дали сме на последната седалка в тролея, или в луксозния автомобил или пък прескачаме пейки и локви. Усещането за близост, но и за свобода, е доста по-силно от нашето физическо състояние на присъствие и ни дарява с онова вихрено блъскане на мислите и чувствата, което неволно ни кара да потрепваме в очакване…
Честита Коледа!
Зареждане ...
