Първият ни разговор с Росен Христов, управител на Общинския приют за безстопанствени животни в Севлиево беше по повод стресираните домашни любимци от новогодишните бомбички и фойерверки. Тогава той сподели, че наскоро се е върнал от чужбина – бил е в Англия и Дания, че и в тези държави част от новогодишното настроение са фоейрверките и зарята, че и там се гърми, но има правила, които всички спазват. Той се съгласи да продължим разговора за правилата тук и там не само по отношение на отглеждането на домашните любимци, но и като начин на живот на хората в тези държави, за които ние, българите казваме, че са подредени и в тях по-лесно се живее.
-Колко време бяхте в чужбина?
-Почти 6 години. Дойдох си от Дания. Там има кучета колкото искаш, но всички са на каишка – бездомно няма нито едно.
-Защо там може, а тук не може?
-Ще дойде този ред и тук, но се бавим много. Според мен властимащите много добре знаят какво ще стане с манталитета на хората, ако са бедни. Ако си задоволен, не богат, ти няма да си завистлив, няма да си злобен. Но когато си беден, за една трошица хляб си готов на всичко.
-И тези чувства само от бедност ли са?
-Според мен да.
-Но ние говорим за животните, за липсата на отговорност от хората към тях – след като сме решили да отглеждаме домашен любимец, нека се погрижим да е обезпаразитен, да е кастриран, регистриран….Според мен това е липса на други морални качества !?
-Ние нямаме отношение помежду си! Какво остава към животните, към природата…!?
-Сигурна съм, че и в Дания има бедни хора – не всички могат да са богати или от средната класа, но казвате, че там няма бездомни животни…Защо?
-Държавата се грижи за бедните, прави се всичко възможно да ги социализира, да им се намери работа, дори почасово. Имах колежка, която работеше по половин работен ден един или два пъти в седмицата. Даваше й се шанс да работи. В тази държава има правила, които се спазват от всички хора, затова са добре.
-Вие там с какво се занимавахте?
-В Англия със строителство, а в Дания – с всякаква работа, защото, като не знаеш езика, не те приемат на работа.
-Добре, всеки казва, че причината за хаоса у нас е в манталитета ни, в начина ни на живот, в липсата на закони и правила – по-точно в контрол на изпълнението им, но никой нищо не прави това нещо да се промени…”Сама птичка пролет не прави”, “Ти ли ще променяш света”, са най-честите изрази, с които оправдаваме бездействието си. Тогава?
-Промяната ще дойде когато всеки я започне от себе си. Затова трябва да прочиташ повече книги, да се информираш….Сега, някой като напише нещо във Фейсбук, веднага друг започва да коментира и да е настроен негативно…И цяла вечер стоят в мрежата, вместо да хванат книга и да прочетат нещо.
– На колко години отидохте в чужбина и какво се промени във Вас за тези години?
-Късно отидох. По професия съм дърводелец. Отидох, за да видя свят, да спечеля пари за машини и да си продължа занаята тук, в България. Това ми беше целта. Имам си цел и я следвам. Според мен не може да се живее без цел – ден за ден. Да изкарам днес 20 лева, ами утре!?
-И вече с постигната цел, развивате ли своя бизнес?
-Да, работя за себе си и помагам на приюта за безстопанствените животни. Сварих стара материална база. Но благодарение на Общината започнахме да я подобряваме. Горната сграда е за младите кучета, а долната – за по-възрастните. Вече имаме и нови колибки за младите кучета. Една от големите фирми в града ни дари дървени сандъци, от които направихме къщичките. Всичко ще бъде подменено, когато времето позволява.
-Кой е Росен Христов?
-Тук съм роден, тук съм израснал, тук съм учил. Обичам си района и държавата.
– И я заобичахте повече, когато отидохте в чужбина?
-Да, защото е равнина, има си всичко, море, поле, море, планина, гора…Там няма парче място, което да не е на някого и не може така спокойно да се разхождаш. Там няма такова нещо – да се разхождаш в гора. Вече половин година съм тук и все още не мога да се нарадвам на всичко около нас.
-И какво още научихте там?
-Че без труд никъде нищо не може да се случи, че чужбината не е панацеята да станеш богат. Имах колеги, които са заминали в чужбина, защото тук са изкарвали по 700 лв., пък там много повече, но те не са си поставили никаква цел. Отишли са там просто за по-добър живот. Трябва да имаш някаква цел, нещо към което да се стремиш, да постигнеш. В чужбина станах и по чувствителен към човешката агресия, с която се сблъсквам тук в България. Там постоянно чуваш някой да казва: ”Благодаря! Моля! Извинявай!” Хората са усмихнати, по-дружелюбни, докато тук са намръщени, сърдити, готови да се карат.
Съвсем случайно се захванах с приюта, понеже съм приятел с нашия ветеринарен доктор – д-р Добрев. Чудесен доктор си имаме! Той ме покани и аз приех.
-Да ви кажа, честно, ще изпитам мъка, ако дойда в приюта и видя животните, затворени в клетки….
-Понякога и на мен ми става тежко. През месец септември с доктора извадихме две кучата за изложение и другите като видяха, че ги извеждаме, започнаха да лаят. Все едно ти говорят: ”Вземи мен! Вземи мен!”
-Аз съм влизала преди години в Дом с малки деца за осиновяване. Всяко дете те гледа и очаква да избереш него… Никога няма да забравя тези детски очички.
-Същото е при кучетата! Сякаш ти говорят с човешки глас. Но има и състрадателни хора. Средно имаме по 2 осиновени кучета, което е много хубаво. Но ние постоянно хващаме нови и нови. И става така, че едно излиза, а други две или три влизат. Процесът е нонстоп.
-Казахте, че сте имали кучета за изложения. Породисти ли бяха или..?
-Много рядко хващаме породисто куче. Аз имах две женски – едната я взех преди да замина за чужбина, а другата – докато съм бил в чужбина. През месец септември, миналата година, си взех трето куче – стана по взаимна любов, от пръв поглед. С този младеж станаха три на село. И веднага си спазих правилата – веднага е ваксиниран, кастриран, чипиран, обезпаразитен и регистриран в Общината. Кучетата се държат понякога по човешки от хората. Смесените породи живеят по-дълго. Аз постоянно повтарям на хората, че когато са кастрирани кучетата по-рядко боледуват и характерът им става по-мек.
-Каква е целта Ви за приюта?
-До обновим всичко – огради, къщички, посетителската сграда за хората. Всичко трябва да се стегне! Казах Ви, че намерих остаряла материална база, но сега съм обнадежден, защото екипът, с който работя е страхотен – хората са много съвестни, много съм впечатлен. Общината ни помага.
-Аз виждам Вие с каква любов говорите за животните, така че не се съмнявам, че и в приюта искате всичко да е както трябва!?
-Аз съм любител на животните – имам котки, кучета … В апартамента имам две котки, и на село още две котки и три кучета. Още от малък съм израснал сред животни.
-На какво Ви научиха животните?
-Че кучетата се държат по-човечно от хората. И ще Ви разкажа конкретна история. От Горна Росица ми звънят за умряло куче. Разказаха ми, че приятелчето му стояло до него, гонело му мухите, мъчило се е да го събуди и не допускало никой да се доближи до него. Това не е ли човечност?
-Казахте, че искате да разбиете мит за приюта. За какво става въпрос?
-Че вземаме кучетата, за да ги убиваме. Над 15 пъти ми се обаждаха по телефона с този въпрос. На всеки, който ми каже това, му казвам да дойде при нас, за да видите колко е чисто, с каква качествена храна ги храним. В долната сграда са възрастните кучета, които стоят там над 10 години. Ако ги вземаме, за да ги убиваме, дали ще са там? Миналата седмица имах доста настъпателно обаждане от една жена, която имала три кучета и настояваше да отида, и да ги взема. С много лош тон настояваше да сторя това. Аз й казах, че работим по установен правилник, но тя се опита да ме заплашва с телевизии …Няколко пъти й повторих, че главната цел на приюта е: “Кастрирай и върни! А нейните кучета дори не са годни за кастрация, защото са млади. Целта на приюта е намаляване на популацията, не унищожаване на кучетата.
-От сигнали на читатели разбирам, че в доста села има бездомни кучета, защото за недобросъвестните им стопани е по-лесно да ги оставят на някой селски път, отколкото да намерят начин да се погрижат за тях. Според Вас каква е ситуацията?
-Имаме си две-три села с много бездомни кучета, но има и други, в които няма такива проблеми. Имахме обаждане от село Петко Славейков, че има бездомно, свирепо куче. Отидохме там, но не успяхме да го открием. Видяхме, че има други две, но кметът ни каза, че те си ги отглеждат и няма други бездомни. Всичко зависи от кмета на селото, но и от всички нас, хората.
Скоро разговарях с представител от “Четири лапи” и жената ми сподели, че повече време отделя да възпитава хората в любов и отношение към кучетата, отколкото с тяхното дресиране. Желанието й е да промени поне малко манталитета на хората.
-Вярвате ли, че това може да се случи?
-Да, случва се! В България за годините, когато ме нямаше, виждам много голяма промяна – бавничко става, но все пак я има. Правилата трябва да се спазват. Другите държави са добре, защото спазват правила. И ако ние ги спазваме, всичко ще се промени по-бързо към по-добро.
Слава Севрюкова казва, че България ще се оправи като се върнат младите хора от чужбина. Това трябва да стане най-късно до 2028 година. Когато се връщах от Дания бях с кола, с датски номер. На митницата един възрастен митничар ме попита: ”Какво става, защо се връщаш”. Казах му, че ми писна и се прибирам у дома. А той каза, че много хора, които са били в чужбина вече се връщат и това е тенденция, която се забелязва в последните години.
Може би тези хора, които са живели в страни със строги правила, ще ги спазват и тук, и ще ги наложат на другите.
Зареждане ...
