ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
„Науката е търсенето на истината – това не е игра, в която човек се опитва да победи противника си, нито пък да навреди на другите.“, Лайнъс Карл Полинг
Чувството за свобода и независимост е особено състояние на духа, което, освен от нашите способности и действия неизменно и винаги се влияе и от други хора и обстоятелства. Човешките очаквания винаги са свързани със случването на нещо добро, само че то по един или друг начин зависи от това с какви хора се срещаме в житейския си път и как те и обстоятелствата влияят на случващото се. Отстояването на онзи дух на свобода и относителна независимост е може би най-сложният процес, който науката и животът постоянно поставят под съмнение и под угрозата да бъде променян, съпоставян или изцяло изменян. Времето и пространството, в което живеем, определят до голяма степен границите на това, на което сме способни, но и дават възможност за проява на собствена идентичност, собствена чувствителност и разбира се – на избор, който, искаме или не, правим по собствен и неповторим начин.
Лайнъс Карл Полинг определя всичко това, като „удовлетворение от любопитството, като един от най-големите източници на щастие в живота“. Дали е прав или греши в своите преценки на човек и учен е доста сложно като обяснение, но пък дава посока на мисли и съждения.
Ние всички искаме да намираме верните и правилните решение най-малкото защото това е твърде удобно за нашето човешко съществуване и по-малко за общото ни съществуване. Това ни егоистично привличане към собственото „аз“ може днес или утре да изкриви или дори да промени представата ни както за самите нас, така и за околните. Погрешната ни оценка дава безпогрешно отражение на всяко наше действие, мисъл и дори на човешкото ни съществуване. Това е твърде опасно както за самите нас, така и за околните. С колкото повече и по-голяма власт е натоварено нашето битие, толкова по-трудно и по-невъзможно ще бъде справянето ни с тази мисия и при тези обстоятелства. Отражението на случващото ще отразява по един особен начин съприкосновението ни с всичко и с всеки, с когото имаме допир в това си действие.
„Науката е търсенето на истината, това е усилието за разбиране на света: то включва отхвърляне на пристрастие, догма, откровение, но не и отхвърляне на морала.“, Лайнъс Карл Полинг. Този велик човек споделя прозренията от своят преживян в 93 години живот и има известна правота, че каквито и да са нашите възгледи, желания, личностни терзания или пък идеи, то морал е необходим на всеки и във всичко. Вероятно той го е търсил през цялото време на своето пътуване и неведнъж се е лашкал между различните крайности на приемане и неприемане, на одобрение и неодобрение, но винаги е продължавал да прави онова, което е било смисъл на неговото пребиваване в земното му приключение. Очевидно го е правил с хъс, страст и много мисъл, защото постигнато е достатъчно много, за да осмисли в пълна степен не само своя живот.
Много и дълго с удоволствие и страст четох за Лайнъс Полинг и написаното от него. Очарованието от това вглъбяване и потапяне във времето от преди повече от половин век дойде от прозрението, че възгледите му за човешкото ни съществуване винаги са били свързвани с даването на онази полезност и онова присъщо човешко съпричастие към стремежа хората да живеят по-добре.
„Ако искате да имате добри идеи, трябва да имате много идеи. Повечето от тях ще сбъркат и това, което трябва да научите, е кои да изхвърлите.“
„Трябва да имате много идеи. Първо, ако искате да направите открития, е добре да имате добри идеи. И второ, трябва да имате някакво шесто чувство – резултат от преценка и опит – кои идеи си струва да проследите. Изглежда, че имам първото нещо, много идеи, а също така мисля, че имам добра преценка кои са лошите идеи, които просто трябва да игнорирам, и добрите, които по-добре да проследя.“, Лайнъс Карл Полинг
Все тичаме подир най-разни и странни илюзии и трудно намираме верния път към добрите пътища. Някак си объркани сме в делника и празника и не успяваме да разчетем верните и истински послания, а и трудно приемаме вече всичко, което се опитва да ни покаже това.
Странни хора сме ние българите, все търсим и намираме илюзорни цели и приемаме новодошлите като спасители, а недовиждаме, че те, спасителите, отдавна са между нас. Не знам дали вече имаме достатъчно добри идеи, за да можем да си позволим да захвърлим някои от тях, но със сигурност имаме достатъчно добри хора, които не могат и не трябва да наричаме месии, а просто нашите нови бъдещи водачи. Трудно ги откриваме и припознаваме, защото вече сме загубили усещането за преценка и трезвост, но пък сме придобили самодостатъчен нарцисизъм и самонадеяност. Все пречки, които трудно прескачаме, а за преодоляването им се иска време, достатъчно мъдрост и несъвсем обикновена сила.
„Вярвам, че всички сложни явления могат да бъдат обяснени с по-прости научни принципи.“, Лайнъс Карл Полинг
Вероятно Полинг е прав, но на нас българите ни е чужда способността да приемем този факт дори и в житейския начин на съществуване, а камо ли да открием това по научните пътеки. Вероятно съдбата или пък пътят, който сме избрали, е от онези, трудните, и ще ни се наложи да открием вярната посока, да усетим трудността и да преживеем тежестта на времето. Историците уверено ще ни кажат, че всичко се повтаря и с известна относителна точност ще бъдат прави, но нали и в това е смисълът – да съхраним натрупаното знание и да се опитаме да го предадем, за да бъде то полезно в нашето човешко развитие. Вероятно трудно, дори много трудно ни се случва всичко това, поради което и ние все очакваме и се надяваме на поредното наше Възраждане и търсим (по неособено добър начин) нашите нови възрожденци.
Много преди да прочета достатъчно много за Полинг, преди близо 25 години, бидейки на едно пътуване в Гърция (първото ми там) една доста по-голяма от мен дама ми каза, че трябва да науча химията на живота и всичко ще си дойде на мястото. Поводът за този коментар бе, че закъснявахме за официална пресконференция в местната префектура.
Винаги съм искал да знам колкото е възможно повече за света. Тогава не се замислих много над тези думи и продължих да настоявам да спазваме графика на събитията и срещите. Но сега вече знам, че е непростимо за един химик да няма онзи широк набор от интереси и знания. И какво по-подходящо доказателство за това може да има от думите на Полинг:
„Признавам, че много физици са по-умни от мен – повечето от тях теоретични физици. Доста умни хора са преминали в теоретичната физика, следователно полето е изключително конкурентно. Утешавам се с мисълта, че макар те да са по-умни и да са по-дълбоки мислители от мен, аз имам по-широки интереси от тях“. И за да ме подкрепи в тези уж случайни твърдения, той казва: „Животът е връзка между молекулите, а не свойство на някоя молекула“.
Препускайки през времето и най-вече през живота ни, което случване понякога нито разбираме, нито успяваме да усетим, все пак трябва да ни е ясно, че той, животът, е само един и не се повтаря. Едва ли в пълнота можем да изискваме да го изживеем смислено и със значение за себе си и околните, но можем да се опитаме да се преборим с дребните страсти, нека ги наречем дребни камъчета, които ни убиват, препъват и болезнено ни карат да се притесняваме за всичко и за всеки. Нека да спрем да търсим обяснение в необяснимата враждебност и подлост, защото едва ли има възможност да я премахнем, но сме длъжни да направим опит да вървим напред, което ще ни осигури по-голям напредък.
„Мисля, че всеки човек трябва да може да се наслаждава на живота. Опитайте се да решите какво най-много ви харесва да правите, а след това се огледайте, за да видите дали има работа, за която бихте могли да се подготвите, която би ви позволила да продължите да имате такъв вид радост.“, Лайнъс Карл Полинг
Красноречиви и достатъчно верни напътствия ни дава Полинг: „Голямата сила на мисленето, запомнянето и общуването на човека са отговорни за развитието на цивилизацията“.
Вероятно технологичното и техническото развитие много пъти ще изпреварват човешкото и в това има известно очарование – да можем да общуваме, да обменяме своите мисли по начин, който ни е съвършено присъщ и е съпътствал човека хилядолетия.
По-важният въпрос е дали ще успеем в своето развитие като хора, което не визира само напредъка на технологиите, но и усъвършенстването на човека, който успява да съхрани в себе си своята същност и да направи своето развитие такова, че да може да счита, че то е крачка напред.
А иначе прозаичните въпроси следват един след друг и те неминуемо ще ни бъдат зададени, а отговорите предстои да намираме или откриваме почти всеки ден, всеки час и дори всеки миг. И нека не забравяме главното – че онази съвършено важна задача на нашето съществуване е не нашето оцеляване, а нашето развитие.
Зареждане ...
