Пари в държавата има, но се харчат по безобразен начин
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ, специално за вестник „Росица“
Готов съм да се присъединя към думите, които изрече в тежък момент бащата на трагично загиналата Сияна – че очевидно е имала мисия. Мисията да ни събуди от летаргичния сън на безотговорността и безразличието, от дребните сметки и солидните печалби и от примиренческото „така било е и ще бъде“.
Давам си сметка, че повече от седмица всеки ден и по всички медии този случай се коментира и слава Богу бих добавил. Имало е и къде по-тежки трагични инциденти, но не чашата, а направо ведрото на търпението просто преля. И всеки един от предишните инциденти, всеки протест за калпав път и всеки арогантен джигит по пътя са били капка в това ведро. Сияна просто стана техен изразител и безкомпромисен съдник.
Много неща се казаха и изписаха, но аз ще се опитам отчетливо да обоснова отговорността на хората с власт.
Да вземем популизма, оня страх у политиците ни, че ако вдигнат цените на винетките, ще загубят няколко хиляди гласа. Ами да ги загубят, вместо да се пребиваме по пътищата, майките да слагат черни забрадки, а болниците да спасяват осакатени за цял живот хора. Защо?
Тук да припомня, че още преди 9 години тогавашната министърка на МРРБ Лили Павлова заявява по БНТ, че реалната цена на винетката е 150 лева. Сега, с инфлацията, която скочи покрай ковида сигурни ще трябва да е 250 лева. Но тя продължава да е 97… Тогава един приятел взе калкулатора, раздели ги на 365 дни и получи, че дневно плащаме, за да ползваме пътя, вкл. и магистралите 27 ст. или колкото цената на една цигара…Ами не, няма да имаме хубави и безопасни пътища.
Все в този стил е много точният коментар на моя колега и водещ на „Офанзива“ Любо Огнянов, който написа във фейсбук следното: „Разстоянието между Радомирци и Телиш е 10 км. 1 км струва 1 млн. На ден за Боташ плащаме 1 млн. Цената за 10 дни за Боташ е цената на черната отсечка. Нещо за това?“
Същите тези политици и особено депутатите ни не си мръднаха пръста цели 7 години да използват пълните възможности на една най-модерна ТОЛ-система, която всички ние с данъците си платихме, за да се следи средната скорост по пътищата. Вие ще си купите ли модерна керамична готварска печка, за да си варите чай и изобщо да не използвате фурната? А превишената скорост е една от най-честите причини за пътния травматизъм. Втора година анализаторът и мой приятел Георги Харизанов призовава да се използват възможностите на тази система, но хората с власт и възможности ги пускаха от едното ухо през другото за по-пряко. Нищо не оставаше из мозъчните гънки.
Изобщо понякога си мисля, че хората, които сме овластили да управляват държавата вземат абсурдни, неадекватни и напълно нелогични решения. Сега, чак сега чувам, че мерките за намаляване на катастрофите включвали и ограничения по магистралите до…130 км/ч. А досега беше 140! Споменавам го нарочно, защото още преди година публикувах в „24 часа“ анализ и когато изследвах темата за скоростта по аутобаните с изумление открих, че като изключим Германия (там е дългогодишна практика да няма ограничения), само 2 страни разрешават да се кара със 140! Полша и ние. Ние, с най-скапаните, неподдържани и отвратително маркирани магистрали, кръпка до кръпка с различни видове асфалт. За сведение една Белгия позволява 120, а отличните аутобани на Великобритания – 112, или 70 мили. И няма робуване на недоволни „батки“, мутри с мерцедеси и супербизнесмени, които непременно трябва да стигнат половин час по-рано.
Поредният занемарен до буренясване проблем е бавното правосъдие, за което пък най-голям „принос“ има липсата на експерти. Те са изключително важно звено, защото съдията нито е длъжен, нито може да търчи и да взема проби от пътя и т.н. Той решава на базата на факти в експертните оценки. И защо тези хора са проблем? Защото са ниско платени и затрупани от работа. И съответно други желаещи няма.
Сега прибавете към всичко това и манталитета, лошото образование и липсата на ценности уви, и в млади и в тези, които ги възпитаха, и ще си отговорите на въпроса „Как така за 25 годни от 23-то място в Европа по катастрофи стигнахме до първо“? И защо ножът опря до кокала, а пациентът вие от болка.
Що се отнася до парите – има ги, но нашите управляващи ги харчат безумно. Все още средният българин живее с мисълта, че държавата е нещо различно от неговата къща и депозитна сметка. А не е така. Защото за цялата вакханалия около 7 последователни предсрочни избора похарчихме над 600 милиона, поне 450 от тях можеха да бъдат спестени заради ината, грандоманията и властовите амбиции на политиците ни. Но това са по 150 лева, които е платил от джоба си всеки работещ българин, които можеха да отидат и за по-безопасни пътища, и за по-добро здравеопазване, и за нова ВиК мрежа. А какво да кажем за вече споменатия „Боташ“? Над 4 милиарда, много от вас не могат да си представят такава сума. Губим жестоко, но не го усещаме пряко.
Сияна наистина изпълни своята мисия. Сега на ход сме ние, обществото като нетърпимост и управляващите като отговорност.
Зареждане ...
