34 години. Толкова са изминали, откакто Великден – най-светлият християнски празник, е признат официално в България. Само с година повече, отколкото е живял Исус Христос на земята, преди да понесе кръста на човешките грехове и да възкръсне в славата на вечния живот. През 1991 година, с приемането на новата Конституция и промените в Кодекса на труда, Великден бе въздигнат в редиците на официалните и неработни празници у нас – символично признание за неговата духовна тежест и значение.
Разгръщайки пожълтелите страници на в. „Росица“ от преди три десетилетия, попадаме на емблематичното заглавие на празничния брой от 20 април 1995 г.: „Възкресение Христово – празник на празниците“ – текст, излязъл изпод перото на ставрофорен иконом Николай Стайков. Думи, които и днес звучат актуално, със същата сила, топлота и вяра.
С наближаването на Възкресение, нека си спомним за светлината, която Христос донесе в света, и да отворим сърцата си за доброто. Нека любовта да бъде нашият път, надеждата – нашата опора, а радостта – неизменен спътник в живота. Пожелаваме ви щастие в домовете, обич в сърцата, слънце в очите и радост в душите! Честит Великден!
„Няма по-радостен празник за християнина от Възкресение Христово.
Той е празник на празниците и тържество на тържествата. Да се веселят небесата, да се радва земята; да празнува светът – видим и невидим, защото Христос възкръсна и стана вечно спасение!…
Ден е на възкресение, нека се просветим от тържеството и един друг да се прегърнем. Да се наречем брата и на ненавидящите ни да простим всичко, в името на възкресението. То е тържество, смисъл и основа на нашата християнска вяра и както казва св. ап. Павел: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра“. Ако нямаше Христовото възкресение, нямаше да има не само християнството, но и самата вяра в Бога, вярата в силата на доброто и правдата, изгубен би бил и смисълът на живота. Възкресението е празник на нашата дълбока вяра за възтържествуване на човешкото у човека, на доброто и правдата, към които вечни извори на очистението зажаднялото човечество, изнурено в безконечни лутания из пустинята на живота, днес му дава сила и упование в нещо добро за в бъдеще. Защото, когато днес човечеството е затънало в блатото на злобата и егоизма, този празник идва да ни напомни онези времена, когато човещината, добротата и любовта между хората са били също така потъпкани и забравени.
Възкресението Христово е ден, който ни възвестява края на всички земни неправди и ни напомня да тръгнем подир Онзи, който в името на това човеколюбие увисна заради нас на кръста.
Възкресение Христово значи смърт на всичко, което е против любовта между хората, смърт на всичко, което ни разделя.
Възкресение Христово донесе радост и светлина за всички вярващи, които в неделя със запалени свещи в ръка ще посрещнат Вечната Светлина – Христа! Защото и днес се чувства, че семето, посято от Христа – „Любите друг друга“, пълни душите и сърцата на хората и не е далеч времето, когато на земята ще настъпи тъй желаният мир между човеците.
Нека този светъл празник Възкресение Христово ни донесе повече радост и надежда в нашата вяра! Христос Воскресе! – Воистину Воскресе!“.
Зареждане ...
