Държавата е зле, но не забравяйте – ние сме държавата

Нека се запитаме – как се държим на пътя, как се отнасяме към учителите и защо си бием медиците?

ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
специално за в. “Росица”
Между така подредилите се празници не искам да ви занимавам с текущата политика. По-скоро ви предлагам да се вгледаме по-внимателно в себе си и собствената ни отговорност за всичко, от което се оплакваме, сърдим, критикуваме, а в някои случаи сме бесни.
Томове научна литература са изписани по въпроса за отношенията „държава-общество“ от времето на Аристотел. Но много ми харесва заради своята краткост и яснота определението на един френски мислител, Фредрик Бастиа: „Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.“
Накратко – няма да отречете, че у нас има дълбоко вкоренено разделение между „ние, народът“ и „тя, държавата“. Сякаш сме две самостоятелни и независими тела, а всъщност сме едно цяло, да речем с равни права и отговорности. Донякъде това е наследствено мислене от времето на социализма, когато „абе там, Политбюро и ЦК знаят“… Е, крайно време е както кацваше Царят „да си сменим чипа“.
Да вземем образованието. Изключително важен стълб, темел и неотменимо условие за просперираща нация. Образованият народ е мъдър народ, който правилно преценява и умно решава. Като например за кого да гласува на избори. Простичко казано – ние „отдолу“ им даваме правата на „тия отгоре“ да се разпореждат с нашите пари (данъци). Ако ги изхарчат умно и практично – добре, ако го правят глупаво и крадат – и ние ще сме бедни. Ето ви примера с „Боташ“ – май 4 милиарда ще отидат на вятъра. Ами че това е половината от парите да построим „Белене“, по дяволите! И тук не е виновен само президентът, виновни сме и ние, защото ако гласувахме така, че да има не поредица от безотговорни служебни правителства, а стабилно редовно, това нямаше да се случи.
И още за образованието. Навремето учителят беше неприкосновен символ на знание и морал. Имаше авторитет и признание. Днес родителите още малко ще бият учителите, щото направили забележка, или наказали безценното им гардже, което винаги е добро, умно и послушно…докато не започне да пуши вейпове, да пие алкохол, или да опитва наркотици. Сега чета за спора около часовете по религия и някакви хора написали, че училището не е църква. Аз пък ви казвам, че в училището трябва да се влиза като в църква.
Да вземем полицията. Да, понякога е груба, понякога своеволна, превишава си правата, взема подкупи (легенди се носят за катаджиите). Толкова пъти сме я критикували. Но никога не трябва да забравяме, че от другата страна на подкупа сме ние, които го предлагаме. Не можете да отречете, че вината е почти по равно.
И още за полицията. Била най-много на глава от населението в целия ЕС. Ами да, такава е статистиката. Но помните ли набезите на малолетни и всякаква престъпна измет из селата, от което пищисаните хора и кметове искаха полицейски постове едва ли не във всяко село? Тогава и 100 000 щат трябваше да има. Войводата Красимир Каракачанов дори предложи доброволчески отряди с полицейски функции. Но това са нашите деца и по-скоро внуци, които пребиват старци по къщите за 20 лева, или остатъка от пенсията. Я си представете нещо подобно и то масово да се случва не в китните села на Швейцария, или Австрия, но дори в Словения, Унгария и други страни от бившия соцлагер? И това, уважаеми читатели са нашите деца и внуци, не точно лично вашите, но тези в цялата държава.
Сега няколко реда и за здравеопазването. Колко критики е отнесло ми е трудно да кажа. Повече от много. Ние искаме и изискваме и сме в правото си. Но я ми кажете ние като общество как се отнасяме към лекарите – унизително ниско платени с малки изключения. Кажете ми в коя „бяла“ държава бият лекарите от спешната помощ, къде сте чули някой да нахлуе в спешното и да раздава юмруци на лекари и на сестри? А знаете ли, че над 40 % от сигналите към Спешна помощ в София са фалшиви, защото някой е решил да се изгаври със система, която спасява човешки животи? А в друга немалка част искат линейка, щото някой е вдигнал кръвно, или просто е махмурлия и повръща?
Ами пътните инциденти? 80% от катастрофите са за превишена скорост, или отнемане на предимство. Хайде, хора, то че пътищата са ни отвратителни и с лоша маркировка е световноизвестен факт. А нашата отговорност? Аз ли им връзвам десния крак за педала на газта, аз ли ги карам да изпреварват на „забранено“, или ги насърчавам да не гледат знак „Стоп“?
За финал – не приемайте държавата като враг, контролирайте я, критикувайте я, но тя е половината от нас. Другата половина сме ние и както е записано в Конституцията, властта произтича от народа. Та да напомня – не гледай гредата в братовото око, виж сламката в своето.