ПРОФ.Д.Р. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Божидар Генков е роден и израснал в Севлиево. Завършил е средното си образование в ПГМЕТ “Ген.Иван Бъчваров” – гр.Севлиево, а висшето – в Технически университет – Габрово. След придобиване на допълнителна професионална квалификация в направление “Учителска правоспособност”, той е преподавател по специалността “Електротехника и енергетика” в ПГМЕТ.
Наричащ себе си колекционер на моменти, използващ фотографията, като изразно средство на себеусещането и вътрешните си чувства и мироглед за живота и заобикалящата среда, Божидар Генков е активен редови член на НСФА “Янка Кюркчиева” и Фотоклуб “Севлиево”. Участник в национални и международни конкурси, фотопленери и изложби.
– Вие сте един от интересните и талантливи фотографи в България – с това което показвате и в своите разнопосочни търсения. Как открихте фотографията за себе си?
– Сърдечно благодаря за оценката! Вярвам, че тя ме намери, а не толкова аз нея… И сякаш това се случи в точния момент, когато имах нужда от нея!
– Фотографията е еманация на определена чувствителност и отношение към детайла. Как успявате да предразположите вътрешното си усещане и да го предадете във конкретното изображение?
– Като се старая фотоапаратът и в частност – обективът да са естествено продължение на окото ми, а оттам и на вътрешните ми мисли и чувства.
– Търсите ли преднамереност в това кога и как да се получи резултатът?
– Да, случва се освен непланираните и най-ценни естествено уловени моменти да търся и заснемам нещо, което предварително съм изградил като концепция в главата си.
– При Вас фотографията не е хоби, тя се е превърнала в съдба. Кога усетихте, че това се случва?
– Замислям се, че няма конкретен момент, а по-скоро всеки един ден от ежедневието ми, който доказва това, докато мисля и се зареждам с фотография. Благодарение именно на фотографията потъвам в свой собствен свят, свят на свобода и смисъл, свят, които сякаш те вдигат поне два пръста над земята!
– Участвате в различни конкурси и изложби. Какво са наградите за Вас или те са отражение на пътя, който извървявате?
– Със сигурност не са ми главната цел или мотивация, а по-скоро отражение на пътя. Но пък са добро „сверяване на часовника“ за уменията ми и това как стоя на родната и световна фотографска сцена. А и както се казва: „Апетитът идва с храненето!“
– Преди повече от две години заедно направихме една книга с десетки Ваши фотографии. Не знам дали това е първата книга с Ваши фотографии, но редакторите казват, че всяка една от тях е отделна история, която разказва сама за себе си и допълва текстовете. Как Вие самият усещате осмисляте фотографиите?
– Да, това бе първата книга, за която допринесох с фотографиите си. Благодарен съм за думите на редакторите и искрено се радвам, че фотографиите ми са ги докоснали. Това е истински комплимент за мен! Това бе и моята цел, когато започнах да снимам – да докосна по един човек с фотографията си!
– Музиката допълва ли изображението и имате ли такава необходимост?
– Определено музиката допълва изображението, но не смятам, че това е необходимо винаги. По-скоро е добре да се използва в случаи на презентиране на конкретна авторска работата, представена ни като творчески проект в серия от фотографии, както е и при видеото. Но при силно говорещ и докосващ единичен кадър, не смятам, че би било нужно това. Та нали затова сме фотографи! Говорим и въздействаме със стопкадри от живота, без да е нужно да се обясняваме текстово или допълваме въздействието музикално!
– Когато се срещате с трудности, което е неизбежно, как се справяте и къде намирате упование и подкрепа?
– По няколко начина. Усамотение и уединение. Разговор и споделяне с близки за мен хора. Спорт или активност на открито. Както и зареждащото за мен вдъхновение от пътуване и среща с нови места и хора.
– Усещането за родно място – родители, език, култура, родина – какво Ви носи?
– Ценя диалектните думи от моя край. От скоро това ме вълнува – да ги откривам в разговорите и да осъзнавам тяхното приложение. Защото именно те са едно от ценните неща, които ни отличава по региони в страната ни. Покрай последните ми пътувания извън страната през последните години започнах да оценявам и това, че живеем на Балканите. Патриархален и трудно преклоним народ сме, което смятам ни е запазило като идентичност.
– Пътувате често по различни поводи. Къде най-често се задържате?
– А на мен ми се струва, че не пътувам достатъчно… Но когато има повод се задържам според времето, с което разполагам, използвайки ситуацията да изследвам мястото чрез фотографията. Търсейки вдъхновение от различни неща като ситуации на улицата, архитектура, хора и всичко, което ме заобикаля и би спряло окото ми.
Дори да не мога да се задържа за дълго, ако ме е грабнало въпросното място, се поражда желание да се върна и да го видя по нов начин.
– Житейското Ви битие е свързано с преподаването. Да си учител днес е трудно начинание по много причини. Какво Ви носи това и как осмисляте поприще?
– Предизвикателство… В началото по един начин, а сега по друг, но все такова. Човек, който се подценява често съм, но има моменти, в които усещам, че има какво да дам дори извън професионалните си знания и умения.
– Днешните Ви желания и мечти към какво са насочени?
– Какво е човек без мечти!? При мен са насочени към поддържане на вътрешен мир, добри взаимоотношения с хората около мен, професионално удовлетворение и нестихващ творчески ентусиазъм!
– Какво трябва да научат Вашите ученици, а и техните родители, от Вас – учителите?
– Искам учениците да се научат от нас учителите на повече добродетели в живота. Неща, които да ги изградят като добри личности, които след години да си спомнят с уважение за преподавателите им. А родители силно желая да научим да не слушат телевизора, а чувствата и емоциите на децата си, както и обратната връзка на техните учители.
– Пред един от най-светлите празници сме 24 май. Как се чувствате на този ден?
– Буден!
Зареждане ...
