„Професионалното образование в България – статус и възможности“ е темата на дискусия, която се проведе в края на месец май в Бургас, организирана от Бургаския свободен университет и Регионално управление „Образование“. Един от лекторите на форума е професор Маруся Любчева – почетен професор и доцент в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. Призната е за един от най-добрите експерти в управлението на средното и висше образование в България. Професор Любчева има свои изследвания за развитието на професионалното образование у нас – или по-точно за неговото пренебрежение през последните години, чийто плодове са липсата на квалифицирани кадри за всички области на икономиката.
Кои са причините довели до този проблем и кои са стъпките за неговото решаване? Това е темата на интервюто, което професор Любчева даде за вестник „Росица“.
– Професор Любчева, дойде ли най-сетне времето за завръщане към професионалното образование у нас? Завръщане осъзнато и от държава, и от бизнеса, защото според мен липсата на кадри в почти всички браншове на икономиката ни е тяхна „заслуга“ и отговорност? Защо се стигна до този крах – липсата на кадри?
– Предполагам се досещате за сентенцията „когато човек загуби нещо, тогава оценява колко важно е било“. Професионалното образование е било, е и ще продължава да бъде един от стожерите на икономиката, макар в определени периоди да му се създадоха невъзможни условия за развитие. Може би не е време да се връщаме назад, но пък ако не се върнем, рискуваме да не направим анализа и изводите защо се стигна дотук. Образованието, в т.ч. професионалното, не можеше да бъде оазис при промените, голяма част от които се правеха просто заради самите промени, без да им се придаде някаква стратегическа посока. Много хора приеха, че пазарната икономика е панацеята, която ще трансформира всичко, икономиката ще излезе от релсите на централизацията и ще дава обилни демократични плодове. И образованието ще следва също пазарния принцип. Ето затова днес след толкова години се опитваме да реанимираме професионалното образование. Защото е ясно, че без него е невъзможно. Но е ясно и още нещо, че сме загубили цялата чувствителност, усещането за стабилност, което професионалното образование даваше на икономиката. Никой не се страхуваше, че няма да намери работници, никой не се страхуваше, че няма да си намери работа. Няма как в това кратко мнение да направя пълна хронология, защо стигнахме до тук. Ще кажа обаче, че проблемът не трябва да се търси единствено в трансформацията на икономиката, проблемът на професионалното образование се състоеше в копирането и опита да се прилагат чужди модели на наша територия, а това е непосилна задача. Днешната липса на кадри е следствие от този период, в който в министерството на образованието се работеше с политически инструменти, отричаше се всичко, забраняваше се възпитанието в ценности в училищата, даде се превес на маловажните елементи за сметка на съдържателните промени. В Европа работеха по стратегически насоки за модернизиране на образованието, ние затваряхме специалност след специалност, защото не били модерни. Какво спечелихме от трансформацията на техникумите в професионални гимназии? Нима името определяше съдържанието? Разбира се по-дълбоката криза настъпи, когато и икономиката се изпразни от съдържание и когато бизнесът усети, че държавата „не му произвежда необходимите кадри“. До днес. Но ако не се осъзнае общата отговорност на бизнеса и на образованието /респ. на държавата/, нито СТЕМ центровете, нито единичните добри примери на професионални гимназии ще могат да спасят нещата. Време е за преосмисляне!
– Повод за това интервю е информация за дискусия за професионалното образование и търсене на професионализъм за този вид обучение, проведена в Бургас, но ми се струва, че такава е необходима във всички области в страната? Какво налага провеждането на такава дискусия и доколко анализите, които Вие и лекторите във форума сте направили на база ваши изследвания, могат да провокират наистина професионално отношение към професионалното образование?
-Много дискусии, свързани с професионалното образование, с връзката бизнес – образование, са провеждани на различни нива. Свободното говорене по тези въпроси е важно и необходимо, но е недостатъчно. Чрез дискусиите се изразяват послания, виждания на определени групи, но те не водят до промени, защото често се провеждат самоцелно, не се правят задълбочени анализи и няма как от тях да произтекат задачите, които трябва да решава професионалното образование. Професионалното образование е образование и промените в него трябва да се решат на ниво Министерство на образованието и науката (МОН). Т.е. МОН трябва да знае какво, защо и как трябва да се направи и да носи отговорност за тези свои решения. Защото в МОН се изработват учебните планове, учебните програми, стандартите. А относно това какво показват дискусиите? Те разкриват дисонансите, диспропорциите, несъответствията. В много от тях се правят и разумни предложения, но те остават там на място. Европа излезе с Нова програма за уменията, ние все още не разбираме какви умения трябва да имат випускниците на нашето средно образование и продължаваме да им тъпчем главите с информация, вместо да ги научим как да учат, да мислят, да разсъждават, да проявяват самостоятелност. От друга страна се чуват гласове училището да е забавно, интересно. Аз мисля, че училището не може да бъде забавление. Да, трябва да е интересно, но при използване на подходящи методи за преподаване и възприемане на сложното знание. Защото технологизирането на икономиката /вече говорим за Индустрия 5.0/ върви с пълна сила и образованието трябва да съответства на това ниво. Иначе нищо не сме направили. Няколко изследвания проведохме в различни градове и региони и навсякъде откриваме, че на учениците им липсват много умения, че след завършване не са в състояние без допълнителна подготовка да започнат някъде работа, че младите хора имат много очаквания от бизнеса, очакват от неговите представители да се отнася към тях добронамерено и с уважение, а това често не се случва, че не са удовлетворени от учебните програми, че са претоварени с ненужна информация, че ползват услугите на паралелното частно образование, за да се подготвят за университет… Но откриваме и сериозни дефицити в представителството на бизнеса: липса на кратко-, средно- и дългосрочни прогнози за нужните специалисти, отсъствие на координация при приемането на плановете за държавния прием, формално съществуване на съветите за координиране на този прием, отсъствие на ясни критерии и изисквания към работната сила, често изискванията за по-ниско квалифицирана работа са по-високи от необходимото и от заплащането , което се осигурява. Общият проблем на бизнеса е липсата на кадри. Общият проблем на младите, които излизат от образованието, е липсата на подходящи работни места. Пресечно пространство разбира се има, но са необходими ясни правила и стандарти във взаимоотношенията. Трябва да престанем да мислим поотделно – бизнесът за себе си, образованието за себе си. Да, държавата най-общо „планира образованието“, но тя пита бизнеса какво му е необходимо. А ако бизнесът не знае…?
Всъщност големият проблем е стратегията на държавата за икономическо развитие – тя ще определи пътя на бизнеса, но имайки предвид всички видове бизнес – малък, среден, голям. Тогава бизнесът ще знае какво ще му е необходимо и ще договори с образованието подготовката на кадри. В момента казваме, че няма заварчици, шлосери, електротехници, водопроводчици…Но ако в един период някои реши, че компютрите /а сега и изкуственият интелект/ ще решават всичко? Да, ама не! Сигурно и това ще стане, но днес сме все още далеч. Затова ни трябва рестарт, но интелигентен, за да не изпаднем в обратно броене. Всъщност, стратегия има –„Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021 – 2027 г.“. Но когато има стратегия, периодично се прави анализ на изпълнението. Тук освен опитът да се създадат няколко центъра ва върхови постижения, друго като че ли отсъства. Но пък имаме СТЕМ центрове, които се надяваме да „вдигнат“ нивото. Пак забравяме, че това е инструментариум, който ако не се използва целенасочено, няма да свърши работа.
В нашите изследвания направихме съпоставка между региони с различни бизнес и икономически характеристики. В по-слабо икономически развитите региони ситуацията на бизнеса е демотивираща за младежко планиране на модерна професионална кариера и зареждане с импулси за иновативност и предприемачество. Образованието планира и се развива според собствена логика и критерии, несъвпадащи с кратковременните интереси на бизнеса. Съществуват две паралелни пространства. Ражда се т.н. „психология на лентяйството”. Откриваме голям брой млади хора, които нито работят, нито учат. В по-добре развитите региони ситуацията е с много по-широко ветрило от бизнес възможности и стимули за модерни бизнес практики и лични иновации, дават се възможности на младите за изява и предприемачество. Предложихме да се направи национално изследване или поне в още няколко региона по използваната методика, но нямаше кой да го финансира, МОН не обърна внимание. За съжаление Габрово не беше включено като регион в нашите изследвания, но от различни информационни източници се разбира, че липсата на кадри е сериозен проблем. Направи ми впечатление Бизнес форум „Устойчиво развитие, иновации и международно сътрудничество“ с основен акцент върху иновативни инструменти за мониторинг и устойчиво развитие, както и възможности за намаляване на въглеродните емисии в малките и средните предприятия чрез мерки за енергийна ефективност. Фокусиране върху важни проблеми, но далеч от реалните почти житейски въпроси особено на малкия бизнес. Аз по принцип съм привърженик на устойчивото развитие, но то трябва задължително да включи „образование за устойчиво развитие“. А това у нас просто отсъства, за това у нас не се говори. Как да правиш устойчиво развитие с неподготвени хора?
-Промяна е нужна, но в каква посока? Как трябва да се разбира професионализмът за професионалното образование и кои са факторите за това?
-Промени винаги са необходими. Необходимо е адаптиране на образованието към променящата се среда – високотехнологичната среда особено за професионалното образование е изключително важна. Но начинът, по който се правят тези промени е определящ за неговото качество. Необходим е непрекъснат мониторинг на средата и оценка на съответствието, без които всяка промяна ще бъде самоцелна и неефективна. В определена степен образованието трябва да изпреварва днешните технологии, нали готвим работната сила на бъдещето. Днес говорим за изчезващи и новопоявяващи се професии. Ако произвеждаме кадри за изчезващите, ще има дефицит на работни места, ако не подготвяме за нововъзникващите – ще има дефицит на кадри. Тук става въпрос за формиране на професионални знания и умения. Остават преносимите умения, които са от много голямо значение за професионалната реализация. Т.е. комплексен и стратегически подход при осъществяване на промените – от учебния план, през учебната програма и методите и оборудването, които ще формират новите специалисти до свободата на формиране на личности. Всичко трябва да работи в синхрон. Не може днес да ни хрумне да сменим външното оценяване, утре да сменим структурата, на следващия ден – начина на оценяване. Непрекъснатите непремерени промени са вредни. Затова е важно във всеки един момент да се държи стратегически курс. А факторите, от които зависи развитието на професионалното образование, са много и различни. Първата група фактори, свързани с управлението на държавата – политически, икономически, социални, като всеки от тях е достатъчно комплексен и с висока тежест. Втората група фактори са професионалните фактори – Вие го наричате професионално за професионалното образование. Тук се открояват пазарът на труда с неговата динамика и отвореност, защитените професии, методологичните проблеми на професионалното образование, качеството на преподавателския състав, съвременното оборудване, практическото обучение. Периодично се появяват решения, някои от позабравеното минало като напр. дуалното обучение, бързото придобиване на професии и квалификации в центрове за професионално обучение, които формално променят средата, но не подобряват качеството, поради общата неблагоприятност на средата. Вътрешно образователни фактори също влияят на развитието на професионалното образование –напр. извеждането на определени училища в категория „елитни“, други в „непрестижни“, т.е модата в ориентацията на децата и учениците къде да учат. Няма как да не спомена и отсъствието на професионално и кариерно ориентиране.
-Да, вие учените показвате пътя, но има ли професионалисти, които да тръгнат по него, да наложат необходимите промени за по-добро и ефективно професионално образование?
-Засягате много тежък въпрос. Дали науката и учените могат и участват в определяне на посоките за развитие на професионалното образование. Това според мен се отнася за цялото образование, не само за професионалното. От една страна може да се каже – да, учените участват в развитието на професионалното образование чрез подготовка на учителите, чрез разработването на учебни и методологични помагала и материали. Но дали тях някои ги чува, когато се определят направленията за развитие, дали някои има нужда от техните анализи, експертни оценки, препоръки и предложения. Имам чувството, че самодостатъчността на администраторите е проблем, който трудно се преодолява. Дадох пример по-горе с изследвания, които завършиха с конкретни предложения, но за съжаление останаха затворени в папките и тук-там в някоя публикация.
Уверявам Ви, че публикациите в чужбина имат висока стойност за организиране на промени, у нас остават за вътрешно академична употреба и изграждане на наукометрия. Искам да отбележа създаването на Институт по образованието, който се надявам да възстанови ролята и значението на Института за развитие на образованието /недалновидно закрит в началото на демократичните промени/ не само да оптимизира работата на структурите, които обедини. Нуждата от институт по образованието е изключително сериозна, стига да не се превърне в място за ненужно администриране и регулации, които биха намалили свободата в развитието на образованието. Ето тук науката и учените могат да имат важна роля. Тук е мястото да кажа, че в системата на образованието е особено важно да се спазва принципът на синергизма, а за професионалното образование той е задължителен. Вярно е, че в образованието се намесват много обществени групи, едва ли не всеки разбира и знае какво трябва да се прави в образованието, а в същото време често тези групи се държат като орел, рак и щука. Еднопосочността на целите и синергията ще дадат резултат. Ако обаче има визия, която да обедини всичко! Чета визията за развитие на образованието: През 2030 година всички български младежи завършват училищно образование като функционално грамотни, иновативни, социално отговорни и активни граждани, мотивирани да надграждат своите компетентности чрез учене през целия живот. Мисля, че визията трябва да бъде поне една идея над функционалната грамотност, когато говорим за дигитален преход, зелена икономика и син растеж, иновативен бизнес, стартъпи, бързоразвиващо се предприемачество. Да не говорим, че за целия период на Програмата „учене през целия живот“ имаме 1,5 % участници… Но акцентът върху професионалното образование в стратегията и одобряването на Програмата „Реализация в професиите на настоящето и бъдещето“ все пак трябва да се отчете като положителна стъпка. Задължително е ускорено движение в тази посока, защото нито технологичното развитие чака, нито темповете на икономическото развитие. За да не се окажем отново изостанали от инициативите ЕС, където вече е разработен Стратегически план за STEM образование с 3 ключови цели: лидерство, повишаване на нивото и премахване на бариерите. Докато ние се радваме на пространствата, които СТЕМ центровете създават в училище, да не се окажем отново закъснели за бъдещето, Еропа вече създаде Планът NextGenerationEU… Стратегии са необходими, но е важно да се изпълняват съдържателно!
-Няма съмнение, че отговорността за организацията на професионалното образование е на МОН, но не трябва ли за това да имат отношение и други институции – за определяне на необходимите професии, квалификации и т.н.?
-Също многократно обсъждан въпрос. Разбира се, отговорността е на МОН, но тук е важно да се изяснят отговорностите и правомощията на всички участници. Към професионалното образование отношение имат регионалните управления на образованието по места /за подобренията в чиято дейност още може да се мечтае/, общините, областните администрации, различните бизнес структури – камари, палати, асоциации. Всяка една сама за себе си вероятно прави опити за включване и промяна, но това е недостатъчно и неефективно. Интересно е, че родителската общност почти отсъства от полето на професионалното образование, а родителската общност, която в момента е реализираното трудово поколение, е доста важна. Проблемът е, че всички извън МОН имат формални отговорности – те участват в движението на документите по план-приема, но приемат безрезервно предложенията. Ние говорим за необходимостта от критично мислене сред учащите се, а какво е критичното мислене в институциите и дали то може да предизвика промени? Как отговарят тези институции на нуждите на регионите /където диспропорциите са страшни/, как осигуряват необходимата подкрепа на професионалните училища /каквато подкрепа е задължителна в последните европейски документи, отразяващи професионалното образование/, как се отнасят към очевадните дефицити – на кадри и на работни места. Защо при толкова много професионални гимназии по туризъм напр., всяка година началото на летния туристически сезон се превръща в трагедия поради липсата на кадри за туризма? Примери има във всяка област. Къде са механизмите на тази подкрепа – регламентиращи, облекчаващи бизнеса движещи се по бизнес векторите? Прави впечатление, че общински професионални училища имат осигурена по-добра среда от останалите. Значи трябва да се мисли кой е по-добрият стопанин на професионалното образование, как се разпределят административните, финансовите /отделно трябва да се говори за делегираните бюджети/, методологичните и социални и икономически отговорности, кой и по какъв начин го използва за развитие на региона Много сериозно трябва да се погледне и на процедурата по учредяване на нова професия, както и на ролята на професионалните колежи. Важната връзка професионална гимназия – професионален колеж въобще не се използва, а това е бързо образование за вливане на трудовия пазар. С нужната квалификация!
-Как ще коментирате отношението на бизнеса към професионалното образование, защото той има нужда от добре обучени кадри, но това е възможно в добре оборудвани лаборатории, работилници в училищата за практическо обучение на учениците, но това не винаги е възможно, без намесата на бизнеса? Има ли я връзката бизнес-училище?
-Всъщност, няма еднозначно утвърден модел, по който да се развиват взаимоотношенията „бизнес – образование“. В повечето случаи бизнесът предпочита да получи „готови“ кадри, не е особено ентусиазиран от това да финансира образованието. Бизнесът е заинтересован, но не ползва модели на съвместно развитие на кадрите при тяхната реализация. Бизнесът трябва да осъзнае дали иска да бъде активна или пасивна страна по отношение на професионалното образование, т.е. дали да играе роля на стимулираща или стагнираща страна?. Голяма част от бизнеса разчита на подготвени от държавата кадри, тази част смята, че това е действително задължение на държавата /плащаме си данъците, държавата е длъжна/, но не пропуска в повечето случаи да дава оценка, че випускниците нямат необходимите знания и умения за съответната работа. Друга част се опитва да участва, формира работодателски кръг, който създава подкрепяща среда, участва в стажантски програми, т.е оценява необходимостта от сътрудничество за подобряване качеството на професионалната подготовка. Втората група нараства макар и бавно. Материалната база на професионалното образование е изключително съществен елемент за неговото развитие. Не могат да се готвят професионалисти за професиите на бъдещето на оборудване от началото на 20 век. Промяната в професионалното направление на компютърните науки вече е налице, но останалите професионални направления, кога? А тук има много възможности за взаимодействието на държавата с бизнеса…
-Умее ли бизнесът да привлече младите хора към професиите за неговото производство и най-вече техните родители, защото за професионалната насоченост на учениците към средно професионално образование думата имат родителите, а те не винаги са много добре информирани за бизнес средата в района, в който живеят и професиите, които биха били интересни и полезни за по-нататъшното развитие на техните деца?
-Професионалното ориентиране на учениците е сериозен проблем и тук бизнесът като че ли отсъства. Но отсъства и училището. Аз съм кариерен консултант и имам впечатления от ученици на различна възраст и техните родители как избират пътя , по който да тръгнат. Колебания, неясноти, незнания, неумения. Децата избират или по настояване на родителите или по наложили се някакви модерности. Обикновено стремежът е към „елитните“ училища /а какво е определението за „елитно“ училище?/, без да са отчетени интереси, възможности, дори таланти. В този процес бизнесът не участва. Той дори малко се намесва и при избора на университет. Рядко представители на компании и фирми правят представяне на своите политики пред младите хора. Това се случва напоследък основно сред компютърните фирми и фирмите на изкуствения интелект. Взаимодействието бизнес – образование трябва да се погледне от двете посоки – какво е образованието за бизнеса и какво е бизнесът за образованието.
Ако разгледаме какво е бизнесът за образованието в плоскостта: Работно място, работна заплата, осигурителни плащания, трудов договор , то това е елементарен подход. Но ако го разгледаме в плоскостта реализация, специалисти, творчество, експерти, иновации, кариера, развитие, то това вече е устойчиво развитие. По същия начин разглеждаме и какво е образованието за бизнеса. Ако го разгледаме в плоскостта професионални знания, професионални умения, доставчик на работна сила, то е някаква рутина, в която трудно се улавя развитие. Но ако променим малко нещата към професионални умения, преносими умения, творчество, предприемачество, също ще стигнем до устойчиво развитие. Това означава, че всяка от страните трябва да направи своите насрещни стъпки към промяната. Още повече в среда на дигитални взаимодействия, които определят и друг тип взаимоотношения.
– Какви са изводите и препоръките Ви за посоката на развитие на професионалното образование у нас, за да бъде адекватно на изискванията на икономиката и удовлетворение на младите хора, че са направили най-добрия избор за своето професионално развитие?
– На този въпрос може да се отговори по различни начини. Аз съм привърженик на визионерския подход. Затова бих казала следното:
.Визия за бъдещето на професионалното образование /но визия, надскачаща мащабно днешния ден/.
.Култура на устойчивото развитие/образование за устойчиво развитие.
.Преосмисляне на професионалното образование.
.Модернизация на обучението.
.Промяна на моделите.
И в тези модели трябва да се вмъкне всеки млад човек и той да помни, че за да бъде сред движещите сили на своето бъдеще не е необходимо само да има, а е необходимо да иска и да може да промени живота си, да изгради бъдещето си.
Образованието трябва да изпреварва промените в индустрията. На професионалното образованието трябва да се гледа като на стратегически ресурс. В моделите трябва да се обърне внимание на: замяна на дисциплинарния подход с интердисциплинарен, прилагане на партньорския оценъчен модел с отказ от формалните промени за сметка на същностните. Моето разбиране е, че имената на училищата са важни, но не те правят промяната, СТЕМ центровете са важни, но те няма да заменят човешкия интелект в училище, непосилната информационна наситеност няма да замени мисленето, критичното мислене, творческата енергия, примерите на добри предприемачи няма да заменят творческия потенциал на младите.
Вторият поглед може да бъде много конкретен и да даде отговор на многото W-въпроси.
Стъпките, които трябва да се следват в този конкретен отговор са толкова логични, че е трудно да не се направят. Професионалното образование трябва да се развива в съответствие със стратегическите насоки за развитие на държавата в поне близките 10 години /вкл. по региони/,т.е. трябва да се знае кой регион каква икономика ще развива и в съответствие с това да се организира подготовката на кадри със съответната квалификация. Защото професионалното образование най-логично се осъществява и кадрите му се реализират в съответния регион. Тук преходите са по-малко в сравнение с висшето образование. Да не говорим, че вече се наблюдава и регионализация на висшето образование. Но очевидно съществуващите административни структури не са /поне не са показали способността до този момент/ в състояние да го направят. Затова бих препоръчала да се създаде един смесен експертен екип на най-високо ниво /представители на бизнеса, местната и регионална власт, образователни структури, вкл. учени, които да направят следното:
1.Да изготвят SWOT анализ и последващ стратегически план за развитие на професионалното образование в неговата съдържателна част по сектори и региони в съответствие със стратегическите насоки за развитие на държавата.
2.Да се изготвят критерии за участие на бизнеса в изпълнението на всички етапи от изпълнението на стратегическия план, като се включат възможности той да бъде гарантиран потребител на кадрите /тук се връщам към една стара моя тревога, че ние захранваме с нашето образование европейската икономика, но обезоръжаваме нашата , защото вливащата се у нас чужда работна сила въобще не е еквивалентна на нашата /
3.МОН да разработи ясни стандарти за всички професионални направления, методология на обучението с прилагането на съвременни методи за обучение, да осигури съответстваща подготовка на учители, учебници и помагала, отговарящи на стандартите и методологиите за формиране на професионални знания и умения, преносими умения, гарантиращи реализация в сложна технологична среда и икономически условия.
Всичко това трябва да се организира достатъчно бързо и с ясно фокусиране за плавен преход и поставяне на професионалното образование на релсите на зелената трансформация, синята икономика и дигиталните решения.
Зареждане ...
