Призивът от преди 35 години „За Бога, братя, не купувайте“ е валиден и днес и е добър начин да смъкнем цените
ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
Рядко ми се е случвало през всичките 45 години в журналистиката да имам толкова ясно събитие, като приемането ни в Еврозоната и същевременно толкова много различни теми за коментар по въпроса. И първото обяснение за това е, че засяга на практика всичко в живота на обикновения българин – от страховете ни какво ще се случи до улесненията в разплащането на една от най-добрите фирми в България и чудесен пример за добра инвестиция в Севлиево – „Видима-Идеал“. А тя пък е идеален пример как у нас може не само да се инвестира, но да бъде успешно, качествено и от ползи за държавата и общината.
Както и да е, по въпроса за приемането на еврото имаше, има и ще продължи да има разделение в обществото. Къде заради лъжливи твърдения, платена пропаганда, или политически инат, но това очаквам в следващите месеци.
Фактът, обаче си е факт – от 1 януари в България ще бъде въведена единната евровалута и на банкнотите ще пише и на български „Евро“. Ще имаме и много ползи, достатъчно добре обяснени от наши видни икономисти и финансисти. Трябва да се случи пъклено, дяволско чудо това да се промени. Но не е това темата на коментара.
Да слезем на най-важния праг в този обществен разговор – какво иска средният българин, как ще се отрази на портфейла му, какви са опасенията му?
От някои социологически сондажи, а и от цялото публично говорене се очертава едно основно опасение – дали няма да се повишат цените? Много спекулации имаше по темата, но миналия вторник отпадна една от най-важните лъжи – че курсът лев/евро щял да бъде по-лош, че ще ни ограбят и т.н. Същият си е и никакви загуби яма да има.
Обаче… най-важното е дали този процес ще ни удари по джоба. Уважаеми читатели, нямайте никакво съмнение, че ще се намерят производители или търговци, които ще се опитат да ловят риба в мътна вода. И точно тук идва нашата отговорност като отдели потребители, на които се опитват напълно необосновано да бръкнат по-дълбоко в портфейла, или като общество, което би наказало подобни опити на национално ниво.
Да ви го обясня така: представете си, че не в Търново, а в Севлиево, някаква си фирма решила да пусне бутилки от 1.5 л. минерална вода с 40% по-скъпа. Ами просто не я купувате, поне минерална вода в България – бол. Проверих – над 25 фирми предлагат каквото си поискате и във всякакви обеми. Същата работа и с останалите стоки от първа необходимост. Някой решил да пробва пазара и пуснал олио на 5 лева. Хайде изчезвай, подминавате го и вземате от това с нормални цени. Любимият ми пример е с краставицата – като я направите на салата, или на таратор ви е все тая, но когато по софийските пазари (не знам как е в Севлиево) имате разлика от 3 дори 4 лева за кило краставици, трябва да си или човек, който просто не си брои парите и му е все тая колко плаща, или доста глупав и безотговорен да подкрепи спекуланта.
Изобщо – както мъдро казва едно правило: „ За всеки влак си има пътници“.
Е, в този смисъл и ние всички като потребители и общество не само можем, но и сме длъжни да имаме своя принос в борбата срещу нечестните търговски практики. Не можем и не трябва винаги да обвиняваме държавата затова, че в някой магазин в някой град някой продава на необосновано висока цена. Техните комисии, повярвайте ми, не могат да огреят навсякъде. Всички ние сме може би най-съществената част от тази борба. И е крайно време да осъзнаем нашата си отговорност.
В началото на прехода, през далечната 1990 година покойният премиер Димитър Попов изрече култовата фраза: „За Бога, братя, не купувайте“ именно да ограничи спекулата. Сега сме на светлинни години от този период, но формулата за нелоялните търговски практики е същата – не купувайте, накажете ги.





























