ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Цецилия Ангелова е родена на 29.041961 г. в Севлиево. Завършва е Начално училище „Христо Ботев“ и СПУ „ЦВятко Ганев” в родния си град, а през 1982 година се дипломира в Техникум за подготовка на здравни кадри със средно специално образование „Д-р В.Генчев” във Велико Търново. Наред със служебните си задължения като медицински работник, обича да рисува и придобива, а картините и? съчетават любовта към хората и любовта към красотата.
– Вие сте човек, който е свързан с медицината. Кога разбрахте, че освен с чисто медицинските методи и похвати, човек може да се лекува и по друг начин?
– По професия съм медицинска сестра и животът ми е свързан професионално с медицината. Започвайки работа в Медицински център „Унимед” в гр. Севлиево през 2016 г., попаднах в колектив от медицински специалисти, които имаха по-различен поглед към пациента и неговото лечение. Холистичният метод – цялостен поглед върху здравословното състояние на пациента и търсенето на причината за неговото заболяване, ме впечатли особено много. Това промени моето мислене и начин на живот от една страна. От друга страна, аз усетих, че вече е дошъл моментът в моя живот (на 56 години) да започна да се занимавам с развитието на моя талант – да рисувам, независимо, че не съм професионален художник и нямам нужното образование. Участието ми в групата „Любители художници“ в нашия град с ръководител д-р художник Васко Василев, ме вдъхнови да започна една нова практика в моя живот – да творя картини. В тях аз пресъздавам това, което нося в себе си, моите мисли и чувства, моето усещане за света и всичко, което ни заобикаля и въздейства върху нас със своята необикновена емоционална сила, която може в много моменти да бъде лечебна. Така, чрез моите картини, които сътворих през тези години, аз предавам на хората моите емоции и желание да им въздействам чрез лечебната енергия, закодирана в тях, по един естествен начин.
– Кога изкуството и по-точно рисуването докосна Вашата същност?
– Винаги съм носила в себе си усета към красивото и естетичното в живота. Желанието ми всичко около мен да бъде красиво пресъздавах чрез картините, които рисувах още в детските си и ученическите години, когато всички картини, нарисувани по задание на моя учител по рисуване от първи до пети клас, участваха в много изложби. Сбогувайки се с нас в пети клас, моят учител направи следното послание към мен: „Момиче, ти ако не продължиш да се развиваш в живота в областта на изобразителното изкуство, ще сгрешиш“. Аз не го послушах и тръгнах по съвсем различен път на развитие, който ме доведе в медицинските среди. Но както нерядко се случва в живота, след много години на различни житейски ситуации, за мен дойде моментът за реализиране на тази моя заложба.
– Кога едно хоби се превръща в смисъл?
– Мисля, че то се превръща в смисъл, когато човек усети своето хоби реализирано в нещо истинско, което изпълва цялостно неговата същност, забелязано е от другите хора и може да изпълни неговата мисия в този земен живот. А моята мисия е – да помагам на хората, да се грижа за тях и предавам чрез моите картини всичко, което искам да им кажа.
– Това, което аз като зрител виждам, е колко разнолики и изпълнени с очарованието на Вашите лични усещания и мисли са творбите Ви. Как обаче ги определяте Вие самата?
– Да, моите картини са разнообразни, тъй като до този момент аз все още съм в период на обучение и уча различните техники в областта на изобразителното изкуство. Много скоро ще дойде моментът, когато ще се посветя на моя истински стил, чрез който да бъда разпознаваема и все по-продуктивна.
– Рисуването не е ли следствие или последица от търсене на житейски цяр за претърпените препятствия по пътя?
– Моите препятствия и различни житейски периоди бяха достатъчно много до този момент. Да, те бяха най-доброто училище за мен в личен план и ми дадоха много опит и сили да превъзмогвам трудностите, за да се почувствам достатъчно силна и да мога сега да творя на воля по един много истински начин, знаейки какво искам, накъде съм тръгнала и какво съм си поставила за цел да постигна. Рисуването за мен наистина е последица от житейски цяр за претърпените последствия по пътя. То ме изважда от реалността и от напрегнатото ежедневие в днешно време, както и ми дава нужната сила да продължа нататък.
– Плод на въображението или действително изживяване са сюжетите във Вашите творби?
– Засега всички картини, които съм нарисувала, се оказа, че са сюжети от действителни изживявания. Поглеждайки ги на първата моя самостоятелна изложба, аз установих, че наистина с всяка от тях аз съм пресъздала сюжет от моя живот до сега. Картините ми до момента са изпълнени задания от моя преподавател, с които съвсем несъзнателно мога да заявя, че съм успяла да нарисувам живота си в картини.
Съвсем скоро, участвайки в група за личностно развитие и усъвършенстване, получих тази задача – да нарисувам живота си. Представяйки моите картини в хронологична последователност, успях да пресъздам и да покажа моя живот по този неповторим начин.
– Светът се променя и ние се променяме. Как усещате промяната Вие самата в себе си?
– Да, наистина аз се промених изключително много през последните десет години. Отворена съм за новостите в живота и постоянно търся нови и различни начини и методи за личностно развитие. На първо място, както споменах, средата в която работя, ми дава много знания и практики в областта на холистичната медицина и здравословния начин на мислене и живот на съвременния човек.
Завърших първата Академия за консултанти по здравословен начин на живот в компания „Вертера“, която създава продукти от морски водорасли, отчитайки особеностите на човешкия живот в екологичен план и ритъма на съвременния свят. Създава жива храна, която изчиства и храни организма на клетъчно ниво едновременно. Така, с тези знания и опит показвам на хората как в този забързан, динамичен свят, изпълнен с много предпоставки за наличие на заболявания от различен характер, човек може да промени живота си чрез храненето и да избере един нов здравословен начин на живот.
Активно практикувам най-новата професия Интелектуален треньор в международна платформа Super Jump, която обединява хора от 76 държави, които се стремят да развиват своята емоционална интелигентност и помагат на другите в това.
– Имате редица представяния на Ваши картини в различни пространства, както и в галерии. Как усещате контакта с хората при тези срещи?
– Да, наистина моите участия в изложби през последните години ме правят много щастлива и изпълнена с удовлетворение, че мога да покажа своите идеи, своите чувства и размисли по глобалните въпроси и да изразя себе си. Контактът с хората ме зарежда изключително много и ми показва, че съм на правилната позиция, и че по този начин мога да бъда полезна на хората.
– Накъде са насочени днешните Ви мечти?
– Днес аз мечтая най-вече да съм здрава, за да усъвършенствам моя стил на рисуване и да мога да реализирам плановете си за нови изложби с още по-интересни, завладяващи и въздействащи картини. Останалите мои занимания допринасят за осъществяване на моята мисия да помагам активно на хората.
Зареждане ...
