По идея на Съюза на офицерите и сержантите от запаса (СОСЗ) в Севлиево бе организирано тържество по повод 147-ата годишнина от създаването на Българската армия. Това бе причината вчера преди обед в парк „Казармите“ да се съберат членове на Съюза, начело със воя председател инж. Любомир Тотевски, представители на Военно окръжие – Габрово, началникът на Пожарната гл. инспектор Христо Банков, кметът на община Севлиево д-р Иван Иванов, председателят на Общинския съвет д-р Явор Памукчиев, директорът на Историческия музей – Ивета Миленова и уредникът Георги Костов, огнеборци и военни.
Годишнината напомни за създаването на Българската армия, чието начало е поставено с образуването на Българската земска войска. Тя възниква въз основа на „Временните правила за Българската земска войска“ от 25 април (7 май по нов стил) 1878 г. и със заповед №1 от 8 юли (20 юли по нов стил) същата година на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът ? по онова време е бил в Търново, а пехотните дружини на българското опълчение са преименувани в дружини на Българската земска войска. По-късно, с укази и нормативни промени, войската прераства в Българска армия.
Пред паметника на загиналите севлиевци във войните за обединение и защита на родината слово произнесе експертът по военен отчет в Община Севлиево о.з. Николай Мерджанов, както и началникът на Военно окръжие – Габрово, подполковник Георги Георгиев. Те подчертаха, че армията винаги е била символ на българската държавност, чест и достойнство, както и че от самото възстановяване на българската държава през 1878 г. нашите предци са осъзнали, че свободата трябва не само да се извоюва, но и да се защитава.
„Днес ние отдаваме почит на всички, които са служили и служат под бойните знамена, на онези, които жертваха живота си за целостта и независимостта на България. С тяхната саможертва е изписана историята ни. С тяхната храброст се изгражда нашата идентичност. С тяхната вярност се кове нашето бъдеще. В този ден на признателност и гордост нека помним , че армията е част от духа на нацията. Тя е отражение на нашите идеали, морал и воля за съществуване като свободен народ. Нека отглеждаме уважение към военната ни история, да възпитаваме младите в любов към родината и да пазим светла паметта на онези, които с чест носиха пагона на България“, каза още в словото си подполковник Георгиев.
По време на тържеството уредникът от Историческия музей Георги Костов разказа и историята на Севлиевските казарми – важен символ на военната традиция на града:
„Севлиево става гарнизонен град още по времето, непосредствено след Освобождението, когато тук е разположена 10 опълченска дружина, която през 1879 г. е преименувана на 14 Севлиевска пехотна дружина от Българската земска войска. След преврата срещу княз Александър I от август 1886 г., като наказателна мярка за участие в него, тук е изпратен част от Първи софийски артилерийски полк. Първоначално полкът е разположен на палатков лагер в пространството, където днес е севлиевската гимназия, като това продължава до 1892 г. Тогава от Министерството на войната вземат решение за построяване на казарми. Търгът за строежа е спечелен от севлиевския предприемач Стефан Хр. Генев, а до есента на същата година е завършена сградата на конюшнята. Основните помещения са построени през 1893 г., но дострояването продължава и в следващите години. За авторитета и структурирането на Севлиевските казарми съществена роля изиграват първите командири – полк. В. Пеев, полк. В. Събев и полк. Н. Каблешков.
Девети артилерийски полк е формиран в края на 1903 г. в гр. Плевен, но през пролетта на следващата година е преместен в Севлиево. По време на Първата Балканска война, полкът участва в обсадата и превземането на Одринската крепост, както и в атаката на Чаталджанската позиция. По време на Втората Балканска война се бие със сърбите при връх „Св. Никола“, а по-късно участва в отбраната на прохода „Кадъ боаз“, води боеве при Горна Джумая срещу гърците.
През Първата световна война (1915-1918 г.) полкът участва на Сръбския фронт при връх Китка, Ниш, р. Морава и др., както и на Македонския фронт по време на епичните боеве при Дойран. След войната в изпълнение на клаузите на Ньойския диктат, Първи Софийски артилерийски полк е реорганизиран като артилерийско отделение и е изпратен в Севлиево, но от 1927 г. отново е артилерийски полк. Девети артилерийски полк участва във Втората световна война още в периода юли 1942 – април 1943 г., когато е дислоциран край Ниш, но се включва по-активно във военните действия след септември 1944 г., когато България вече воюва на страната на Съюзниците – в боевете при Ниш, Прокупле, Подуево, Митровица, Рашка, Нови пазар и др., дава своя принос за разгрома на елитната СС дивизия „Принц Ойген“.
Освен в Девети артилерийски полк, севлиевци воюват като пехотинци и състава на други военни части – 34 Троянски, 5 Дунавски, 18 Етърски, 31 Варненски, 33 Свищовски и др. полкове. В Севлиевските казарми военно поделение съществува до 2000 г., а от ноември 2004 г. Министерството на отбраната прехвърля терена и собствеността на Община Севлиево. Така през 2010 г. тук започва изграждането на парк за отдих и развлечения. През септември 2012 г. парк „Казармите“ е открит, а на 6 септември 2015 г. е открит и паметника на загиналите от град Севлиево. На мемориалната стена са изписани имената на повече от 400 от героите, дали живота си за свободата, независимостта и обединението на нашата нация, оставили костите си при Шипка, Шейново, Сливница, Пирот, Одрин, Чаталджа, Лозенград, „Росуля“, завоя на Черна, Гевгели, Тутракан, Скопие, Прилеп, Ниш, Куманово, Страцин, кота 1080 и мн. др. Сред тези имена не фигурират имената на загиналите от околните на Севлиево села. В миналото на практика почти във всички населени места у нас са изградени паметници в чест на героите от войните. Където всеки да сведе глава. Една традиция, днес почти забравена. За съжаление, голяма част от военните паметници и у нас, и в чужбина днес пустеят. На всички тези паметници са изписани имената на хора, различни по ранг и чин, социален статус и произход, професия и убеждения. Но обединени от българската униформа и българския пагон, воювали за честта, свободата и славата на Отечеството, за честта и свободата на нашите братя и сестри, останали извън пределите на Родината-Майка. Дълбок поклон пред паметта на героите!
Вечна и свята да е паметта им!“.
Церемонията завърши с поднасяне на венци и цветя пред мемориала в парк „Казармите“ – знак на признателност към всички, отдали живота си в служба на родината.
Зареждане ...
