“Не се борете за робство!Борете се за свобода”

Илюзията демокрация – горещи размисли за неслучилото се утре

ПРОФ.Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Демократичната възможност ми се струва остана в някаква преходност на особена недоразвитост. Непригодни се оказахме ние българите, а и не само непригодни, за това начинание. Зародилите се въжделения в края на миналото вековно съществуване се погасяваха и избухваха с различна периодичност, но с никаква устойчивост на протичащите процеси. Търсихме упования в предците си, за да оправдаем нашата нерешителност или пък посредственост. Преминалото битие на съществуване ни бе отредило позиция на изчакващи или просто на наблюдатели на случващите се събития. Не може да се каже, че такива не се случваха и не намираха подкрепа или противопоставяне, но те едва ли могат да се определят кат отклик на нови идеали или пък оправдани с твърде реалистични очаквания. Очаквания и желания събирахме и определяхме като твърде важни, но все непостижими се оказваха. Възможно е да надценихме нашата възможност да се приспособим към случващата се нова реалност или пък неслучващата се такава. Нещо все ни убягваше в прозрението на бъдното, което съвсем реално ни поставяше в позиция на молещ се към други или в очакване на спасение. Преходната демократичност ни остави в махалото на двете позиции и не ни доведе към онова светло бъдно, което да ни постави в относителна удовлетвореност.
Народопсихологията ще натежи в определени обяснения, но няма отново да ни реши проблема с нашето вътрешно очакване да живеем по-добре и по-смислено.
Пепелта може спокойно да се изсипе върху главата ми в тези тежки съждения, които могат лесно да бъдат обяснени в прекомерната прегрятост на лятното стоене на слънце, но последиците от случващото се едва ли ще може толкова лесно да бъде прието и обяснено.
Времето полека лека преобръща представите ни за всичко, но не означава, че дава верен и правилен отговор. Просто времето създава поредната илюзия, на която ние упорито се опитваме да повярваме.
Днес ние имаме особената привилегия да попадаме под управлението на не съвсем грамотни и на не съвсем умни хора, които имаме дори способността да търсим и понасяме особено дълго време. Това в никакъв случай не се случва за първи път и едва ли ще е за последен. Примерите в по-далечната и в по-новата ни история можем да наредим с достатъчно достоверност и то в изобилие.
Не знам и не мога до обоснова идеята за това, че обичаме и възхваляваме диктаторите. Ние се залепваме в тяхната речева приповдигнатост, дори ги харесваме по тяхната външна особеност и ги прокарваме по пътя на възхвалението или разпятието, но продължаваме хипнотично да им се доверяваме, че имат право отново и отново да опитват да ни управляват. Неопитността ни в тези опити вероятно е в някаква неизчерпаемост и ще продължи твърде дълго време.

През 1940 г. излиза по екраните „Великият диктатор“ (на английски: The Great Dictator) – американски игрален филм, който е пародийна сатирична трагикомедия. Режисиран е от Чарли Чаплин, който също е и автор на сценария, съавтор на музиката и изпълнител на двете главни роли. Така ми се иска да се опитаме да придобием извънредна търпимост и да проявим своята възможност за мислене в изречените думи от Чарли Чаплин: „Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моята работа. Не искам да управлявам или завладявам никого. Харесва ми да помогна на всеки, ако е възможно – евреин, неевреин, черни, бели.
Ние всички искаме да си помагаме. Хората са такива. Искаме да живеем чрез щастието на другия, а не – от чуждото нещастие. Не искаме да се мразим и презираме един другиго. На този свят има място за всички и добрата земя е богата и може да се погрижи за всеки.
Животът може да е свободен и красив, но ние сме загубили пътя си. Алчността е отровила душите ни, преградила е света с омраза и ни е заляла със страдания и кръвопролития. Развили сме скорост, но сме се изолирали. Машините, които дават изобилие, ни водят до недостиг. Знанията са ни направили цинични, интелигентността – корави и груби. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Повече от машини се нуждаем от човечност. Повече от интелигентност се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества животът ще бъде пълен с насилие и всичко ще бъде загубено.
Самолетът и радиото са ни сближили. Самата природа на тези изобретения извиква добротата в човека, извиква за всемирно братство, за обединението на всички ни. Дори сега моят глас достига милиони по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която кара хора да измъчват и затварят други невинни хора. На тези, които могат да ме чуят, казвам: „Не се отчайвайте.“ Нещастието, което ни застига в момента, е израз на алчността – мъката на хора, страхуващи се от човешкия прогрес. Омразата на хората ще премине и диктаторите ще умрат, и властта, която са взели от хората, ще се върне при хората. И докато хората умират, свободата никога не ще изчезне.
Войници! Не се давайте на сатрапи – хора, които ви презират и поробват, които управляват живота ви, казват ви какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате. Дресират ви, хранят ви, третират ви като добитък, използват ви за пушечно месо. Не се давайте на тези изкуствени хора – машинни хора с машинни умове и машинни сърца! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие имате любовта на човечеството в сърцата си. Вие не мразите, само нещастните мразят – нещастните и изкуствените!
Войници! Не се борете за робство! Борете се за свобода! В седемнадесета глава на Лука е написано – царството Божие е в човека, не в един човек, не в група хора, а във всички хора! Във вас! Вие, народът, имате силата, силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие, народът, имате силата да направите този живот свободен и красив, да направите този живот едно красиво приключение. В името на демокрацията нека използваме тази сила, нека се обединим. Нека се борим за нов свят – достоен свят, който ще даде шанс на хората да работят, ще даде бъдеще на младите и сигурност на старите.
Обещавайки точно тези неща, жестоките хора дойдоха на власт. Но те лъжат! Не изпълниха това обещание. Никога няма и да го изпълнят! Диктаторите освобождават себе си, но поробват народа. Сега нека се борим да изпълним това обещание! Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да премахнем алчността, омразата и нетолерантността. Нека се борим за свят на разума – свят, в който науката и прогресът ще водят към щастието на всички хора. Войници, в името на демокрацията нека се обединим!
Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни нагоре Хана. Облаците се вдигат! Слънцето си пробива път! Отиваме от тъмнината към светлината. Отиваме към нов свят – по-добър свят, където хората ще се въздигнат над омразата, алчността и бруталността си. Погледни Хана! Душата на човека е получила крила и накрая той почва да лети. Той лети към дъгата, към светлината на надеждата, към бъдещето, бляскавото бъдеще, което принадлежи на теб, на мен, на всички нас. Погледни Хана … погледни!“
Из „Великият диктатор“ – Чарли Чаплин, 1940.

Необходимо ни е сближаване въпреки алчността и дано е прав герият, че „докато хората умират, свободата никога не ще изчезне“.
––––––––––

„Великият диктатор“ (на английски: The Great Dictator) е американски игрален филм – пародийна сатирична трагикомедия, излязъл по екраните през 1940 г. Режисьор, сценарист, съавтор на музиката и изпълнител на главните роли е британският актьор – сър Чарлс Спенсър Чаплин (на английски: Charles Spencer Chaplin) или както светът го познава – Чарли Чаплин.
„Великият диктатор“ е най-успешният в търговско отношение филм на Чаплин и първият му напълно озвучен филм. Той излиза десетилетие след появата на озвученото кино – по това време Чаплин е последният известен режисьор в Холивуд, който продължава да прави неми филми.
В типичния за Чаплин комичен маниер произведението представя перипетиите на обикновен еврейски бръснар в свят, доминиран от военните машини на художествено измислени държави, управлявани от диктатори, чиито образи пародират по явен начин Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Въпреки че е нов художествен образ, героят на бръснаря фактически е препратка към Чаплиновия Скитник.
По времето, когато излиза „Великият диктатор“, Съединените щати все още са в мир с Германия и филмът предизвиква спорове със своята остра критика към Хитлер, Мусолини, антисемитизма и националсоциалистите, които представя като „хора машини с умове машини и сърца машини“.
„Великият диктатор“ е сред основните заглавия на 13-а церемония по връчване на наградите „Оскар“ с номинации за награда в 5 категории, включително за „Най-добър филм“. През 1997 г. филмът е включен в списъка на културното наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.