ВЕНКА ПЕТРОВА
Казват, че «Балканът раждал хора, а полето тикви»! Българската пословица навярно иска да подскаже, че истинските хора се раждат в Балкана, а тиквата, тиквата… тя винаги е била олицетворение на глупав, недодялан човек! Но я го вижте Ловнидол, селото е почти в Балкана, легнало е срещу планината Стражите, климатът му планински, хората му хубави, а колко тикви са се натаркаляли по градините… Жлътнали се самотни сред вече почти почистените градини, чакайки да откраднат и последните слънчеви лъчи.
Тиквата, за нея няма лирически стихотворения, за нея винаги се е говорило с някаква насмешка «Ей, не ти увира тиквата». Но в началото на 20-ти век Севлиево решава да обърне нещата, признава тиквата за своя емблема и даже шеговито севлиевци започват да наричат града Тиквенбург и да си мерят колко са изкривени палците им, така, че да могат да ядат с палец печената тиква. Печената тиква, тя е удостоена и с разказ от Елин Пелин, в който писарят Добродушко се отказва от печената тиква при областния управител, за да не си помислят, че той е от село. А след това всяка нощ я сънува тази печена тиква.
Но да се върнем към Ловнидол – тъй като по градините са се народили тази година много тикви, и тъй като искаме да участваме в Празника на тиквата, който се организира винаги в Севлиево по време на есенния панаир, решихме да си организираме «Празник на Ловнидолската тиква». Обявихме го пред живущите в селото, нагласихме изложбените маси и стопаните на тиквите започнаха да ни носят една след друга все по-хубави и по-хубави кръгли, продълговати и декоративни тикви. Предложихме награди и за най-вкусно тиквено изкушение.
Е, най-тежките тикви трябваше да ги докараме с колите, а как ги вдигнахме до пенсионерския клуб, само ние си знаем. Но и този път, както при деня на градинаря, масите са напълниха бързо, бързо, а най-тежките «лелки» трябваше да останат на пода. Избрахме си комисия, хора учени, и едновременно селяни, хора вещи по тиквените въпроси – кметът Милена Иванова – председател, Цоньо Митев и Цветана Караколева.
А ето и победителите:
В раздел «Кръгли»: Най-голяма – Стефан Йовков – 46,300 кг бяла тиква балка; Най-малка – Иванка Стойнова – с току що завързало тикве, което не разбира, че няма шанс вече да узрее; Най-красива – Генка Маринова – нейната красавица беше си облякла такава празнична премяна, ту зелена, ту ярко жълта!
В раздел «Цигулки»: Най-голяма – Тодорка Михова, нейната тиква се отличаваше толкова със своите размери, че нямаше и нужда да я теглят; Най-малката – на Красимира Стоянова – тази тиквичка беше толкова умна, че разбирайки, че няма време да расте, беше узряла мъничка, жълтичка и много красива; Най-дългата тиква беше на Донка Станчева – цели 90 сантиметра цигулка, то виола, а не цигулка.
В раздел «Декоративни» всички експонати заслужаваха награди, защото бяха от прекрасни, по-прекрасни: Най-интересните тиквички – на Гергина Георгиева, бяха като 2 НЛО, слезли заедно на земята; Най-голяма – на Венка Петрова, тази декоративна тиква се беше изхитрила да порасте в градината между големите балки тикви; Най-малка – на Райко Христов – мъничка, че едва я държиш с два пръста, с празнично зелено бяла рокля чак до глезените.
В раздел «Тиквени изкушения»: Най-вкусно – пита с тиква на Пенка Балджиева; Пак за най-вкусно – сладко от тиквички – на Пенка Маринова; Най-красив сладкиш – на Генка Маринова.
За всички призьори бяхме подготвили малки награди, връчихме ги и бързо, бързо престъпихме към изяждане на приготвените сладкиши от тикви!! Всички призьори, и всичките ни декоративни тиквички изпратихме на Севлиевската изложба на тиквата. А ние оставаме с празничното настроение и в очакване на Севлиевския панаир.
Селскостопанската година отива към своя край – почти всичко от градините е прибрано, мазите са напълнени с буркани! Време е за веселба! Време е за панаир!!!
Зареждане ...
