ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Понатрупали някаква опитност, която ни дава известни основания да говорим по-убедително, смятаме, че сме приели позицията на тези, които напътстват и дават указания за правилно живеене. Дори и да имаме известна привързаност към това ни твърдение, то със сигурност има наличие и на такива проявления, които ни карат да се учудваме, озадачаваме и дори изненадваме от случващото се.
Същностните ни различия ни осигуряват възможността да мислим и чувстваме по различен начин, да правим своите перспективни интерпретации по собствен начин и да отдаваме от нашето същностно различие по начин, който е характерен само за нас самите.
И колкото и възможности да са налични при анализиране и прогнозиране на бъдещата наша действителност, то промените които се случват, не винаги са възможните тези, които успешно се очертали да се случат.
същност
Нютоновата визия описва надеждно място, обитавано от добре поддържана и лесно разпознаваема материя. Светогледът, произтичащ от тези открития, също е подкрепен от философските последици от теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията с нейното предположение, че оцеляването е достъпно само за генетично здрав индивид. Това по своята същност са истории, които идеализират отделеността. От момента, в който сме родени, ни казват, че за всеки победител трябва да има губещ. От тази стеснена визия ние изградихме нашия свят. „Полето“ разказва коренно нова научна история. Последната глава от тази история до голяма степен предполага, че по своята същност ние съществуваме като единство, връзка – напълно взаимозависими части, засягащи изцяло медицината, както казва авторката на книги за алтернативно лечение Лин Мактагарт.
Правотата на тази теория, както тя самата я определя, е в някаква граничност, но с известна достоверност можем да приемем, че ние стъпваме в определена неизвестност. Дари и да не приемаме напълно подобно развитие, то нашето съществуване е свързана с поредица от неизвестности, които определят нашата битност. Дори в определени трудности сме искали да открием и разберем тази неизвестност, която е пораждала очаквания, любопитства и намерения.
Британският писател Антъни Бърджес определя „… настоящето е само нестабилна граница между познатото и неизвестното“, а Стеф Пени казва, че „Може би най-трудната част е неизвестното. Което позволява на безскрупулни субекти да паразитират върху надеждите ви, докато изсмучат всички сокове“.
“…философията не ни кара да знаем, като точната или емпиричната наука, неща, за които просто сме били невежи, а ни кара да знаем по различен начин неща, които вече сме знаели по някакъв начин; и наистина това следва от нашата собствена хипотеза; тъй като, ако видовете на един философски род се припокриват, разграничението между известното и неизвестното, което в нефилософски предмет включва разликата между два взаимно изключващи се класа истини, във философския предмет предполага че можем и да знаем, и да не знаем едно и също нещо; парадокс, който изчезва в светлината на понятието за мащаб от форми на познание, където да познаеш означава да познаеш по различен и по-добър начин“, според британския философ и историк Робин Джордж Колингуд.
Кога си тръгваме и кога идваме е въпрос на определена неизвестност и къде и с кого отиваме е отново движение в неизвестност. Привлечени от определен интерес ние вършим неща, които ни отвеждат в тази неизвестност. Дори и да не споделяме теорията, че по своята същност ние съществуваме като единство, връзка – напълно взаимозависими, частите, засягащи цялото, то няма как да не установим с определена достоверност, че ние съществуваме в зависимост и взаимосвързаност с всички индивиди около нас, както и не само с тях. Безспорно възможността за избор съществува, но тя не е определяща, поради обстоятелството, че няма пълна възможност да изберем всички и всичко. Попадайки в тази зависимост ние осъществяваме нашето живеене при определени обстоятелства, които се случват в своята взаимосвързаност, но и с неизвестност за нас самите.
„Ако в света нямаше случайни явления, чиито причини са неизвестни, тогава страхът и надеждата щяха да изчезнат, а ако те изчезнат, тогава нямаше да има абсолютно никакъв ред нито в човешките дела, нито по въпросите на законността, нито в политиката, защото ако беше без страх и надежда, тогава никой нямаше да спечели нищо за утрешния ден, подчиненият нямаше да се подчинява на своя господар, а господарят нямаше да се интересува от своите подчинени и никой нямаше да прави добро на друг и те нямаше да се подчиняват на Аллах, и не би извършил добри дела, защото този, който знае какво неизбежно ще се случи утре и упорито ще се стреми към това, от което няма да се възползва, е глупав говорещ“, според иранския учен Фараби.
Случайност и неизвестност е част от нашето човешко съществуване, и ако в това има полезност, то това е че очакването на леталност не е между нашите очаквания. Може би и това е една възможност за непрестанност в търсения, мисли и чувства, то иначе ще остане съществен единствен въпросът за смисъла на човешкото ни съществуване.
Днес и утре отново ще бъдем поставени в своята неизвестност и отново ще можем да мислим, чувстваме и мечтаем. Не пропускайте тази своя неизвестност, тя е нашата бъдещност.
Зареждане ...
