Създаваме ли благоприятна среда за предприемачество или създаваме илюзии?

ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
България се стреми към създаване на благоприятна среда за развитие на предприемачеството, но процесът е бавен. Директивите на Европейския съюз често водят до допълнителни регулации. Налице са програми за подкрепа, но те не са винаги достатъчно ефективни. Достъпът до рисков капитал е ограничен. Има нужда от инвестиции в инфраструктурата, особено в регионите извън големите градове и областните центрове. Налице е зависимост на предприемаческата активност от региона (регионалните институции за управление и представителите на държавните институции на регионално ниво), дори общината (общинска администрация и структурите на общинско ниво). Няма ясна закономерност за предприемачеството, разглеждано от нивото на икономическо развитие на региона – регионални приоритети и стратегии за развитие. Въпреки това, в по-добре развитите икономически региони предприемачите се чувстват по-комфортно. Икономически силните региони, усетили вкуса на резултатно ориентирания малък и среден бизнес компенсират националните дефицити с местни регулаторни и финансови рамки. Разширяването на предприемаческите платформи способства за решаване на някои регионални проблеми – социални и демографски. В контекста на тези усилия е стремежът на местни и регионални власти да създават нова образователна и научна инфраструктура. Умелото съчетаване с наличните възможности и тези на европейските фондове за финансиране, както и на други международни програми, се създават благоприятни предпоставки за развитие на предприемачеството.
България има нужда от повече програми за развитие на предприемачеството, за по-тясно сътрудничество между университетите и бизнес средата. Научната база на предприемачеството тотално отсъства, което е причина предприемачеството да е по-силно в ненаукоемките зони. Необходимо е да се увеличат инвестициите за научноизследователска и развойна дейност, където страната все още изостава от средното за Европейския съюз. Тук е мястото да се направи аналогия с възникването и развитието на стартъпите. Предприемачеството и стартъпите са тясно свързани, но не са идентични понятия. Предприемачеството е по-широк термин, който обхваща създаването и управлението на нов бизнес, независимо от неговия размер или етап на развитие. Стартъпите са специфичен тип предприемачески начинания.
Стартъпите са динамична и важна част от предприемаческата екосистема. Те са двигател на иновациите и икономическия растеж, но са и рискови начинания, които изискват специални умения и ресурси. Разбирането на връзката между предприемачеството и стартъпите е от ключово значение за насърчаване на икономическото развитие и създаването на новаторски бизнес модели.
Възниква въпросът „Защо създаването на среда за развитие на стартъпи се осъществява значително по-бързо, отколкото тази за обикновеното предприемачество? Няма еднозначен отговор на този въпрос, но той определено не съдържа само отговора, защото е иновативен. Голяма част от обикновеното предприемачество също е иновативно. Важно е да се изследва този процес, за да се установи една балансирана среда, която няма да противопоставя двата вида бизнес дейности, но ще и създаде благоприятна конкурентна среда за тяхното развитие.
България се стреми към по-конкурентна пазарна среда, но все още има проблеми с монополите и нелоялната конкуренция. Нуждата от дигитализация на административните услуги и опростяване на процедурите също е много важна. Електронното управление е необходимо, но съвсем недостатъчно условие за развитие на предприемачеството. Тук нещата са изцяло в ръцете на държавата и нейните функции.
В тази зона интересни по важност са два основни фактора. Основно тук се откроява факторът по-добро целево образоване и обучение. Представителите на предприемаческия бизнес обаче слабо акцентират върху неговата значимост. „Знания и добро образование“ – това не трябва да звучи като лозунг, това е парадигмата на модерното предприемачество, а в момента то не звучи убедително в средата на предприемачите. В сравнение с опцията за експертност в знанията и подготовката тази недооценка звучи някак общо и абстрактно – извън прагматизма на бизнес спецификата, извън остротата на бизнес конкуренцията.
Тук се прокрадва една пречеща ни народо-психологическа характеристика – представата, че предприемачеството е сред нещата, които ги знаем априорно, според общата ни култура и интелигентност. За такива неща не било нужно да се учи специално, да се настройва мисълта и психиката специално – сякаш „всеки го може, само да го поиска“. Точно по тази си представа разбирането се различава съществено от това в западните страни на Европа, така нар. „развити страни“ с високи стандарти и ефективни практики в бизнес предприемачеството. Там отдавна тези неща са на нивото на специално образование и подготовка, специално мотивиране и ценностна нагласа.
Тук попадат не само възможностите за обучение по предприемачество, вече въведено в средни и висши училища, макар не достатъчно като ефективност и качество. Тук непременно трябва да се разгледат уменията, с които младите хора навлизат на първичния пазара на труда.
Повече от ясно е, че необходимите за развитие на предприемачество умения днес, се концентрират около преносимите умения. Умения за вземане на решения, решаване на конфликтни ситуации, точна преценка, организационни умения, отвореност към нови неща и инициативи. формират надграждащата платформа на предприемача. Необходимостта от преносимите умения е по-добре очертана при представители на бизнеса с опит, усетили трудността на предприемаческия бизнес. Представителите на бизнеса имат опит със собствен бизнес и предприемачество, или управление на колектив, т.е. можем да ги разглеждаме като „експерти” в сферата, а младите хора отскоро навлизат или са от няколко години на пазара на труда – за тях представата за предприемачеството е по-скоро теоретична.
Професионалните умения обаче се явяват онази задължителна основа, която формира и областта, в която се развива предприемачеството. Сред значимите общи професионални умения попадат уменията за работа с компютри и интернет. Тук се наблюдава феномен, който не би трябвало да съществува в условията на дигитализация. Значимостта на тези умения се отчита преимуществено от вече навлезлите в бизнеса, за разлика от тези, които са в началото на реализацията си. Съпоставката между двете страни, между начина на мислене и оттам драстично разминаващите се оценки, е доста стряскащ. Обяснението можем да търсим в начина на мислене и изградените поведенчески модели. Младите боравят с такива неща, но някак те не са актуални като значимост в съзнанието им, не са актуални за тях в работна и професионална среда. Сякаш младите имат базова компютърна опитност, но не го мислят и проектират в работна среда и в полето на своя личен бизнес като свое „конкурентно предимство“. Тук има оформила се бариера в мисленето, някаква опасна не-до-само-оценка, която на практика ерозира младежкия потенциал за предприемачество.
Във втората група качества са аналитичните умения. Това е още един значим дефицит в представите и мисленето относно бизнес предприемачеството. Анализът на конюнктурата е решаващ, идентифицирането на силните и слабите страни е решаващ за успеха. Въпреки съществуващите икономически теории, които утвърждават анализа като неотменен елемент на стартирането на всякакъв вид бизнес, аналитичните умения не са „модерни“, оставят се като че ли на институционална грижа – някой друг да отговори на въпросите и да определи състоянието, съответствието, икономическия, финансовия смисъл и перспективите. Аналитичността е умение, което позволява вземането на по-добри решения, основани на данни, а не само на интуиция.
Експертният опит и квалификация все още не са се издигнати до осъзнаването на нужда от висока и експертна квалификация – по тясна и специализирана, или по-широка – за да се предприема бизнес, за да се влиза в остра конкуренция с другите и с големите на пазара. В практиката на бизнес предприемачеството често се демонстрира практика, според която толкова често и публично натрапчиво „успешен бизнес“ се прави чрез семейни връзки и мафиотски структури, че се създава усещане едва ли не за масова и преобладаваща практика. Това е една реална обществена картина, която принципно деморализира, ценностно изкривява мисленето и мотивацията сред потенциалните предприемачи. В такава обществена среда и под пресата на такива представи, експертността наистина започва да изглежда като нещо ненужно.
Личните качества на предприемачите са от съществено значение за тяхното утвърждаване и развитие. Личните качества, които днес дават възможности за предприемачество, безспорно на първо място е „отдаденост в работата, да си обичаш работата”. Това, очевидно, е водещо качество в представата на всички за предприемачеството. На второ място и в двете групи са „емоционално-психичните качества”. Добре е, че на това също се акцентира, доколкото бизнес и предприемачество се прави при наличие на енергия и емоционална устойчивост.
Другият знаменателен фактор е нуждата от благоприятна „социална възприемчивост – стимулираща атмосфера в обществото“.