Началото сложи Фейсбук групата „Севлиево и селата“ с администратор Мариян Трифонов. А в края на миналата година, може би съвсем неслучайно, точно на 1 ноември – „Деня на будителите“, част от нейните последователи станаха учредители на едноименно гражданско сдружение „Севлиево и селата“, чиято цел е да помага за решаването на натрупалите се през годините проблеми в селата и града чрез граждански инициативи. Управителният съвет избра трима съпредседатели – Станимир Стойчев, Мариян Трифонов и Пламен Пенев, които имат еднакви задължения и отговорности при вземането на решения.
В края на месец май т.г. беше отчетено, че за изминалите шест месеца от учредяването на сдружението са реализирани 80 инициативи. Към днешна дата от тяхната Фейсбук група става ясно, че те са много повече и с доста голямо обществено значение.
Лесно ли е да работиш на ползу роду днес в България? Наистина ли доброто е заразно за по-голяма част от хората или…? Отговорите на тримата съпредседатели – Станимир Стойчев, Мариян Трифонов и Пламен Пенев – в един откровен разговор в редакцията на в.„Росица“.
-Кои от намеренията ви вече са факт?
Станимир: Може би направихме повече, отколкото планирахме. Идеята беше да помагаме на жителите на общината като организираме, насърчаваме, подпомагаме и реализираме инициативи в полза на обществото.
След като създадохме сдружението и изпълнихме първите инициативи, всичко тръгна от само себе си – инициативите и кампаниите идваха една след друга. Увеличи се броят на желаещите да се запишат в сдружението. Калоян Пенков, заедно с когото осъществяваме идеята за почистване на паметниците, е първият член извън учредителите. Той дойде още докато ремонтирахме офиса и попита каква е идеята за създаване на сдружението. След като му разказахме, веднага подаде молба за членуване.
Мариян: Да припомня, че нашата главна цел беше да насочим вниманието и помощта ни към селата, защото те отдавна са забравени. Да, желанието ни беше да помагаме физически и финансово, но и да създаваме и подкрепяме инициативи на местното население. Мисля, че с това, което сме направили досега, се вижда, че огънят продължава да гори – хората започнаха сами да се организират и да си помагат.
Почистването на селски чешми, които с години са били занемарени, а вече от тях тече вода, активизира още повече отношението на хората от селата и всички искат помощ от нас.
Разбира се, ние не можем да почистим изоставените чешми на всички села, но показахме как може да стане това и хората могат да си помогнат вече сами.
Пламен: Държавата трябва да помогне със средства за откриването и възстановяването на местните водоизточници. Само с желание не става – необходими са и средства. Местните хора по селата знаят къде се намират старите чешми. Без помощта от държавата няма да стане. Във всяко село има по няколко чешми, които са давали вода и живот на хора и животни в миналото. От две от тях да потече вода, пак ще е от полза.
Трябва ресурс! Ние сме почистили тези чешми, но не можем да обходим и да почистим всички села. Нямаме достатъчно средства! Държавата трябва не само да осигури финансиране, но и да изработи цялостна политика и конкретен план за справяне със ситуацията, за да има траен резултат, а не единични акции.
– Извинете, но за мен доброволчеството е да помогнеш на най-нуждаещите се с труд, със средства, да покажеш как може да се помогне, но не да правиш всичко със свои средства, което е задължение на други. А вие правите точно това!?
Мариян: Да, така трябва да бъде, но на практика не се получава така. Всичко, което правим, е с наши пари. В сдружението сме трима общински съветници и заплатите ни отиват по предназначение. Другите средства – от членски внос, дарения и част от личните ни заплати – отиват за изпълнение на тези инициативи.
А има хора, които говорят, че ние сме купени, че политически партийки или личности ни спонсорират. Това е пълна лъжа. За разлика от други Фейсбук групи и сдружения, които се бият в гърдите, че са голямата работа, ние доказахме, че може да работим за хората. За разлика от тях, които се активизират само по избори или по измислени, режисирани мероприятия, при нас всичко е наяве – след много спорове и много работа.
Станимир: Нашият успех се дължи и на факта, че сме много различни и в това различие се допълваме. Имаме основание да твърдим, че сме на прав път. Ние сме силни не само в пиенето на вино, както една медия ни определи, когато откривахме офиса на сдружението, но и в нашата работа. Ние не само гледаме да сме активни в социалните мрежи, за да показваме какво сме направили, а и винаги сме на терен. Идеята на публикациите на нашите инициативи в групата „Севлиево и селата“ е не да се хвалим, а да стигнем до жителите на общината. Те са нашият барометър дали одобряват това, което правим. Доста голяма част от инициативите се планират именно след предложения под наши публикации.
Мариян: Кални, мръсни, изморени, но на терен – там, където реално се решават проблемите…
Пламен: Толкова много проблеми има за решаване, че нито времето, нито средствата ни стигат, за да извършим всичко. Затова се и опитваме да привлечем бизнесмени, хора от работещи фирми с идеята да помагат. Има такива, които вече откликнаха и се включиха в дадени инициативи. Надяваме се в бъдеще и други да ни подкрепят. Когато сме заедно, добрините се случват по-бързо. Тук също държавата би могла да създаде условия и политики, които насърчават бизнеса да подкрепя гражданските каузи.
-Помагате на селата за подобряване на инфраструктурата. Личи ли си къде има кмет, който се грижи за селото и умее да организира хората да решат един или друг проблем, и къде няма?
Мариян: Да! Има села, в които личи, че има кмет, но има и такива, където го има само по документи и това се разбира от вида на самото село.
Станимир: Организирахме среща с жителите на едно населено място. Три дни преди самата среща с колегите отидохме в селото, да разлепим уведомления за самата срещата. Видяхме, че детската площадка и центърът на селото не бяха почистени. В деня на срещата всичко беше облизано! И хората ни казаха да идваме в селото поне веднъж месечно, дори само за по едно кафе, за да ги активизираме. „Самата идея, че дойдохте, беше призив за тези, които имат ангажимент по поддръжката, да си изпълнят задълженията“, казаха местните хора.
Пламен: Има кметове, които след като ги изберат, забравят за какво са избрани и какви обещания са давали.
Мариян: Държат се като богопомазани и никой не може да ги свали.
Станимир: Ние сме сдружение и искаме да работим с всички. Мисля, че когато става въпрос за добра кауза, всички трябва да се обединим. А институциите трябва да имат по-ясна политика за работа с местните общности, за да не се разчита само на доброволци.
-В сдружението има общински съветници. Колко от проблемите, които констатирате, поставяте пред ОбС или други институции за решаване?
Мариян: За почистването на реката писахме писма до Басейнова дирекция, до МОСВ, до Областната администрация – до всички институции, които имат отношение към това. Любезно ни отговаряха, че задължението е на областната администрация, но тя не разполага с необходимите средства. В реката, освен растителност, има острови от наноси, които може би никога не са били почиствани. Сега Общината започна да ги чисти. Но е нужна дългосрочна държавна програма за поддръжка на речните корита, иначе всяка година ще повтаряме едно и също.
Пламен: Като бивш общински съветник мога да кажа, че проблемите по селата от години са едни и същи. Като отидем на срещи, хората заявяват, че искат повече контейнери, по-често събиране на сметта, видеонаблюдение, за да може да се констатират не само нарушенията, но и техните автори. Това обаче изисква политика и план, а не само моментни решения.
Мариян: То не е само да искаш, но и да пазиш. Беше направена нова беседка в кв. Балабанца, след няколко дни откраднаха масата.
-Кои са по-важните инициативи, какви нови предстоят?
Станимир: Снабдяване с дърва през зимата за възрастни и социално слаби хора – 80 кубика – беше една от големите ни инициативи. След това Бабинден – над 400 подаръка; за 8 март зарадвахме много жени с над 800 стръка цветя; раздадохме 5500 плодни дръвчета за Трифон Зарезан и засадихме над 160 млади дръвчета с ДКЦ-1 и община Севлиево край велоалеята. Много успешни конкурси проведохме почти за всеки празник, с награди, осигурени от наши партньори. Опитваме се като ново сдружение да бъдем креативни – да не копираме, а да измисляме нови идеи.
Сега продължаваме с почистването на чешми и на паметници и скулптури в града и селата. Подготвили сме и доста нови инициативи, които тепърва предстоят с идеята да творим добрини.
Мариян: На почти всички пенсионерски клубове, които са потърсили помощта ни, сме се отзовали и са обезпечени с необходимите им уреди. Помагаме и на социалните домове.
-С какви проблеми се сблъсквате в благородните ви инициативи?
Мариян: Злобата и опитите на конкуренцията да ни демотивират. Ние наистина работим за обществото, а те пишат в социалната мрежа глупости.
Станимир: Ние сме малко общество. Познаваме се. И негативните коментари, с които се омаловажава нашият труд и желание да сме полезни на обществото, ни идват в повече. Още повече, че това са хора, които никога нищо не са направили за доброто на всички. Няма значение кой откъде е, дали е политик или колега от сдружение, стига да прави добро. Доброто няма цвят – нека всеки да направи нещо. Във Фейсбук всеки може да пише и да обижда, а ние сме готови да подкрепим всеки, който иска да направи нещо добро.
Както Мариян каза, дори и 16 писма да напишем, че в Идилево няма вода, тя няма да дойде, докато не завали дъжд. Нека всеки да се хване да отпуши една чешма, да измисли нещо, но на терен. Иначе колкото и писма да пишем до институциите, вода няма да потече. Нужно е държавата да има стратегия за водоснабдяването и конкретен план за малките населени места.
Мариян: Някъде към 25 човека са драскачите във Фейсбук, които нищо не вършат – сигурно и един гвоздей не са забили, но по цял ден пишат глупости по наш адрес. Опитват се да ни демотивират, защото са свикнали да не правят нищо. Ние като работим изглежда, че им пречим.
Станимир: Наистина ни идва в повече да получаваме критика от човек, който в наша публикация за Идилево, коментира Търхово.
Пламен: Месеците юли и август бяха отпускарски сезон, но ние не сме спирали да работим. Малко бяхме намалили темпото, но както се вижда от последната седмица, вдигнахме оборотите – на терен сме и продължаваме с нашите инициативи в общината.
Зареждане ...
