Изминалата учебна година завърши с отличия за екипа на ДГ “Радост“ в Севлиево. Директорът на детското заведение Цанка Ненчева получи високото признание „Учител на годината – 2025 г.” в направление „Директори, заместник-директори“ на национално и областно ниво и почетно отличие „Неофит Рилски“ на МОН. С високи отличия за професионализъм бяха наградени и други учители от екипа на детската градина.
Преди седмица стана известно, че с награди за успехи в обучението на децата започва и тази учебна година за екипа на ДГ “Радост“. На проведения в края на месец август ХII Национален конкурс „Извънкласните и извънучилищните дейности“ на СБУ, те получиха първа награда за представената практика на тема „Ден на детското самоуправление“. През годините детската градина е представяла практики в Полша, Англия, Унгария, Португалия и Финландия за работа с деца в областта на природните науки. За наградите и какво се крие зад тях коментира за вестник „Росица“ директорът на ДГ “Радост“, Севлиево – Цанка Ненчева.
-Г-жо Ненчева, Вие завършихте учебната година с отличия и започвате новата с отличие. Какъв знак са те лично за Вас и Вашият екип в началото на тази учебна година?
-Всички тези големи награди са източник на голяма радост и удовлетворение за мен и екипа ни. Аз смятам, че те са плод на труда на целия ни екип, защото един човек сам не може да постигне нищо в една образователна институция. Добрите практики, които споделяме на национални и международни конкурси/форуми са дело на всички учители. Много ни помагат и нашите две медицински сестри, които са творчески личности. Тази висока награда от конкурс „Учител на годината“ на национално ниво получавам за трети път – през 2005 г., 2015 г. и сега през 2025 г., но тоя път е в направление „Директори“. Това е ясен показател за екипната работа в ДГ “Радост“, Севлиево. Няма как целият екип на нашата детска градина да бъде номиниран заедно за труда си и аз като директор приемам наградата с голяма благодарност, но я държа в ръцете си като признание за общия ни дългогодишен, иновативен, неуморен труд, отдаден в името на децата и родителите от община Севлиево. За нас тези отличия ни мотивират още повече да се развиваме и работим. Потвърждение са, че вървим в правилната посока.
Тези награди мотивират младите ни учители за развитие. Щастлива съм, че им предаваме нашия опит и заряд. Чувствам се удовлетворена, че ще оставя достойни заместници, които с любов и усърдие да се отдават на децата.
Да си призная честно, въобще не очаквах тази година отново да получим първата награда в категория „Подготвителна група в детската градина/училище“ от Дванадесетия национален конкурс „Извънкласните и извънучилищните дейности“ на СБУ, но представихме много силна дългогодишна наша практика на тема: „Ден на детското самоуправление“, а миналата година получихме първата награда за доклад и презентация на тема: „Националните и Международни фестивали на ДГ “Радост“, Севлиево на „Наука на сцената“.
Журито на ХII Национален конкурс беше от професори и за да получат толкова много награди нашите учители това означава много за нас. Щастлива съм, че на тоя конкурс се говореше толкова много за Севлиево, защото награди получиха и много други учители от образователни институции в община Севлиево. Всичко това говори, че в нашия чудесен град образованието е на ниво и имаме отговорни учители. Поздравявам всички колеги от другите училища и детски градина за успеха им.
-Разкажете за пътя, който сте изминала до тези високи отличия?
-Пътят до всяко отличие е дълъг и изпълнен с много, много труд – безусловен труд и пълно себераздаване. В основата на всичко, което правя, стои любовта — любов към децата, към колегите ми, към професията. За мен работата не е просто задължение, тя е радост и удовлетворение. Щастлива съм, когато виждам усмивките на децата, когато те идват с желание в детската градина и си тръгват с радост. Още по-удовлетворяващо е доверието и спокойствието в очите на родителите — това е истинско признание за труда ни.
Успехите, които съм постигнала, не са лична заслуга, а резултат от години упорита работа в екип, взаимна подкрепа и непрекъснато търсене на най-доброто за всяко дете. Вярвам, че когато работиш с желание и сърце, когато влагаш душата си във всичко, което правиш, резултатите идват. А най-голямото отличие за мен си остава любовта и доверието на децата и техните семейства.
-Кога решихте да станете детски учител и защо?
-Като дете мечтаех да стана лекар, за да лекувам хората и да им помагам. По-късно исках да уча „право“, за да защитавам слабите. В един момент бях привлечена от актьорското изкуство, но съдбата ме отведе към учителската професия, а по-късно и към ролята на директор.
Днес осъзнавам, че всъщност съм осъществила всички свои мечти. В работата си лекувам душите на децата и родителите с любов, топлина и грижа. Като ръководител прилагам административни/юридически умения и се стремя към справедливост и да защитавам интересите на всички – колеги, деца и родители. Артистичният ми дух ми помага да бъда творческа, креативна, презентираща и иновативна личност, която съхранява детската си душа и лесно изгражда искрени и пълноценни взаимоотношения с децата.
Учителската професия не беше първоначалният ми избор, но по-късно осъзнах, че именно тя ми дава възможността да бъда всичко, за което някога съм мечтала.
Решението дойде от обичта към децата и вярата, че ранните години са най-важните за формирането на една личност. Исках да бъда част от този фундаментален процес, да вдъхновявам и да помагам за изграждането на добри и щастливи хора.
Ще споделя една моя лична история кога реших, че ще стана директор.
Станах директор през 1995 г., водена от едно дълбоко, лично преживяване. Когато моите деца бяха малки и тръгнаха на детска ясла, дълго време плачех у дома. Не можех да се съсредоточа върху нищо друго – постоянно мислех дали са добре, дали са обгрижени, дали някой ги е прегърнал, ако са плакали. Тогава си дадох обещание: ще работя в името на децата и родителите. Ще направя всичко възможно децата да се чувстват сигурни и обичани, а родителите – спокойни и уверени, че са ги поверили на правилното място.
Детето е най-ценното за всеки родител – и тази отговорност стои в основата на всичко, което правя.
В дните, когато изпращах моите деца в предучилищните институции истински осъзнах колко отговорна е ролята както на учителя, така и на директора. Обух обувките на родителя, преживях емоцията, сълзите, безпокойството – и оттогава винаги се стремя да се поставям на мястото на другия, преди да взема решение. Това е мой принцип и водеща сила в работата ми до днес.
-Каква е Вашата визия за детското образование и възпитание и каква е ролята на детската градина за това?
-Предучилищното образование е основата, върху която се изгражда цялостното развитие на детето – като личност, като член на обществото и като бъдещ ученик. Именно в първите седем години от живота се формира личността – както интелектуално, така и емоционално. Това е периодът, в който децата изграждат усещането си за сигурност, поставят първите основи на социалните си взаимоотношения и започват да осмислят света около себе си.
Моята визия е детската градина да бъде естествено продължение на семейната среда – едно второ семейство, в което детето се чувства сигурно, обичано и прието. Но тя трябва да бъде и първото място, където детето се учи да живее в колектив – да споделя, да уважава другите, да чака реда си, да прави компромиси и да се справя в общност. Да разбере, че светът не се върти около него, но то е важна част от този свят.
В детската градина децата трябва да усвоят основни навици за системен ученически труд – да се научат да следват последователност, да довършват започнатото, да полагат усилие, дори когато нещо не се получава веднага. Това е изключително важно за бъдещото им включване в училищната среда.
-Казват, че възпитанието на един човек започва от семейството. Разбирате ли в процеса на работа как протича този възпитателен процес в семействата на децата, които са при вас?
-Да, категорично – възпитанието започва от семейството. Семейството е първата образователна среда, първото огледало, в което детето се учи да разпознава света и себе си. Родителите са първите и най-значими модели за подражание. Децата не се възпитават чрез думи, а чрез пример – те попиват онова, което виждат и чуват ежедневно от най-близките си хора. Както казва една мисъл, която много вярно описва същността на ранното възпитание: „Децата чуват с очите си и гледат със сърцата си.“
Ние, които работим ежедневно с деца, виждаме много ясно отражението на семейната среда. Детето, което постъпва в детската градина, вече носи със себе си определени нагласи, реакции, ценности – изградени или недоразвити у дома. Ако в семейството се говори с уважение, с любов, с внимание – това се усеща в поведението на детето. То е спокойно, уравновесено, лесно се адаптира, създава връзки, умее да съчувства.
Но когато в семейството има напрежение, агресия, липса на правила, прекалена свобода без граници – това също много ясно се проявява в поведението на детето. И не става дума за това детето да е “лошо” – напротив, всяко дете идва на този свят чисто, със своята доброта и естествен стремеж към връзка и разбиране.
-Какъв е подходът Ви с тези родители, чийто деца създават проблеми /ако има такива/?
-Подходът ни е винаги основан на сътрудничество, а не на конфронтация. Вярвам дълбоко, че ние – учителите и родителите – сме партньори в отглеждането и възпитанието на детето. Имаме една обща цел: детето да бъде щастливо, емоционално стабилно, прието от връстниците си и подкрепено в своето развитие.
Когато едно дете създава трудности в групата – било то чрез агресивно поведение, изолация, невладеене на емоциите или несъобразяване с правилата – ние не го заклеймяваме и не търсим “виновник”. Вместо това, опитваме се да разберем какво се крие зад това поведение – каква е емоционалната му причина, откъде идва нуждата, какво се опитва да ни покаже детето.
За съжаление, не винаги тази грижа и желание за помощ се приемат лесно от родителите. Много често, когато споделим наблюдение или тревога, родителите реагират емоционално – със съпротива, с отричане, понякога с обвинения към другите деца или към педагогическия екип. Това е естествена реакция – защото за всеки родител собственото дете е най-важното нещо на света, и всяка критика към него се приема като лична. Но точно тук започва най-важната част от работата ни – диалогът с разбиране.
Опитвам се винаги да гледам на ситуацията през три гледни точки: през очите на детето, на учителя и на родителя. Това ми помага да бъда обективна, но и съпричастна. Защото само ако разберем и приемем чувствата на родителя, можем да започнем истински разговор.
Стараем се да подходим с емпатия, а не с обвинение, с факти и конкретни наблюдения, а не с осъждане. Каним родителите да бъдат част от решаването на проблема – не ги поставяме срещу нас, а до нас.
Много често се налага да разясним, че поведението на детето не е просто “фаза от неговото развитие” или “характер”, а сигнал за нужда – от внимание, от граници, от спокойствие или от ясни правила. Но също така трябва да обясним, че детската градина е общност, в която всички деца имат равни права и всички трябва да се чувстват в безопасност. Не можем да допуснем дете да бъде тормозено, изолирано или наранено, нито пък да позволим едно или няколко деца да застрашават сигурността и безопасността на другите/ да провалят образователния процес. Дори това да означава труден разговор с родителя на замесеното дете, той е необходим и наложителен.
Много предизвикателства идват и от липсата на последователност между възпитанието у дома и това, което се изгражда в детската градина. Ако у дома всичко е позволено, ако няма граници, ако агресивното поведение се оправдава или дори насърчава – детето ще срещне трудности в среда с правила и социални норми. Именно затова толкова често повтаряме, че възпитанието трябва да бъде обща грижа – и на градината, и на семейството. Когато тези две среди си противоречат, страда най-много самото дете.
-Интересуват ли се родителите от работата ви с техните деца, според мен това е важно, за да бъде адекватно и тяхното отношение към децата, като продължение на обучението в детската градина?
-Да, щастлива съм да кажа, че повечето родители се интересуват много активно. Това е изключително важно, защото ние сме партньори. Детето е като мост между детската градина и дома. Ако двата края на моста са здрави и свързани, детето преминава уверено и безопасно. Нашата обща задача е възпитанието да бъде последователно и еднородно, за да се чувстват децата разбрани и подкрепени навсякъде. Родителите участват в събития, празници, срещи и консултации; търсят обратна връзка, питат, споделят, съветват се. И това е изключително ценно, защото когато родителят и учителят вървят в една посока, детето се чувства сигурно и подкрепено.
В същото време обаче, няма как да отрека, че има и родители, които подценяват този процес. Те приемат детската градина като „услуга“, която трябва да върши всичко – да възпитава, да обучава, да се справя с трудностите, да поема изцяло отговорността. За съжаление, някои от тях прекарват твърде малко време с децата си като и в това време често отсъстват ангажираност, разговор, дори емоционална връзка.
-Всичко това, което говорим се отнася и за екипа, с който работите – той също получи високо признание и отличия. Как се постига тази симбиоза – ръководство – екип?
-Симбиозата между ръководител и екип не е случайност – тя се изгражда с време, доверие и общи усилия. За мен няма „аз“ и „те“ – има „ние“, защото ние сме едно цяло, свързано от мисията да дадем на децата най-добрата среда за израстване. Не стоя над хората, с които работя – вървим рамо до рамо, преминаваме през трудностите заедно и споделяме радостите заедно.
Управлението за мен не е заповед, а отговорност с човешко лице. Подхождам към екипа така, както бих искала да се отнасят с мен – с уважение, свобода, диалог и ясно споделени цели. Знам, че когато човек се чувства подкрепен и оценен, той не просто работи – той вдъхновява, расте и носи това вдъхновение на другите.
Моят екип е моето голямо професионално семейство. Когато някой липсва, усещам липсата му не просто в задачите, а в сърцето си. Гордея се с тях не заради перфектност, а заради искрената им отдаденост, човечността, с която работят, и добротата, която влагат в отношенията с децата и помежду си.
Да, имам високи изисквания. Обичам да се работи съвестно, с пълна ангажираност, защото всичко, което правим, остава в душите на децата. И най-много ценя колегите, които се раздават безусловно – не заради заплата или признание, а защото вярват, че работата ни има смисъл. Самата аз съм работохолик, а често ме наричат и перфекционист – но вярвам, че именно това отношение към работата заразява и увлича.
Истинската симбиоза не е структура – тя е връзка. Връзка, основана на доверие, обща визия и споделена мисия. И когато тя е изградена с обич и уважение – тя носи резултати. Видими. Честно заслужени. И дълбоко човешки.
-Каква е подготовката за новата учебна година в ръководената от Вас детска градина?
Подготовката за новата учебна година в нашата детска градина започва още с края на предишната.
Тази година можем да се похвалим с изключително важни и навременни подобрения. Община Севлиево реализира качествен и мащабен основен ремонт на газовата инсталация в сграда №1 на ДГ „Радост“. Подменени са всички радиатори и свръзки, газовият бойлер, монтирани са два нови котела, а всички помещения са пребоядисани. Благодарение на добрата организация и ангажираността на фирмата-изпълнител, ремонтът беше завършен в срок, и от 1 септември сградата вече функционира напълно.
В същото време, в сграда №2 обновихме изцяло кухненския офис на втория етаж с нови мебели и миялна машина, за да гарантираме още по-високо качество и хигиена на храненето на децата. Монтирахме аспирация в кухненския блок.
Паралелно с това, персоналът на детската градина отново доказаха своята ангажираност и професионализъм – подредиха и обогатиха дидактичната база, организираха занималните, подготвиха кътовете за игра и обучение, почистиха помещенията и създадоха приветлива, подредена и сигурна среда за децата.
Разбира се, подготовката не се изчерпва само с материалната база. Много по-важна за нас е атмосферата – онова усещане за „втори дом“, което детето трябва да получи още с първата си стъпка в детската градина. Ние се подготвяме с мисъл за всяко дете – за неговото спокойствие, адаптация, радост и увереност.
С нетърпение очакваме тържественото откриване на учебната година на 15 септември:
· в 9:30 ч. – в сграда №1,
· в 11:00 ч. – в сграда №2.
Заповядайте да споделим тази радост заедно – с децата, с колегите – бивши и настоящи, с родителите и с всички, които носят в сърцето си идеята за доброто детство.
Зареждане ...
