ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Предизвиканото усещане, че в наши дни да си учител е нещо почти непотребно, да не кажа обидно (съждение, наложено от коментара на предубедена журналистка в преднамерено предаване по националното радиото), ме кара да мисля, че човешката ни същност става все по извратено неспособна да приема и утвърждава позитивното в човешкия живот. И понеже ние сме тези, които го управляват и му дават смисъл, то е важно и ясно да се каже, че учител е не само мисия и особено присъствие на духа, но и наличие на достатъчно знания и умения. Няма как да бъдеш полезен на околните и да предаваш тези знания, ако сам ти не ги притежаваш.
Най-простичкото определение, което всеки би могъл да открие в интернет пространството след изписването на думата учител или преподавател, е професия, упражнявана от хора, които преподават своите теоретични знания и практически умения на учениците. Те работят в сферата на образованието. Само неспособните да имат и притежават способността да споделят знанието могат да употребят думата „учител“ в негативен смисъл, като се опитат по този начин да принизят качествата на някого.
„В какво се състои разликата между добрите и великите учители? Добрият учител развива способностите на учениците си до предела им, великият учител ще ги накара да преодолеят този предел.“ – думи на Мария Калас – творецът, който благодарение и на своите учители надскочи пределите и се превърна в еталон.
В никому ненужна черупка се събира високата ни самодостатъчност. И макар да можем да определяме и наричаме с обидни, според някого, думи когото, каквото и както си искаме, това няма да ни помогне да бъдем добри или велики учители. Защото търсещите хора са онези, които изследват, преосмислят и раздават наученото на своите ученици.
Великите учители ще откриете някъде. Само че трябва по-старателно да се вгледате. Те са скромно седящи и наблюдаващи този процес, но добре може да ги оцените именно по техните ученици. За мое най-голямо удовлетворение и в малкия, и в големия град, където попаднах да уча, се намериха от онези велики учители, какъвто, в опит да ме обидят, преди няколко дни ме нарекоха. И те, добрите мои учители, надявам се и днес продължават по един добър начин да откриват своите добри ученици. Защото в Севлиево и София, в Карлово и Котел, в малки и големи населени места, добри хора и добри учители има.
Робърт Фрост казва: „Има два вида учители: тези, които те напълват с толкова много информация, че не можеш да помръднеш и такива, които ти дават само малък подтик и можеш да скочиш до небето.“ Сега в това объркано време на тежки, трудни или неподредени мисли, ни трябват учениците на тези учители, които са подготвили своите ученици да скочат до небето. Но и учители, готови сами те да учат от своите възпитаници. Защото „Учител, който нищо не научава от своите ученици, не е избрал подходящата професия“ – думи на Шарлота Волф.
Съвсем съм наясно, че и от добрите, и от не съвсем добрите, има достатъчно много – както при учителите, така и при учениците. Важно е да намерим онзи здравословен баланс в това ни човешко съществуване. Няма нищо обидно да управляваш трактор, но то не е същото, като да управляваш определени процеси. Мисията на учителите е да осмислят знанието и да го споделят. А тези, които си мислят, че това не е важна част от обществото, дълбоко погрешно са изпаднали в своята невъзможност да оценяват, да правят избор или да бъдат съдници.
Все по-много и в по-голяма степен днес и утре ще имаме нужда от нашите добри и велики учители. Затова на тези, който се опитаха да ме обидят, наричайки ме „учителят по химия“, благодаря, че ме издигнаха до класата на личностите, които днес формират нашето бъдеще.
Честит първи учебен ден!
Зареждане ...
