ЕВГЕНИ ПЕТРОВ
Колата е карала с видимо несъобразена скорост, а какво бихте направили вие в този случай – отговорете си сами
По случая с бития полицейски началник още в началото имах много информация, но не си позволих да коментирам и ред, защото беше крайно противоречива и несигурна. А медиите преливаха от грешни информации, дочути с едно ухо, заключения и обвинения. Освен това темата е и обществено взривоопасна. И двете вече се доказаха по безспорен начин. И показаха защо не трябва да се бърза.
Към датата, на която пиша този коментар за в. „Росица“, 9 септември, вече имаме нещо що-годе конкретно – един запис от камерата, на който се вижда как преминава черният автомобил, после някакъв мъж, който пада на земята (вероятно Георги Димитров), линейката и т.н.
По мнението на задъхани колеги от рано сутрин, ключовите моменти били идването и оттеглянето на линейката, кой на кого посяга и т.н. За разлика от тях, след записа, който изгледах десетина пъти, аз мисля, че ключовият момент, основата и поводът за мелето са малко по-рано, когато колата преминава с висока скорост и двете деца от ляво зад паркирала кола, едно от които е с колело.
Каква точно е скоростта с точност до километър, ще каже експертизата. Но след 47 години зад волана и като познавам и Русе и тази улица, макар и смътно, мога да ви уверя, че скоростта е над 50 км/ч. или някъде между 55 и 60, +/- 5-6 км. По такива улички, особено около полунощ се кара с не повече от 30… В много градове вече има такива ограничения, които важат и денем, камо ли нощем. А, че е несъобразена, мога да се подпиша с две ръце.
От КАТ тепърва ще установяват дали двете идиотски спрели коли имат някаква вина, но в момента нито децата виждат колата, нито колата – децата. И всяко от тези деца можеше да направи 2-3 крачки по улицата и да бъде пометено.
Някой ще възрази: “ама ако, ама можеше ли…” Именно, такива неща се случват вероятно 1 на 10, или 100 000 но се случват. Всъщност точно така стана катастрофата край Аксаково, за която институциите и партиите гузно мълчат. Човекът, който заплати с живота си излиза на главен път с ясното убеждение, че зад завоя няма кола, или ако има, ще успее да спре. Да, ама не, когато колата кара бясно и няма никакво време за реакция. Ама можеше ли и да не излезе точно в тоя момент? Да, можеше, но излезе и загина. Същото е и с децата, за тях в момента няма кола и спокойно можеха да тръгнат да пресичат! Слава Богу, в този случай само шофьорът на черния таралясник не знае какъв късметлия е бил.
Между другото, ако още някой се съмнява за превишената, или несъобразена скорост, да обърне внимание с каква скорост се движи колата и да я сравнят с тази, с която преминава линейката минута по-късно. Тази на Спешна помощ видимо се движи по-бавно и това трябва да ви е достатъчно.
Сега минаваме на крайно обтекаемата, изпълнена с много неизвестни област на възможните реакции в подобни случаи, било на обикновени граждани, било на хора публични личности на държавна служба и облечени във власт.
Веднага да кажа – моралът, емоциите и чувството за самосъхранение, особено на децата ви и справедливост нямат политически билет, окраска, или абонамент. Родителите са си родители и те имат опасения за техните деца, независимо дали са зад струга, компютъра, или в полицейското управление. Към попова за тяхната реакция трябва решително да се прибави и тази обществена нетърпимост към малките фукльовци, чийто профил съм обрисувал нееднократно в социалните мрежи и коментари. А именно – току-що завършили гимназия, на които тати им купил стара бричка на 20-25 години, само да е от известна марка, или пък вземат неговата и се ежат, защото самочувствието им пърди от ауспуха. Нашите герои дори били със затъмнени стъкла.
Всъщност дори за по-малки проблеми скандалите по пътищата избухват и стигат до бой само заради едно засичане. Позволете да попитам – а в сегашния случай кое е различното? Че е на малка уличка? И когато черна кола с висока скорост в полунощ профучи по нея на метър от децата ти, за мен реакцията на този, който е застанал пред колата и я е спрял е напълно обяснима. Повтарям – напълно. Пил, или не, реакцията му е защитна и за предотвратяване, а не и нападателна, за показване на мускули. Та до момента никой не отчита фактът, че приятелят на полицейския шеф, който спира колата и то с риск за живота си не е знаел дали в нея са се возили младежи или хора на средна възраст, колко са били и накъде са тръгнали, дали са трезви, пияни и/или дрогирани.
Ама полицаите били пили… А ако вие сте на 2 ракии и трябва да предотвратите ПТП, какво казвате: „аз съм пил и няма да реагирам, или да окажа помощ“? В случая – „аз съм пил и няма да спра фукльовци, които едва не забърсаха децата ми“?
С цел обективност описвам една напълно разбираема житейска реакция. За да няма спекулации по темата – ще прескоча онази част, за която все още няма обективни данни и да отбележа финалния факт – полицейски шеф в тежко състояние в реанимация, негов спътник с видими наранявания и четирима младежи в отлично здраве или поне такова изглежда от кадрите в съдебната зала.
За всичко останало си има компетентни органи чийто авторитет и професионализъм не трябва да бъде мачкан от политическата вакханалия.
Зареждане ...
