МИЛЕНА ТОТЕВА
В края на лятото, когато слънцето все още топли душите ни, а есента едва се прокрадва по върховете на дърветата, председателката на Пенсионерския клуб на хората с увреждания в град Севлиево – Емилия Шиникова, организира една незабравима екскурзия до Котел и Жеравна. Това не беше просто пътуване – беше истинско докосване до българския дух, култура и история. Организацията беше отлична, всичко премина гладко, с чудесен екскурзовод, който ни поведе по пътя на паметта.
Първата ни спирка беше град Котел – място, съхранило в себе си толкова много история и български дух. Град с красиви, стари сгради, сякаш застинали във времето, и с богата културна памет, която ни прегърна още с първите стъпки.
Посетихме Музея на котленското възраждане, изграден през 1981 г. в самия център на града. Музеят е разделен на четири тематични зали – „Будители“, „Просветители“, „Бунтовници“ и „Революционери“. Там се запознахме с миналото на Котел и личностите, свързани с него – хора, които са оставили дълбока следа в българската история. Стойко Владиславов, по-известен като Софроний Врачански – последовател на Паисиевото дело и създател на първия препис на „История славянобългарска“. Георги Стойков Раковски, чиито думи „Любовта към отечеството превъзходи всички световни добрини!“ и днес отекват с мощ. Неофит Бозвели, Петър и Васил Берон, Атанас Гранитски, Стефан Изворски, Георги Мамарчев и още много други знайни и незнайни герои.
Потопихме се в атмосферата на първото българско училище, научихме как са се учили децата тогава, как са били поощрявани прилежните и как – наказвани непослушните. Разгледахме експонати като първата печатна преса, копие от първия препис на „История славянобългарска“ от 1765 г., първата новобългарска печатна книга (1806 г.), факсимиле от „Житие и страдания грешнаго Софрония“, църковна утвар, икони, ръкописи, „Рибния буквар“, хайдушко оръжие и лични вещи на Раковски. Всеки артефакт беше прозорец към един отминал, но незабравим свят.
Следващата спирка беше Музеят на котленския килим, разположен в старата сграда на Галатанското училище. Килимът – тази на пръв поглед обикновена тъкан – тук се разкри пред нас като произведение на изкуството, като разказвач на безмълвни, но многозначителни истории. Видяхме работещ стан, на който се изтъкават уникални котленски килими – истинска симфония от цветове, фигури и символика, изработени от сръчните ръце на котленките. Красота, която не просто се гледа – тя се преживява. С очите, с ръцете, със сърцето…
С наситени от впечатления сетива, поехме към Жеравна – само на 12 километра от Котел, но сякаш в друг свят. Жеравна – архитектурно-исторически резерват, с тесни калдъръмени улички, с каменни къщи от 18 и началото на 19 век, със стари църкви и многобройни чешми. Тишина, спокойствие и усещане за вечност ни обгърнаха още с пристигането.
Жеравна някога е била с многобройно население, занимаващо се основно с животновъдство. Днес, тя привлича с дюкянчета, които предлагат ръчно изработени изделия, сувенири и вкусове от миналото, с ресторантчета, от които се носеше аромат на гозби, приготвени по стари рецепти.
Посетихме и Къщата-музей на Йордан Йовков, разположена на площад „Голямо бърдо“. В нея се докоснахме до обстановката, в която е роден, живял и израснал великият писател до 13-годишна възраст, преди семейството му да се пресели. Научихме повече за творчеството му, преведено на повече от 20 езика – творби, които и днес вълнуват поколения българи.
Сърцата ни бяха пълни, душите – вдъхновени, а умовете – обогатени. След толкова знания, емоции и преживявания, се отправихме обратно към Севлиево, но с усещането, че сме докоснали живата история на България. Видяхме, почувствахме, научихме… и няма да забравим.
Благодарим от сърце на Емилия Шиникова за безупречната организация и за възможността да преживеем едно такова вълнуващо и запомнящо се пътуване!
Зареждане ...
