В пенсионерските клубове не само в града, но и в някои села, вече успешно се изпълнява проект “Достойни години” на сдружение “Шанс за подкрепа” с “йога на стол”, “йога на пейка” и други упражнения, които имат за цел да подобрят физическото е духовно състояние на хората. От снимките на фейсбук страницата на по-голяма част от клубовете става ясно, че интересът към този е проект е голям. Как се роди идеята за него и ще има ли продължение, коментираха за вестник “Росица” председателят на сдружение “Шанс за подкрепа” Надежда Денева и координаторът на проекта Ваня Йонкова.
При повишен интерес от 19-те участници на 23.09.2025г. премина практиката “йога на стол” проект”Достойни години “. За това допринесе добрата организация на мероприятието от ръководствата на НЧ”Зора-1908″и ПК при Ловнидол, за което им благодарим. Следващата практика ще се проведе на 07.10.2025г. от 11.00ч. в клуба на пенсионера в Ловнидол. Поканваме да присъстват всички възрастни хора, които искат да се раздвижват и споделят с нас от свободното си време. Бъдете здрави! Координатор Ваня Йонкова, инструктор Цанка Петрова.
-Как се роди идеята за проект „Достойни години“, който изпълнявате в момента?
Надежда Денева: Един ден ми се обади моя позната и ме помоли да се видим. Това се случи в един петъчен, пазарен ден в нашия офис в Севлиево. Две дами влязоха и от вратата казаха, че търсят възможност за финансиране на форма на физическа активност за възрастни хора – „йога на стол“. Споделиха, че биха искали да има допълнителна дейност, която да вдъхне ново съдържание в срещите на пенсионерите. Междувременно се появи програма на Фондация „BCause“, за проектно финансиране по фонд „Нашите родители“, написахме и спечелихме проекта. Сега го реализираме, но искам да кажа, че моят принос е само по отношение на написване на проекта. Всичко друго – от идеята, до конкретната реализация е дело на Ваня.
Ваня Йонкова: В началото на годината поканихме в ПК „ЮГ“ лицензиран инструктор по йога и демонстрирахме упражнения от т.н. „йога на стол“. Определено имаше интерес от възрастните хора, което ни даде основание да търсим възможности за продължително финансиране на тази дейност. Защото не става въпрос само за еднократно раздвижване, а за повторяемост на упражненията и извличане на максимални ползи за физическото и психическо здраве на възрастните хора.
-Това за всички хора в пенсионна възраст от Община Севлиево ли се отнася?
Ваня Йонкова: Да, дори и за тези, които не са членове на някой от пенсионерските клубове. В случая, пенсионерските клубове предоставят пространство за дейността, в сътрудничество с общинска администрация в Севлиево. В началото на проекта проведохме срещи с ръководството на ПК „Надежда“ и ПК „В. Левски“. Предстои ни среща с клуба на инвалидите .Очакваме хората да се включат масово. Бих искала да призова всички пенсионери активно да участват в дейностите по този проект, тъй като за първи път се осигурява външно финансиране на социално значима дейност, инициирана самите пенсионери.
-Освен дейностите за стимулиране на физическата активност, предвиждате ли друго?
Надежда Денева: Тук може би е добре да кажем, че проектът се осъществява в две общини – Севлиево и Трявна. При планиране на дейностите проучихме и желанията на възрастните хора в Трявна. Там също започнаха да работят по проекта, фокусирайки се на този етап повече в творчески занимания. Планираме да направим една обща среща и да обменим опит и впечатления.
Ваня Йонкова: Планираме за празника на Севлиево през октомври да изработим декоративен предмет „тиква“ чрез различни техники като плетене, шиене, декупаж или керамика. Бихме искали да се включим по този начин в състезателната част от празника. Освен това, хората от пенсионерските клубове могат да подаряват декоративни тикви при свои срещи с други пенсионерски клубове от страната.
-Ще продължите ли да работите в Севлиево като организация?
Надежда Денева: От няколко години се опитваме да работим като организация в Севлиево, но моето усещане до този момент беше като да съм хвърлила камъче в спокойна вода и то е направило няколко „жабки“ преди да потъне. Все едно се плъзгахме по повърхността на тази обществена система и често съм чувала „О, това е прекрасна идея, разбира се, че приемаме, ще направим, ще съдействаме“ и после нищо. Даже съм си казвала: „Абе, да ми кажат, че няма да стане и поне да си зная, а сега само си губя времето в чакане“. Докато един ден една приятелка не ми каза, че хората в Севлиево не допускат лесно други, които не възприемат като свои съграждани. Винаги са любезни, но това не означава, че ще се ангажират. За мен беше доста странно, защото аз живея на много места и нямам тази уседналост, която да ме прави част само от една общност.
Дължа изключително много за разбиването на това впечатление на Сдружение „Севлиево и селата“. Те ме поканиха на среща и ме попитаха с какво могат да помогнат при изпълнението на предишния ни проект „Домашен майстор“ и се включиха активно.
В момента имаме още един проект „Отпадъците като арт възможности“, който изпълняваме само в Севлиево и то доста трудно. Предполагам, че основният проблем е това, че до миналата седмица не бях открила човек като Ваня, когото другите да разпознават като вътрешен за общността. Към този момент мисля, че ще успеем да компенсираме забавянето и да реализираме и този проект.
Зареждане ...
