РУЖА ЛЮБЕНОВА
Спекулативни са твърденията за числеността за кафявата мечка в района на Държавно ловно стопанство „Росица“-Севлиево, съобщиха на 17 септември т. г. от Министерството на околната среда и водите.
Ще припомним, че според информация от Община Севлиево, разпространена седмица по-рано, „в района на община Севлиево са преброени над 180 мечки”. А зачестилите им нападения в дворовете на севлиевски села станаха причина кметът на Севлиево д-р Иван Иванов да свика среща в Общината с представители на РИОСВ, РДГ-Велико Търново, ДЛС „Росица“, експерти от общинската администрация и кметовете на населени места с регистрирани щети от мечки. „Само през последната седмица мечка унищожи 2 кози, над 40 кокошки и над 20 пъдпъдъка в Душевски колиби. При други нападения бяха унищожени: овца, животновъдни обекти, овощни дървета, пчелини, контейнери за смет, електропастири, зидове и др.”, съобщиха на 9 септември от Община Севлиево.
От екоминистерството обаче отричат тези твърдения: „След зачестилите случаи на навлизане на мечки в населени места в района на Средна Стара планина се появиха спекулативни твърдения за числеността за кафявата мечка в района на Държавно ловно стопанство (ДЛС) „Росица“. Беше посочено, че мечките там били 180 на брой, а по данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) животни на територията нямало.
Това твърдение не отговаря на истината. По данни на ИАОС, в Средна Стара планина се извършва мониторинг на територията на Национален парк „Централен Балкан“, Природен парк „Българка“ и държавните горски и ловни стопанства на територията на Защитена зона BG0001493 „Централен Балкан – буфер“, като ДЛС „Росица“ е част от тази територия. През годините данните показват наличие на от 60 до 109 мечки. Данните през различните години варират, тъй като мониторингът не е преброяване на индивидите, а следене на тенденциите за популацията на вида. От 2011 до 2024 г. маршрутите се посещават два пъти годишно, като всяка година е регистрирано присъствие на кафява мечка в това стопанство. Наблюдавани са следи, жизнена дейност, включително екскременти и маркировъчно поведение на кафявата мечка. Това ясно показва, че данните на ИАОС не са за липса на мечки в тази територия.
Освен това броят на мечките на територията на ДЛС „Росица“ няма как да надхвърля този на мечките, които се срещат на цялата мониторирана територия. Данните от интернет страницата на стопанството сочат, че неговата площ е малко над 13 000 ха. Обитаемата територия на една женска мечка e средно около 1500 до 2000 ха (при абсолютен минимум 500 ха), а за мъжките индивиди би могло да достигне и до 3000, дори 4000 ха. Предвид това твърдението, че на територия от 13 000 ха живеят 180 мечки, е биологически необосновано.
МОСВ се ръководи от принципа, че ефективното опазване и управление на кафявата мечка следва да се извърша на базата на коректни данни за размера на популацията. С тази цел ИАОС надгражда процеса, като вече е в ход изпълнението на проект за определяне на числеността на вида кафява мечка чрез ДНК анализ. Той е финансиран от Програма „Околна среда“ и се изпълнява за първи път в България. Заедно с експерти от ИАОС в изпълнението участват пет от шестте държавни горски предприятия и дирекциите на тритe национални парка. С цел да се осигури пълнота на данните, пробите се събират от цялата територия на разпространение на мечката в страната и се изпращат за анализ и обработка в лаборатория в Словения. Теренната работа по събирането на проби от екстременти за генетичен анализ започна в края на юни и ще продължи до края на ноември т.г. Пробите се изпращат за анализ и обработка в лаборатория в Словения. Транспортирането ще се осъществи на два етапа – през октомври и декември т.г., като резултатите от изпълнението на дейностите по изолиране, генотипиране и оценка на получените данни се очакват в началото на 2027 г. ДНК методът е най-съвременният начин за мониторинг и установяване на числеността на даден вид. Очакванията са резултатите да помогнат за по-ефективно опазване и управление на вида кафява мечка.
Добре известно е, че съжителството с едри хищници е начин на живот от векове по нашите земи. В последните десетилетия се наблюдава обезлюдяване на селата, като това е особено осезаемо в малки села и крайни махали, които са разположени в горски и планински територии и граничат с местообитанията на мечките. Това става предпоставка за навлизане на животните в стопанствата на хората в тези частично обезлюдени места.
Министерството работи от години за намаляване на условията за възникване на конфликт между мечката и човека. Като част от тези усилия по Програма „Околна среда“ са инвестирани приблизително 600 000 лв. – средства, с които пет от шестте държавни горски предприятия изпълняват проект за осигуряване на хранителна база за вида. През последните години са раздадени около 400 електропастира, обучавани са пастирски кучета, разработвани са проекти, свързани с превенция, а от 2007 г. насам се изплащат обезщетения за нанесени щети от мечка върху домашни животни и пчелини.
Например именно за района на Средна Стара планина и съседни райони за 2023 г. за територията на РИОСВ – Велико Търново са заведени и изплатени над 20 щети на стойност над 15 400 лева, а за 2024 г. броят на изплатените щети в региона е 7 на обща стойност 4 187 лв. За сравнение, за същия период в района на Западните Родопи, където се срещат най-много мечки, са изплатени 137 щети на стойност около 219 000 лв. През тази година до настоящия момент за РИОСВ – Велико Търново има изплатени 4 щети на стойност 5 490 лв., а за същия период в РИОСВ – Смолян регистрираните щети са 65 и са изплатени около 132 000 лв.
Не всички мечки нанасят щети. Обикновено това са екземпляри, които са се научили, че присъствието на човека може да осигури храна. По тази причина, въпреки че видът е защитен, законът предвижда отстрел на проблемни екземпляри, които нанасят регулярно щети или поведението им е заплаха за хората. Разрешителни за отстрел се издават от Министерство на земеделието и храните, като за 2024 г. са издадени 5 разрешителни за отстрел.
От ключово значение за предотвратяването на щети от мечки е превенцията да се извършва на местно ниво, като се предприемат адекватни действия да се ограничи навлизането на животните в планински населени места, в които животните и хората имат общи местообитания.
МОСВ призовава да се организира навременно и регулярно извозване на хранителните и битовите отпадъци, особено в районите с туристически поток, който генерира много хранителни отпадъци. Често по тези места се прави извозване само един или два пъти в месеца, като това води до натрупване на хранителни отпадъци и отделената миризма привлича животните. Сметищата като източник на “лесна храна” създават потенциална опасност за пряк контакт на мечките с човека и нежелани инциденти. Затова е важно да не се образуват нерегламентирани сметища и да не се изхвърлят остатъци от умрели домашни животни, като за съжаление и двете практики са разпространени в страната.
Най-ефикасният метод за защита на личното стопанство е ограждането с електрическа ограда (електропастир). Предимствата на електрическите огради са, че се изграждат по-лесно и бързо в сравнение с обикновените огради от дърво, желязо или тел. Могат да бъдат използвани в отдалечени райони, далеч от пътища и населени места и предотвратяват неконтролираното движение на животните.
Не на последно място, храненето на малки мечета и въобще приучаването на мечките към „изкуствена“ храна крие риск – те губят страха си от човека и започват да свързват неговата миризма с лесната храна. Така неволно създавате проблемни мечки, които неизбежно ще нанесат щети.”
Зареждане ...
