ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Някакви политици ни обясняват за някакви непреодолими обстоятелства, които са довели до поредната беда върху главите ни. Някакви скитащи се по министерски кресла ни пращат да се справяме както можем и както искаме, други пък ни стоварват ценности, които да изповядваме. Разполагат с нашето време и пространство, в което ние бедстваме, а те се разпореждат и с двете безскрупулно невежо.
Демократичната възможност постави и днешните, и предишните, а ще постави и следващите на постовете, с които ще бъдат овластени да управляват процесите на държавата и на хората, които живеят в нея. Възможност, която трудно може да бъде определена като удачна перспектива за развитието на обществото ни. Множеството недоразумения, които се случваха във времето, които обозримо познаваме и усещаме в последните години показва, че възможностите на тези хора са твърде ограничени и не дават очакваните резултати. Това ни положение на постоянна форма в очакване на нещо, което да подобри ситуацията и да създаде по-добри условия за нашето битие, се оказаха устойчиво химерни. Устойчивите политики, които са част от вербалната комуникация, са съвсем непознати и дори неприемливи. Тяхната неустойчивост се е появила в поредната дупка на пътя, в пропадналата шахта или в отново преремонтираната ни работа.
Тези, които успешно обладават тези позиции, се оказаха блудстващи хора с безкрайно непристойно поведение. Дори и техните имена започнаха да се губят във времето и не успяваме да открием и най-малки различия между тях, независимо от тяхното постоянно подменяне. Рециклирани бутилки с еднакво празно съдържание се оказаха. Поведението им се оказа достатъчно примитивно и неразличимо. Техните кресливи кратковременни изблици, че виновност има я в предходното ни развитие, я в нашата народопсихология, та и дори в нашия пословичен мързел, са оправдателна позиция, която е част от тяхната блудстваща политическа реалност.
Днес те отново са на власт, по-всяка вероятност и утре ще бъдат. Няма нужда от ново социологическо проучване, дори математиците не е необходимо да се изказват и смятат нещо по въпроса. Ние имаме съществен проблем с подбора на нашите политици. Те са твърде обладани от тяхната сексуална политическа незадоволеност и заболели от постоянна себедостатъчност, че промяна едва ли би настъпила днес, утре и дори в някаква бъдещност.
Водата приижда от небето и ни залива, другаде са пресъхнали деретата и тя не потича в домовете ни с дни, а в главите на поредните властимащи няма и най-малка възможност за вземане на каквито и да е решения с определена разумност, поради изчерпаната им мисловна и личностна възможност. Пораженията са толкова много, че лечението с химио – и лъчетерапия е почти неизбежно, а оцеляването е под въпрос. Леталността преследва потърпевшите, а изходът е с висока неопределеност.
Политическата проституция е толкова приемлива политика в днешната ни политическа битност, а и толкова сладка, че избавление от нея едва ли ще се получи скоро. Каузите са изгубили своето значение, идеалите са зачеркнати, действителността е обвита в мъгливата есенна лепкавост, а бъдещето си остава съпроводено с незначителна промененост.
Някак неочаквано възможностите се определят като невъзможност нещо добро да се случи, а времето не споделя нашето търпение и си отива.
Зареждане ...
