С барелеф и паметна плоча Севлиево отдаде почит на архитект-инженер Йосиф Шнитер, построил през 1878 г. красивата сграда, в която днес се помещава градската художествена галерия “Асен и Илия Пейкови”.
Тържествената церемония се проведе в първия ден от седмицата, в навечерието на Дена на света Петка българска и Празника на Севлиево, 14 октомври.

Севлиевската общественост изразява своята признателност към Йосиф Шнитер, който пръв от мнозина други чужденци, творили в Севлиево, е оставил траен отпечатък върху съвременния облик на града. Сградата, в която днес се помещава галерията, е един от най-представителните архитектурни паметници в Севлиево – свидетелство за предприемчивия дух и културна зрялост на тогавашния град. През 2008 г. бе удостоена с приза „Фасада на годината“, а от същата година е дом на богатия художествен фонд на галерията, съхраняваща безценни творби на световноизвестните братя Асен и Илия Пейкови”, каза в словото си директорът на Историческия музей Ивета Миленова.
От името на всички присъстващи тя благодари на “Вилерой енд Бох” и лично на Ярослав Дончев за неоценимата помощ за изработването на паметната плоча.

На церемонията присъстваха и правнуците на Шнитер – проф. Мария Шнитер и Венцислав Шнитер.
“Много благодаря на кмета и на местната културна общност, които осигуриха този прекрасен повод за нашето първо посещение в Севлиево”, обърна се проф. Мария Шнитер към присъстващите на церемонията. Тя се възхити от запазената възрожденска атмосфера в Севлиево и разказа подробности за годините, когато е построена сградата на художествената галерия. “Когато идва в Севлиево, Йосиф Шнитер е на 25 години – веднага, след като е участвал в обсадата на Плевен, където е ранен и награден със сабя от ген. Тотлебен за фортификационните му умения”.
Това е първата сграда на Шнитер в България – официално е открита на 13 октомври 1878 г. До днес нито една негова сграда не е била разрушена от природно бедствие, осъществявал е строг технически контрол и по няколко пъти е карал дюлгерите да строят отново некачествено изпълнените зидове, докато не станат здрави.

“Проф. Шнитер загива през 1914 г. при авария на водопровода в Пловдив, където се разболява от пневмония и е погребан на общински разноски – умира беден и без свой дом”, сподели проф. Мария Шнитер. Тя подари архивни документи на музея и книга, която разказва за пътя на Йосиф Шнитер и построяването на първата му сграда в нашия град.
“За мен е чест, че заедно успяхме да сбъднем една мечта. Построените от Шнитер сгради у нас са около 100. Той е от строителите на съвременна България и ние трябва да пазим тяхната памет”, каза авторът на барелефа акад. Цвятко Сиромашки. “Всички трябва да знаят, че пътят на Шнитер започва от Севлиево, преминава през Пловдив и се превръща в образец за качествено строителство”, каза още той и сподели интересни детайли за начина, по който са инспектирани сградите.
“Имам удоволствието заедно да открием този барелеф, който не е просто една скулптура, а ще се слее с градската среда на и, за да напомня на всички за един велик архитект – строител на България след Освобождението”, каза кметът д-р Иван Иванов. Той благодари на наследниците на архитект Шнитер, на акад. Сиромашки, без който идеята нямаше да може да се реализира, на Ивета Миленова и на всички, допринесли за днешното събития. “Благодаря им, че направиха всичко възможно да направим това скромно тържество на датата, на която е била завършена тази сграда. Можем да сме благодарни и на онези севлиевци като Илия Денчев, които пътувайки из Европа, са уловили духа на времето и са го пренесли в нашия град”.
ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА НА БАРЕЛЕФА:
Акад. Цвятко Сиромашки е академик на Българската академия на науките и изкуствата. Роден е в Пловдив през 1954 г., завършва Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. Носител е на десетки престижни отличия у нас и в чужбина, сред които наградата „Златен век“ на Министерството на културата, призът „Борис Христов“, както и множество международни признания от Германия, Италия, Финландия и Япония. Негови творби се намират в частни и държавни колекции по целия свят, включително във Ватикана, Москва и Кьолн. Автор и на редица монументални произведения, сред които скулптурната композиция „Духовна порта“ в София, паметният знак на Папа Йоан Павел II, както и на монумент на самия архитект Йосиф Шнитер в Пловдив.





























