Дъждовете – благодат за едни и ад за други. Няма съмнение, че за общините, които през горещото лято бяха на воден режим, понапълнените водоеми и реки са спасение, в т.ч. и за община Севлиево. Но причините за пороите и загиналите в тях хора са само за Елените или има и други места, в които това може да се случи? коментар по темата направи за в.”Росица” инж.Димитър Ножаров, служител по сигурност на информацията и ОМП.
-Кои са плюсовете и минусите от проливните дъждове за община Севлиево, г-н Ножаров?
-Няма съмнения, че ползите от проливните дъждове за община Севлиево са големи – ще имаме по-продължителен период на водоподаване и няма да има режим на водата.
За минусите, ако трябва да се сравняваме с други общини в страната, нямаше фрапиращи случаи. Седмицата в началото на месец октомври имаше период, в който дъждът не спря в продължение на 24 часа. Имаше малко затишие, но после валя 72 часа с леки прекъсвания. По-възрастни наши съграждани започнаха да сравняват ситуация с наводнението през 1939 година. Но тогава то е било през месец юни, а сега сме октомври.
Живея близо до реката и бях под напрежение, затова всяка вечер излизах през два часа, за да видя какво се случва. Реката сме я виждали много по-голяма. Пикът беше тази сутрин /10 октомври б.а./. Според мен под моста – на пътя за Велико Търново, където чистихме, нивото на водата, спрямо минималното преди една седмица, беше около 2 метра, което не е малко, но сме виждали и два пъти по-голямо през последните 10 години.
-Какво влияние оказа почистването на коритото на реката в централата й част?
-Ние сме почистили около 20 декара и реката има някакъв естетически вид, но от гледна точка на подобряване на проводимостта на водата по цялото поречие на река Росица е капка в морето, колкото и да не ми се иска да го признавам.
-Може би трябва да се напомни, че отговорността за почистването на коритата на реките не е само задължение на местната власт, но на държавата..!?
-Процесът по почистването на реката на територията на града трябваше да се направи. Винаги съм мислил, че тази част на реката и моста са входната врата на Севлиево и хората, които идват от Велико Търново трябва да видят, че тя е хубава, а не джунглата от растителност, каквато имаше преди. Трябва да направим така, че нашият град да има една добра визия. Много работа има да се върши в това отношение. Много хора казват: ”Най-накрая Общината да направи нещо по почистването на реката!” Само че нямат представа за какво отговоря Общината и за какво отговаря държавата. С доста хора разговарях, дори и с такива, които са имали отношение към защитата на населението при бедствия и аварии. И като се направи една ретроспекция на направеното по времето на социалистическия строй, началото на демократичните промени и сега, те казаха, че досега не е имало целенасочени дейности за премахването на растителността в реките. Но в същото време ме попитаха, защо тогава реките, в т.ч. и Росица, са били чисти.
-И какъв беше Вашият отговор?
-Моят отговор е, че тогава имаше животни, които са ги пускали да пасат в коритата на реките. За животновъдните стопанства те са били най-подходящите места за паша на животните.
Вече 14 години работя в Общината. Този участък два пъти сме го чистили, но с по-малко техника и в по-малки мащаби. Оказа се, че растителността в реката за една година става над 4 метра. Как да се бориш с такава растителност? И това не са равни терени, които с техника може да ги окосиш от единия до другия бряг на реката. Върбата е много трудна. И пак казвам, това което направихме, е капка в морето. Такова почистване трябва да се направи във всяко едно населено място по течението на реките Росица и Видима, особено под мостовете. Защото под тях се крие най-голямата опасност при поройни дъждове, предвид големите количества дървена маса която лежи в реките. Големите води я понасят по течението, получава се бараж на тесните участъци под мостовете, водата прелива и прави пакости.
-Един от уроците от това, което се случи на Елените е, че реките и деретата си искат своето място, което са си направили през годините. Мислите ли, че след трагедията, която се случи там, държавата ще се ангажира, не само с намерения, а на делото с финансиране почистването на реките? Хората не са длъжни да знаят кой отговаря за почистването на реката, а искат тя да е почистена, за да не им създава проблеми. И тъй като Общината е най-близката до тях институция, те изискват от нея. А държавата?
-Леко песимист съм! Ние имахме подобна ситуация на това, което се случи на Елените през 2014 година в с.Горна Росица. Централната част на селото беше залята от една огромна вълна. Това отново породи много въпроси относно състоянието на деретата и бяха отправени какви ли не обвинения към Общината.
Тогава направихме едно картографическо снимане на този проблемен участък. Оказа се, че в Западния край на Горна Росица е имало три дерета, които с урбанизирането на селото са били заличени. През годините всеки си е правил някакви собствени изобретения по имота – къде законни, къде не… И в един момент, при проливен дъжд, тази вода си иска своето, тя си иска нейното корито… Каквито и защитни канали да правиш, огромните количества вода си отиват там, където е било коритото, която е изградила през годините.
През месец юли ходих на почивка на Елените. Исках да премина по този участък с колело, а не с кола. И се оказа, че всеки от собствениците на имоти е заградил някаква част от общите пространства и смята, че това е негова собственост. Оказва се, че и при нас, макар и в по-малък мащаб, също има такива заграждения във вилните зони Крушевски баир и Севлиевски лозя. И там всеки загражда, както му е удобно, което показва, че това, което се случи на Елените, може да се случи и там.
-Защо, дайте примери?
-Разговарях с един човек, който казва: “Абе, има едно дере под мен, но е сухо, десетилетие не е минавала вода под него, какъв е проблемът да го зарина?” А аз му отговорих, че в един момент водата може да дойде и да помисли за това си намерение.
Същият случай имаше през 2011-2013 година в Източната част на Севлиево, където се намира вилна зона Севлиевски лозя. Там има един голям водосбор, който влиза в едно местно дере, което пресича велоалеята. То по цялото си протежение е застроено. И се чудя на тези хора, които живеят там, с какъв акъл застрояват? Какво очакват да се случи, ако дойде една голяма вода?
-Но все пак някой е дал разрешение те да строят там!?
-На всеки трябва да му светне една лампа, че като си купуваш на баир лозе, то трябва да се копае. Едно е да се копае равно лозе, друго – на баир!? Като купуваш един имот и после правиш някакви подобрения трябва да се съобразиш с тези неща. А не после, когато стане бедствието, да ти е виновна държавата и Общината и да искаш помощи …Не оневинявам Общината и държавата, но не само те са виновни, когато се случат такива бедствия като на Елените. В случая жалко за загиналите хора. Но се оказа, че собствениците на имоти там са били толкова жадни всеки хотел да бъде на първа линия, до морето, че са застроявали всеки квадратен метър. Без да мислят, че една река ще дойде и ще залее всичко.
-Но нали институциите са за това -да казват къде може и къде не може да се строи, независимо ти какво искаш?
-Аз не оневинявам институциите, защото те трябва да правят този обективен контрол и да казват какво може и какво не може. Но за съжаление заради частния интерес – дали финансово или по други заобиколни пътища, се взема заветното разрешение за строеж. Никой не се съобразява с природата и тя ни напомня че е силна.
-Вие казахте, че преди 11 години подобна ситуация е имало в с Горна Росица. Предприети ли са някакви мерки тогава, за да не се повтаря?
-След направената оценка на ситуацията и причините за нея, стигнахме до извода, че единственото, което може да спаси селото при едно повторно наводнение, е да се направи защитен проект. Направихме такъв и го кръстихме „Западен защитен канал на Горна Росица”. Този проект беше на стойност малко над 300 000 лева и беше подаден на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, защото реализирането му не е по възможностите на Общината. Пак със средства на Общината беше направено и едно повърхностно почистване.
– И каква е съдбата на този проект?
-Този проект 10 години го преподписваме към Междуведомствената комисия, но от там няма никакъв отговор за него.
И в тази връзка искам да кажа, че ние, които работим в общинските администрации сме тези, които можем да приоритизираме инфраструктурните проекти за финансиране. И предлагаме тези от тях, които засягат най-голям брой хора в населените места. А те дават пари за проекти, които според мен са на дъното на таблицата по значимост в момента.
Зареждане ...
