ВЕНКА ПЕТРОВА,
председател на НЧ „Зора – 1908“ с. Ловнидол
Всеки допир с Гализови разкрива по нещо ново, което допринася за тяхната оценка и което прави живота на Гализови разказ за борещия се човек от народа и техния живот – част от живота на народа.
Недялко Минков Гализов е роден на 29 октомври 1889 г. в с. Ловнидол. Той е четвъртото, най-малкото по възраст дете на Минко Марков Гализов – Комитата и Пена Тодорова. На 5 ноември 1889 година е кръстен в църквата „Св. Константин и Елена“ в с. Ловнидол от енорийски свещеник Тодор Стоянов (в църковния регистър за 1889 г. под № 69).
От една злополука в детството му остава следа за цял живот – едната му ръка остава по-къса от другата. Това не му пречи да бъде както физически активен, така и да борави с тази ръка. Първоначално училище завършил в Основното народно училище в с. Ловнидол с главен учител Васил Тодоров Попов. Разполагаме със свидетелството на Недялко Минков Гализов от второ отделение – 1899/1900 учебна година. Училището тогава все още няма име и се помещава в тесните и неудобни стаи на килийното училище и училищната сграда при Чумпала (записано в „Кратка история на село Ловнидол“ от Георги Николов Гализов). Средното си образование Недялко Гализов завършва в Педагогическото училище в гр. Казанлък. Там през 1907 и 1908 г. той учи стенография, но не като учебен предмет, а от частен курс. След това усъвършенства стенографията си с помощта на Теодор Гълъбов.
В Казанлък Недялко Гализов за първи път се запознава с идеите на марксизма от пламенния трибун Георги Кирков, с когото Недялко Гализов е поддържал връзки и по-късно. Тези идеи стават светла звезда за целия му живот. Това е устрем, който не го оставя спокоен и заради който той попада не един път в огъня на решителната борба за комунизъм.
През учебната 1910/1911 година учителствал в село Търхово.
Завършва двегодишния Институт за прогимназиални учители в Русе през 1911 година. При това Недялко Гализов придобива правото да бъде редовен учител в народните първоначални училища на Царството.
През 1913 година се венчае за Донка Христова Братоева от гр. Севлиево в църквата „Св. Троица“ в гр. Севлиево. През 1914 година завършва висш педагогически курс в град Русе – Свидетелство № 1154, и става учител в гр. Бяла. Там се ражда и първородният му син Любомир на 24 март 1914 година.
Първа служба – първи сблъсъци. Градчето е консервативно, по- старите колеги също. Те не харесват младия учител, защото бил „свободолюбив и безбожник“. Бяла е мястото, където младият Гализов работи върху своето образование. В контакт е с преподавателите си от Русе Сава Попов и Григоров. Той установява връзка с историка Иван Пастухов и стенографа Теодор Гълъбов. Приема се, че тогава се е запознал и с Антон Везеншек, имал е лична кореспонденция с него и го е посещавал при отиванията си в София. Способният млад учител е бил ценен от средата на историци и стенографи в столицата и са искали да го оставят на служба в митницата или Народното събрание.
От 1916 до 1919 година Недялко Гализов е учител в родното си село Ловнидол, където е директор на прогимназията.
И за да потвърдим фактите, отваряме книгата на з.у. Георги Гализов „Кратка история на село Ловнидол“. Ето какво пише в нея:
„По искане на Общинския народен съвет, училищното настоятелство и учителския съвет на 1 септември 1915 година в с. Ловнидол е открит първи прогимназиален клас с 28 ученици, учителка и директорка Величка Саламанова, през 1916/1917 – втори прогимназиален (…). Особено големи грижи за заздравяването и уредбата на прогимназията полага нейният директор Недялко Минков Гализов. Още от началото прогимназията става районна – за учениците от селата Ловнидол, Търхово, Фердинандово (днес с. Янтра), Козирог, Здравковец, Парчевци, Мазъли, Седянковци, Спанци, Цаковци и др. Случва се така, че двама братя оглавяват Ловнидолското училище: Марко Минков Гализов – първоначалното училище, и Недялко Минков Гализов – прогимназията“. И двамата директори са синове на опълченеца Минко Гализов.
Животът му тук протича в непрекъсната просветна, идеологическа работа, като наред с другото Недялко Гализов събира народни песни, пословици, гатанки и народни обичаи.
В Първата световна война участват четирима мъже от фамилията Гализови – тримата братя Марко, Тодор и Недялко и зетят Илчо Хубанов. Ранен в дясното рамо се връща Недялко Гализов. Но ранената ръка все пак остава годна за писане и той продължава стенографията и литературната си дейност. Бил е още учител в селата Петко Славейков, Кормянско, Малък Вършец и град Ловеч. През 1920 г. става учител в гимназията в Севлиево по педагогика, психология, етика и преподава стенография, като първи в Севлиево запознава хората с това чудно изкуство – стенографията. Там, където думата „грам“ се изписва с една точка, „конструкция“ – с „две завъркулки“.
Войната е изпратила на фронта и учениците от горните класове на гимназията и озъбената в окопите ежечасна смърт е направила равни и близки учители и ученици. След демобилизацията в дома на Недялко Гализов в Севлиево остава да живее Симеон Балджиев от Ловнидол, ученик в последния гимназиален клас. Учител и ученик се разбират прекрасно, близки са по възраст и по идеи. Ходят наедно на училище, а и по събрания. Следят развитието на младата Съветска социалистическа република. Събитията от 1923 г. и от 1925 г. ги увличат в своя шеметен развой. След 1923 година за Недялко Гализов няма тежки последствия, освен че е уволнен по член 70 от ЗНП (Закон за народното просвещение) наред с другото и за това, че е пял заедно с учениците в час Интернационала.
През 1925 година лежи в затвора по атентата в църквата „Св. Неделя“ в София за 6 месеца. През 1926 година за Недялко Гализов вече няма работа като учител. Уволняван е 3 пъти по ЗНП (Закон за народното просвещение) и по ЗЗД.
От 1926 г. е постоянен стенограф към Окръжната постоянна комисия в Търново към Търговско- индустриалната камера в гр. Русе, търси работа като стенограф по съдилищата на големи процеси. От този период е направеното предложение от Недялко Гализов до председателя на Софийския окръжен съд да постъпи като стенограф протоколист и да замести трима секретари. Тогава не е имало пишещи машини и протоколите на съдебните заседания са се пишели на ръка. Председателят на съда приема предложението, правят опит. Опитът е успешен, но председателят на съда се колебае да направи решителната промяна и починът замира. От това време е и познанството на Недялко Гализов с Трайчо Костов, Димитър Антонов, Георги Клисарев и Георги Вотев. Издържал е изпит за стенограф в Народното събрание, но не попада на работа там.
Както открихме съвсем наскоро от документ, съхранен в ДА – Габрово, през 1931 година опълченецът от с. Ловнидол Минко Гализов, баща на Недялко Гализов, пише писмо до Негово Величество Борис III цар на българите. Става въпрос за несправедливо назначение на гимназиален учител в град Севлиево. На мястото би трябвало да бъде назначен неговият син Недялко Минков Гализов, изпълняващ всички изисквания на закона, а е назначена учителка със средно образование, но дъщеря на бившия директор на гимназията.
Много хубаво е написано в това писмо: „Нас ни почитате и уважавате, но ние сме се борили не само за политическа свобода, а и за спазването на законите“.
За този период Т. Ташев пише в списание „Български профсъюзи“, кн. 2 от 1978 година: „Веднъж старият опълченец (по това време Минко Гализов е около 75-годишен) отишъл в Севлиево в дома на сина си Недялко Гализов и заварил семейството му, че гладува. Тогава той опаковал многобройните си ордени в кутия и ги изпратил до двореца с кратко писмо: „Царю, ти пак си уволнил сина ми Недялка, задето е комунист. Не си прав, Царю! Аз съм солидарен със сина си Недялка и ти връщам ордените си, не само твоите, но и тези от Всерусийския император!“.
Много кураж и морална устойчивост се е искало за такава постъпка – да върнеш ордените си на царя, но честността побеждава. След две седмици възстановяват немирния учител, а по-късно смелият опълченец получава ордените си обратно, опаковани в по- луксозна кутия.
След възстановяването му на учителското място Недялко Гализов продължава да преподава стенография в Севлиевската смесена гимназия. Рапорт на директора Христо Аврамов от учебната 1936/1937 година потвърждава огромните знания на Недялко Минков Гализов в областта на стенографията. Стенографското му творчество отнело най-много време от живота му. През 1938 година заедно с Йордан Монев и други основава едно от първите в страната стенографски граждански дружества „Скорописъ“. Изготвя книгата „Методика на българската стенография“, откупена от Министерството на народната просвета.
От годишния рапорт на директора се вижда, че Недялко Минков Гализов е библиотекар на фонда „Бедни ученици“, завежда работилниците по ръчен труд, секретар е на учителския съвет и ръководител на ученическото стенографско дружество „Скоропис“.
Годишният рапорт на директора обхваща също и отсъствията от работа. Само от това изречение научаваме две неща: – че варенето на джибрите е основателна причина за отсъствие и че в 1935 или 1936 година е починала майка му Пена Тодорова Михова, съпругата на опълченеца Минко Гализов.
В годишния рапорт също се вписва семейното и материално положение на учителя: „съпругата му е пенсионирана учителка“, „има едноетажна къща“, капитал от 20 000 лв. и вземания 10 000 лв. Притежава също така „лозя – 1 дка, градина – 2 дка, ниви – 3 дка“.
Дава се информация и относно децата му: „има син студент по право, 2-ра година, и друг – ученик в прогимназията, на 14 години|“.
Но най-важното сведение е, че „Тази година не е бил под следствие, нито е съден и осъждан“. А ние знаем вече, че в предишните години е съден и уволняван от работа по политически причини.
От двата рапорта на училищния директор, с които разполагаме, се вижда, че независимо от изброените заслуги, животът на Недялко Гализов като учител не е бил лесен. От тях лъха негативно отношение както към преподавателя, така и към човека Недялко. От всички документи, разгледани от Борислав Маринов – млад краевед от Севлиево, най- отрицателни са рапортите на директора към Недялко Минков Гализов. Какъв е бил директорът Христо Аврамов, ние не знаем и засега не е намерена информация за него. Той е бил директор от 1920 до 1943 година. За да се задържи толкова време на такъв пост, ние само можем да гадаем дали е бил много добър в работата си, или е бил приближен на управляващите през тези бурни години.
Ето и другата страна на характеристиката на учителя Минко Гализов – негативната:
Когато реших, че няма да спестя на читателите ни този толкова негативен документ, на сърцето ми легна тежка сянка – та всичко, което бяхме намирали досега, бяха положителни отзиви, каква е истината? И ето помощта, която дойде изневиделица – г-н Христо Темелски (вечна му памет), работил е в младостта си в Историческия музей в гр. Севлиево, милеещ до последния си дъх за родния край. Наскоро излезе от печат книга с научните доклади от теоретическа конференция по случай 65 години Исторически музей – Севлиево. И там, в един от докладите г-н Христо Темелски цитира статията на Недялко Минков Гализов относно наименованието на гр. Севлиево. Решенията идват понякога импулсивно, дали от дебелия паднал сняг… Написах на г-н Темелски кратко писмо с въпроса познавал ли е Недялко Минков Гализов. Цитирам ви отговора му:
„Познавах го много добре и бяхме приятели. Когато работех в Севлиевския музей, е идвал и сме беседвали по най-различни въпроси. Беше много интелигентен човек и с приятно излъчване. Бог да го прости! Светла му памет!“. И слава богу! Положителните отзиви вземат привес.
Недялко Минков Гализов се пенсионира като учител през 1950 г. Той е марксист от 1907 година. Член на БКП от 1919 г. Като учител особено грижливо брани учениците комунисти от преследване и изключване, защитавал ученическите стачки, и затова той понасял негативни последици.
Оставил е следното литературно творчество: „Спомени на опълченеца Минко Марков Гализов“, откупена от Военно- исторически музей – София, инв. Номер 756; „Народна медицина за хора и животни в Севлиевско през втората половина на XIX век“, откупена от БАН – Eтнографски институт. Има съобщение до Общината в с. Ловнидол; „Детски игри и забавления в Севлиевско през втората половина на XIX век“; „Българско народно творчество в Севлиевско“ – съдържа 120 народни песни, 720 пословици, гатанки, обичаи и др.
Недялко Гализов бил краевед и енергичен сътрудник на Севлиевския, Габровския и Великотърновския музеи. Вече като пенсионер той продължава своята обществена дейност, като не забравя своето родно село Ловнидол. Той пръв повдига идеята домът на опълченеца Минко Гализов да бъде направен като музей.
В документите на Държавен архив – Габрово намираме писмо от БАН – Педагогически институт от 4 януари 1962 година. Това писмо е отговор на писмо, изпратено от Недялко Гализов на 23.11.1961 г., относно неправилния ремонт на Килийното училище в село Ловнидол. В книгата „Севлиево и Севлиевския край 1844 – 1964“ намираме статията от Недялко Гализов „Едно мнение за заселването и наименованието на Севлиево“.
Почива в София на 26.02.1971 г.
Документите на Недялко и Любомир Гализови са предадени в Държавен архив – Габрово от внучката му Дарина Гализова и съпругата на Любомир Гализов д-р Мария Томова Гализова. Те са първо постъпление, в добро физическо състояние. След експертизата на ценността и научно-техническата обработка, документите се обособиха в Инвентарен опис №1 с 38 (тридесет и осем) архивни единици.
Благодарим на Борислав Маринов от град Севлиево за намерените документи от тогавашното Средно реално училище в гр. Севлиево (днес СУ „Васил Левски“).
Зареждане ...
