Ради Мирчев е роден в Севлиево. Средното си образование е завършил в ПГТМ в с.Градница. Висшето – във Великотърновския университет “Св.св.Кирил и Методий”. Казва, че има много професии, за които ще разкаже по-долу в интервюто, но поводът за разговора с него са успехите на ръководения от него фолклорен клуб “Балкански ритми” в с.Батошево.
-Обичате фолклора, но работите в сферата на новите технологии. Защо избрахте тази професия?
-Както споменах в предварителния ни разговор, имам различни професии, които и практикувам. След като завърших педагогика и пробационни дейности във Велико Търново, започнах да работя с различни групи хора – деца в неравностойно положение, хора с различни зависимости, в домове за възрастни, с лица с психични разстройства и като цяло – с всички уязвими групи.
Докато работих с тях си мислех, че за тази работа се изисква освен моя професионализъм, а и силна психика, за да може да се съхраня като личност извън работата. След внимателно обмисляне на всички плюсове и минуси, взех решението да се отдам на нещо различно, което ще ме мотивира и не ме натоварва много. Затова избрах да се развивам в сферата на технологиите. В момента работя за една голяма компания у нас, която е в челните позиции като мобилен оператор.
-Какво Ви дава професията и как я съчетавате с фолклора?
-Професията ми като специалист в технически услуги ми дава свободата да избирам и разпределям времето си, да се развивам като личност. В моята професия съм наясно с новите технологии и съм запознат с всеки детайл от иновациите. В моя живот винаги съм харесвал да знам смисъла на даденото нещо, което върша, защо се постъпва по определен начин и какви са ползите от това. Научил съм се да съчетавам работата ми с фолклора, защото той е нещото, което ме мотивира, насърчава и ме кара да обичам.
-Помните ли началото на любовта Ви към българските народни песни и хора? Кой Ви запали искрата?
-Да, помня! Аз бях едно малко дете, което винаги жадуваше да се изявява, харесвах да бъда в центъра на събитията и някак си не се притеснявах да бъда на сцена. Дори понякога си представях, че поляната на село е моята сцена.
Сещам се за момент, като малко дете, който винаги ще помня. На село имахме празник, тогава с моя братовчедка изпяхме народната песен „Назад, назад моме, Калино“. След изпълнението се почувствах много добре, сякаш бях част от нещо космично. Когато излизах на сцена, усещах една силна емоция, която ме караше да творя и да се отдам на изпълнението, защото знаех, че това е нещо истинско, което си заслужава. Не мога да посоча конкретно лице, което да ме е запалило да обичам българския фолклор, защото част от моя род е доста музикален. Преди години чичото на баща ми е свирил на гъдулка, моят чичо пък свири на акордеон, леля ми и две от моите братовчедки пеят уникално народни песни.
Фолклорът е нещо, което е станал като наше наследство и ние, младите, трябва да го съхраним и предадем на следващото поколение, защото това е висока, богата стойност за нас, като нация.
Няма друга музика, която може да ме накара да творя, да предизвика в мен да използвам всички човешки качества и да се чувствам истински полезен, особено когато танцувам във фолклорния ритъм. Затова и в момента имам група за народни танци, с която изучаваме нашия българския, автентичен фолклор.
-Как Вие го научихте? Кой Ви научи да играете българските хора?
-Имам приятели и познати, които са професори и учители в областта на българските народни танци. Мога да кажа, че по някакъв начин са ми повлияли в това да започна да уча народните танци. Участвах в различни обучения, лагери и клубове за изучаване на български хора. Все още се упражнявам и уча нови хора, използвайки всички източници за това. Обичам да чета специализирана литература, защото от там получавам информация за различните фолклорни области, историята на народния танц, както и правилните движения. Имам познати, които често правят хоротеки в гр. Габрово и често обичам да ходя там, защото това дава възможност да се запозная с различни хора, които имат богат опит в народните танци и винаги съм готов да се уча от тях.
-Как се роди идеята за създаването на фолклорния клуб “Балкански ритми”?
-След като придобих известен опит, предприех сериозната крачка да предам наученото от мен на моите приятели и познати в моето село. В началото бяхме минимален брой, но сега вече в основания от мен клуб, участват голям брой хора, които дават всичко от себе си, за да танцуват и наистина обичат това. В този живот е хубаво човек да е полезен и за другите, да бъде стълб за онези хора, които имат нужда да бъдат побутани по рамо и да им се каже: “ Ти можеш, ще съм до теб, и това ще мине“. Искам да оставя един ден нещо след себе си и се надявам едно от нещата да е клуба за народни танци ФТК „Балкански ритми“.
-От снимките на фейсбук страницата на Вашия клуб виждам, че участниците в него са повечето момичета – това Ваш избор ли е или мъжете трудно се съгласяват да отделят време за хора?
-Не е тайна, че жените в нашето време понякога са по- смели и решителни от нас, мъжете. Доста от професиите в различни клубове и позиции преобладават повече жени. В клубовете за народни хора това не прави изключение.
В нашата група повече са момичетата, защото те не се притесняват да излизат на сцена, комуникативни са и наистина обичат фолклора ни. Моите момичета са много активни и се стараят да намират време за репетиции и участия. При мъжете това е трудно, защото повечето от тях работят натоварена физическа работа и може би единственото им желание е да си починат след това, тъй като когато си изморен едва ли ти е до танци. Тук обаче мога да кажа, че само хората, които не са ходили поне веднъж на уроци по народни хора, няма как да разберат, че танците разтоварват от сивото ежедневие, те ти дават допълнителна сила и емоция, за да може следващият ден да ти е по- лек, защото не всичко е пари в този живот.
-Как ги убедихте да се запишат във Вашия клуб? Или не е било много трудно, предвид на това, че днес много млади хора играят в различни фолклорни формации?
-Не бих казал, че съм убеждавал някой да дойде и да играе народни танци, когато преподавам определен танц. По- скоро това е лична и осъзната нужда от тяхна страна. Старата практика, използвана в миналото “предаване от уста на уста“, е може би най-силният инструмент, с който може да предизвикаш и събереш хора. При нас се записаха момичета, които са искали да обогатят своето ежедневие и да бъдат част от фолклорно преживяване. В клуба имаме и едно момче, което си го пазим, защото е смел и с голям хъс танцува. Често имам запитвания от другите момчета дали могат да се запишат при нас, но на този етап не мога да отделям време за нови хора и затова ги насочвам към други формации. В бъдеще може да имаме и мъжка група.
-Разбирам, че на много места в страната се създават групи за български народни танци, което според мен е много хубаво. Но това мода ли е, или осъзнат интерес към фолклора?
-Модата сама по себе си е красива, но понякога и изтънчена, твърде големи изисквания има там и чести актуализации, докато във фолклора това е нещо различно и няма база за сравнение. Хората често сме любопитни и може би когато се появи нещо ново, то би предизвикало интерес в нас. Българският фолклор обаче не е модна тенденция, защото чрез него ние получаваме информация от нашите деди, разбираме стойността на човечеството, научаваме какъв е бил животът в миналото и кои са били ценностите, които днес са вече редки за използване, за съжаление.
-Разкажете за първите успехи и как те мотивират танцьорите да продължават да репетират?
-Имам честта и удоволствието с моята група да притежаваме различи награди, които мотивират и нашата бъдеща работа заедно. За кратък период от време ние обиколихме доста градове и села сред които са – Черни Осъм, Стоките, град Перник, с. Душево, гр. Севлиево, и др. Участвали сме в различни празнични мероприятия и събития с конкурсни характери. В някои от тях сме спечелили грамоти, плакети и медал.
В с. Арбанаси спечелихме парична награда и диплом за новосъздадена формация. В село Градище също Диплом и поощрение, а в гр. Павликени – второ място и сребърен медал.
Разказвам това не, за да покажа колко велики сме, а за да посоча факти, че в действителност нашият клуб за народни хора се развива.
Моите танцьори силно се мотивират когато след участието ни получим бурни аплодисменти, когато срещат искрените усмивки на хора и получават добри отзиви, че са добри в това, което правят. Ние репетираме редовно, защото искаме да надграждаме и когато сме поели ангажимент за участие да покажем перфекционизъм, но преди всичко ние танцуваме за удоволствие и затова репетициите за нас не са натоварващо звено от живота ни.
-Много ли сте строг с танцьорите?
-Да, определено съм строг! Като техен ръководител аз съм длъжен да им пазя авторитета на добри изпълнители, да мотивирам слабите им черти в определен танц, за да станат силни. Винаги се стремя всичко да бъде изпипано, да танцуват в синхрон. Държа репетициите ни да почнат в точния час и във всяко едно участие да покажат най- доброто от себе си. Затова строгостта води до дисциплина, а тя от своя страна носи ред и успех.
-Какво най-много изисквате от тях по време на репетиции и концерти?
-Както казах държа на точност и изпълнение на поставените ни задачи. Изисквам от тях, когато сме на репетиция, да са концентрирани и сериозно да влязат в ролята, която им е дадена. Изисквам от тях да си носят репетиционното облекло, защото това е нашата среда, в която ние имаме задължения и отговорности.
Когато излизаме на концерт или участие имаме няколко ритуала – загряваме, обобщаваме наученото, анализираме евентуални пропуски и винаги им казвам, че дори да сбъркат в определения танц, трябва да знаят как да излязат от ситуацията с усмивка, защото преди всичко сме хора. Благодарен съм обаче, че моята група имат респект към мен и знаят, че искам да танцуват като истински професионалисти.
-Впечатлена съм не само от успехите на клуба на различни фестивали и други участия, но и от факта, че всичко това правите с Ваши собствени средства? Според мен не само, че не е справедливо, но не дава възможност и за по-нататъшно развитие на клуба, към което се стремите? Какви са възможностите този проблем да бъде решен?
-Живеем в свят, в който има закони и правила, но малцина са хората, които ги спазват, защото не откриват нуждата да се спазват. Когато ние танцуваме, го правим за удоволствие и любов към българския ни фолклор. Що се касае до финансирането на клуба ние разчитаме основно на нашите лични финанси. Трудно се справяме, но не се оплаквам. Не бих скрил, че ще се радвам да срещнем подкрепа в лицето на спонсори и на местно ниво, но нека времето покаже.
-Вие сте млад човек, работите и живеете на село. Не сте ли мислил с тази доста престижна професия да надграждате професионалното си развитие в по-голям град или в друга държава? Докъде се простират и мечтите Ви за фолклорен клуб “Балкански ритми? Какво предстои през този творчески сезон?
-Аз съм живял вече в голям град и знам що за плюсове и минуси има там. Преценил съм за себе си, че не съм за динамичния град, в който всичко живо бърза. Обичам селото и спокойствието в него. Наслаждавам се на природните ни блага, на красивите ни животни и градината с вкусни плодове и зеленчуци на моята майка.
Копнея нашия клуб да разполага с различни фолклорни костюми, да се развие и извън границите на нашата държава. Искам много да пътуваме в различните държави и да покажем нашата култура и богат фолклор. Вярвам, че и това ще стане един ден.
Най -голямото събитие, което ни предстои, е нашият благотворителен концерт съвместно с известната вече от „Гласът на България“ Петя Панева. За мен това събитие е голяма отговорност, но и сбъдната мечта, защото то ще ни даде възможност да покажем нашите умения, да съберем средства за бъдещи участия и силно се надявам да сбъднем нашата мечта – народна носия за всеки танцьор, защото не всеки от нас разполага с нужните финанси за закупуването й – те са скъп продукт.
Тук отправям и своята покана към всички да дойдат и да ни подкрепят на 15 Ноември от 19.00 ч. в ДК “Мара Белчева“ в Севлиево.
Зареждане ...
