Елена Мачковска
Ненчо Нейков е роден на 7 ноември 1925 г. в Севлиево, кръстен на дядо си Нейко.
Прадядо Нейко, средният син на основателя на рода ни през 1900 г. напуска Къкрина и се установява в Севлиево. Семейството живее в Долната махала, по-известна като турската махала, в малка къщичка в близост до р. Росица.

Когато градът е сполетян от голямото наводнение на р. Росица на 28 срещу 29 юни 1939 г., побеснялата река отнема домовете на много севлиевци, отнася и половината къща на семейството на баща ми.
Започва да работи още на 14 години, след завършване на прогимназията през септ. 1939 г. Младите му години минават като чирак в печатницата на Сърбенов и ученик в Допълнителното занаятчийско (чирашко) училище в Севлиево.
Чиракуването се оказва полезно и баща ми натрупва опит в печатарската професия. Успява да овладее словослагателската работа, подготвя се и за машинист-печатар, с помощта на майстор Димитър Баръмов, дошъл в Севлиево от Ловеч.
Работата в печатницата е разделителната линия в живота на баща ми, оказала огромно влияние в оформянето му като мислещ млад човек – кара го да се самообразова, да наблюдава живота на хората, който в зависимост от имотното им състояние и общественото положение се оказва твърде различен.
От януари 1943 г. животът му се променя коренно. Той е арестуван по т. н. „Магарешка конспирация“, инквизиран, осъден и изпратен като политзатворник в Плевенския затвор. От 7 години – излежава две. Идва 7 септ. 1944 г. Вратите на Плевенския затвор са разбити от плевенските граждани и политическите затворници, сред които и баща ми, са освободени.
Извършилата се промяна на политическата система на 9 септ. 1944 г., когато се установява властта на равнопоставената коалиция на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев, се отразява и на живота на младия Ненчо Нейков, току-що завърнал се от Плевенския затвор.
Това е исторически поврат в българската история, който тласка страната ни към изцяло нова политическа, геополитическа и социално-икономическа реалност. Безспорно е, че датата 9 септември 1944 г. е повратна в българската история и още дълги години ще бъде спорна.
След уволнението си от Гвардейската дружина в Севлиево на 31 март 1945 г. взема активно участие в първите мероприятия за укрепване на държавата, а политическата му кариера е стремителна.
Връща се в печатницата на Сърбенови, ръководи национализираната печатница в града една година (1948 – 1949), работи в дружеството на печатарите, участва в конгреса им и натрупва още опит в печатарската работа, която се оказва важна част от живота му, когато започва да се занимава професионално с журналистика и вестникарство.

Преминава през ГК на РМС, завеждащ сектор „Агитация“ в Околийски комитет на ОФ (15 ян. 1950 г.), член на Околийския комитет на партията от март 1951 г., а от юни 1951 завеждащ сектор „Агитация“.
През 1947 г. Ненчо Нейков и Марийка Константинова (майка ми) създават семейство. След раждането на първото дете през 1948 г., баща ми заминава за София. Завършва с пълно отличие журналистика в първия випуск на Висшата партийна школа (1 септ. 1951 – септ. 1954). Отказва предложението за работа във в. „Работническо дело“, завръща се в Севлиево и работи за развитието на родния си град, и на селата от околността.
По поръчение на партията е изпратен на работа във Велико Търново, в редакцията на в. „Борба“, отначало като отговорен секретар, а след това и като зам.-главен редактор (1 септ. 1954 – 6 март 1961 г.) Запленен от очарованието на града, с перо и активна гражданска позиция помага на великотърновци да работят усилено за превръщането на старата столица в исторически, културен и туристически град.
Като секретар в ГК на БКП (1961-1966) работи в унисон със своите възгледи, които защитава безрезервно.
Но особено голям е приносът му като зам.-кмет на Велико Търново (1966 – 1969 г.), когато заедно с кмета на града Недялко Калпакчиев работят в полза на обществото, хората, историята на Търновград.
В трудовата си биография прибавя работата си като директор на Балкантурист при Комитета по туризъм, началник отдел „Туризъм“, инспектор по въпросите на туризма, специалист и главен специалист по опазване на държавната тайна, все в Окръжен народен съвет – Велико Търново (1971 – 1 ян. 1986 г.).
Цели 64 години не променя възгледите си и служи вярно и безрезервно на тази партия, поднесла му доста разочарования, както в професионален, така и в личен план!
В един момент стремителната му кариера е спряна, което определя и по-нататъшната му дейност. Получил през януари 1969 г. положителна оценка за работата си на член на бюрото на ГК на БКП и зам.-председател на ГОНС – Велико Търново, Ненчо Нейков е изваден от състава на Изпълкома в края на 1969 г. и една година е директор на ДП за туризъм „Балкантурист“.
Въпреки болезнените удари, неотстъпно я следва по пътя й през годините. Опитва се да я предпазва от груби грешки, понякога критикува нейни членове и ръководители, заради което си печели неприятели! Не отстъпва и не изневерява на възгледите си!
В семейния архив се съхраняват наградите му: два ордена „Народна свобода 1941-1944 г.“ II ст., орден „Девети септември 1944 г.“ III ст., орден „Народна република България“ II степен – за 60-годишнината и всеотдайния си труд, острото журналистическо перо, за активната си гражданска позиция. Почетното членство в редакцията на окръжния вестник, връчено през 1985 г. от Илия Манев, главен редактор на в. „Борба“ е скъпа реликва.
Прям, искрен, човечен, честен докрай, готов винаги да помогне на приятел в нужда, изключителен оратор, идеалист!
Почина на 85 години, един ден след рождения си ден – на 8 ноември 2010 г.
От дългия семеен живот със съпругата си Мария имат две деца – дъщеря Елена и син Хрисимир, пет внука, осем правнука и трима пра правнука.
Първата му среща със старата столица е през 1943 г., когато е на 17 години. При втората си среща през 1954 г. баща ми вече е на 29 години.
И остава тук, дълбоко свързан с Велико Търново и Севлиево в сърцето си!
Повече за един живот изживян достойно можете да прочетете в книгата „Моята истина. Ненчо Нейков. Животопис. Библиография“, посветена на 100-годишнината от рождението му, която се навършва на 7 ноември 2025 г.





























