„Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си“ (Конфуций)
ПРОФ.Д.Н. ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Мъгливите дни са откраднали възможността кратките слънчеви лъчи дори боязливо да преминават покрай нас. Обичайната неприветливост на късната есен създава принуденото усещане за идването на студената устойчивост на времето. Листата, разхвърляни в своя безпорядък навсякъде около нас, са загубили от своя блясък и тяхната жизненост ги е напуснала завинаги. Студеният вятър, прииждащ почти постоянно от реката, разказва невесели приказки и ги разнася бързо до всички, които, притихнали и с бързи крачки, преминават в почти безлюдната тишина на поредната пресечка и сгушено кривват в следващата изпразнена от глъч и хора улица, за да ги посрещне и прикрие от студенината на неприятното чувство. Късната есен можеше и да е по-добродушна и да ни остави в спокойствието на топлата си прегръдка, но уви – донесла ни е подобаващото очакване на студеното усещане.
Едва ли чувствеността ни за неприемливото време, което ни спохожда непрестанно тези дни, е виновна за лошите думи. Неизбежно ги намираме или по-точно – те нас намират, и, принудено или непринудено, ги приемаме. Преглъщаме, долавяме объркване, тъгата ни притеснително пристига в нашето съзнание, мислите ни са заети непрестанно с това видение, придошло от лошите думи. Странното усещане, че сме ги похабили – и думите и времето, с което искрено или неискрено сме ги употребили. За жалост те, лошите думи, достигат до всеки от нас, карат ни да се отдръпнем инстинктивно от пристигането им и някак неприятно усещаме мълчанието в себе си. След няколко ускорени преглъщания и разпилени мисли си тръгваме с възможността на опрощението или с нахалството да си служим в отговор с добрите думи.
Религиозните традиции ни казват и непрестанно напомнят, че прошката е най-великото действие и носи спокойствие в душите ни. Но душите ни, тъй ранимо чувствителни, не намират покой и след поредното опрощение на засипалите ни с незнайно откъде придошла голяма словесност от лоши думи и мисли.
Дали пък вече не сме изразходили добрите думи и те не могат да достигнат до лошите, за да ги заменят? Дали пък силата на лошите е по-голяма и по-трайна? Няма написани отговори на тези въпроси. Но и въпросите и отговорите ще се множат с времето и в пространството на продължаващото ни човешко битие.
Казват, опитът и търпението са част от добрите намерения за случващите се неща, а дали това нас ще ни постигне в измеримата, дори и измислена, постоянна реалност, не е съвсем лесно да разберем. Трудни въпроси с трудни отговори.
По-дълго живелите и събрали достатъчно мъдрост все ни насърчават на доброто да отвръщаме с добро. Но дали и то, доброто, не се нуждае понякога да му бъдат показани отъпкани пътеки и вярна посока? Не знам и няма как да знам, но би било интересно и прелюбопитно да намерим сили да помогнем на хората с добрите думи.
Дали мъглата ще се разсее по-бързо, дали студът ще стане не толкова остър с намирането им – поне може да опитаме и да се посгреем. И тогава очите ни ще са още по-потънали в своята влажност, а лицето ни ще бъде усетило онази топлина, която сме търсили като деца от своята майка. И ако усещате топлината на майчината ръка, то добрите думи мълчаливо са притихнали в сумрака на днешния неособено светъл и добър ден и ви очакват.
Сънят няма да ви остави да го приемете в себе си отново, защото мислите ще се блъскат и ще се връщат в една и съща самонадеяна реалност, за да намерят доброто дори и в лошите думи. Нощта ще е твърде кратко време и ще я изпуснем да си отиде в търсене на верните добри думи.
Сбъднати мълчания ни спохождат в поредица от наши вътрешни терзания. Не искаме и не можем да употребим думите като лоши, защото ще очакваме доброто да ги размрази и да им предаде своите вътрешни послания. Ще правим стотици опити в търсенето им, за да могат да достигнат и до хората с лошите думи, ще нараняваме пръстите си, когато поискат да изпишат такива, ще прехапваме езика си, когато понечи да ги изговори и отново ще опитваме да ги споделим със силата на опрощението.
Недейте казва лоши думи на раздяла.
Съберете цялото си мъжество
и всичката си нежност,
и бъдете внимателни като в началото.
Стефан Цанев
„Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!“ Този отговор въпрос ни е завещал мъдрецът Конфуций.
Все по-трудно е да намерим изход в този достигнал до главозамайване словесен световъртеж. Изпаднали с своята себедостатъчност трябва да положим неимоверно много усилия и да проправим поне пътека на хората с добрите думи.
Дано не сме в безсмислена надежда и очакване, защото това ще даде още по-големи сили на хората с лошите думи. Ще трябва да опитваме отново и отново, за да им помогнем да оцеляват, да съществуват, да търсят и намират всички нас с добротата в себе си и с добри думи.
Зареждане ...
