В края на месец октомври фирма “ГАЛЕН-ФАМИЛИЯ” отбеляза своята 35-та годишнина с посланието: ”История, която продължаваме да пишем”. Как в това трудно време се съчетават дейностите за успешен бизнес, отглеждането на три деца и продължаване на фамилната традиция, разказват за вестник “Росица” семейство Юлия и Галин Ганчеви.

-Кога и защо решихте да продължите традицията на Вашия баща и да го превърнете в семеен бизнес?
Галин: За нас това беше естествен път. Баща ми остави не просто фирма, а пример как се работи честно и с уважение към хората. Научи ме освен как да правя печати, да ръководя бизнес и на отношение към хората. Той казваше, че ако човек не може да погледне клиента в очите, значи не е свършил работата си както трябва. Това винаги ме е водело през годините. И е ценен урок, който предавам ежедневно на децата си. Когато поехме делото му, почувствахме отговорност да продължим тази традиция и да дадем нов живот на труда му. Това е нашата семейна история и нашата гордост.
-Какви фактори ви мотивираха да развиете семеен бизнес в България и как го направихте успешен в областта на рекламния печат?
Галин: Мотивира ни желанието да създаваме и развиваме нещо свое тук, сред хората и в града, който обичаме. Успехът идва с постоянство, учене и едно просто правило – да не правиш компромис с качеството. В нашия бранш това се усеща и клиентите го оценяват. Хубаво е, когато човек намира своето място в живота и това което прави, го прави щастлив. Не случайно хората са казали “Намери си работа, която ти харесва и никога няма да ти се налага да работиш.”
България не е лесна, но е пълна с възможности. Най-важното е да не се отказваш, да търсиш подкрепяща среда и да работиш честно. Успехът идва – но идва за тези, които продължават.
-Кое от наследеното от баща ви продължавате и няма да претърпи промени?
Галин: Философията му към труда – честност, качество и уважение. Технологиите се променят, пазарът се променя, но тези неща са вечни и ние няма да ги променяме.
-Освен развитието на икономиката в Севлиево, какво още ви помага да развивате бизнеса? Кои са пречките?
Юлия: Помагат ни хората – клиентите, партньорите и цялата общност около нас. Пречките са познати на всяка малка фирма – административни тежести, необходимост от обновяване и липсата на специалисти. Срам ме е да го напиша… но и липсата на морал и грамотност. Въпреки всичко продължаваме да вярваме, че с воля и с добри намерения всичко се постига.
-Как се справяте с конкуренцията – както онлайн, така и на местно ниво?
Юлия: Конкуренция има – както онлайн, така и локално. В нашия бранш има хора, които предлагат подобни услуги без нужните познания или стандарти за качество. Нашият начин да се справим е да държим на професионализъм, коректност и истинско качество. Вярваме, че когато човек работи честно, почтено и с внимание към всеки детайл това се усеща и клиентите се връщат.
-Ако зависеше от вас, какво бихте направили, за да се намали нелоялната конкуренция?
Юлия: Бихме пожелали по-ясни правила и равни условия за всички. За мен е от изключителна важност държавата да може да те защити законово.
Учиш един човек година, две, пет… показваш му тънкостите от “кухнята”, база данни, доставчици, клиентска база и той решава, че вече може и сам. Работа има за всички – морал няма…
Честната среда е от полза и за клиентите, и за фирмите, които работят отговорно.

-Какви са най-големите предизвикателства при управлението на бизнеса и отглеждането на вашите деца?
Галин: Балансът е най-голямото предизвикателство и най-голямата награда. Имаме три деца и две внучки и се стараем да бъдем до тях въпреки натоварването.
Дъщеря ни Мирела работи във фирмата от 15-годишна. Преди няколко години към екипа се присъедини и зет ни Данаил. Те са младата енергия и новите идеи. Мислещи, можещи, рискуващи. Новите технологии са предизвикателства, с които се справят с лекота. Вярваме в приемствеността. Те не само работят, те са онази част от фирмата, която дава нов импулс и потенциал на развитие.
Ние поставихме основата, върху която те надграждат със своите таланти и знания. Лошото е, че ги превърнахме и тях в работохолици. Надявам се един ден да ни простят за това.
Големият ни син е IT специалист, а най-малкият учи изобразително изкуство и графичен дизайн – има потенциал и това би било естествено продължение на нашата дейност, ако един ден пожелае да се развива в тази посока. Гордеем се с децата ни. Най вече с това че се превърнаха в мислещи, можещи и и най вече добри и отговорни човеци!
-Какви ценности им предавате за да бъдат успешни в живота?
Юлия: Честност, отговорност, уважение към хората и желание да учат и да работят. Това е най-важното както в живота, така и в бизнеса.
-Как оценявате възможностите и предизвикателствата за младите, които се връщат от чужбина? Какъв съвет бихте им дали?
Юлия: В последните години България се превърна от майка в мащеха. Използвам клише, но това е истината. Стана много трудно за младите хора, ако нямаш гръб, ако нямаш амбиции и цели. И, знаете ли, аз много се гордея! Гордея се с това, че научихме децата си как да останат в България. За нито един от тримата не е стоял въпроса – къде да отида. Научихме ги, че въпреки трудностите, те трябва да останат в България. Ние вярваме, младите хора трябва да останат – не по задължение, а защото човек е най-силен там, където са корените му и хората, които го обичат.
Когато си близо до родителите си, до семейството си, до мястото, което те е оформило, човек има опора – и емоционална, и морална, и човешка. Затова ние се стараем да покажем на децата, че тук могат да работят, да се развиват и да бъдат щастливи. България не е перфектна, но е дом, а домът е това, което носим в сърцето си и което ни дава смисъл. Когато човек е при своите, той не е сам – и това е безценно, независимо какво прави в живота.
-Кой е шефът във фирмата и как поддържате баланс между семейния и професионалния живот?
Юлия: В работата сме екип – решенията се взимат заедно. Вкъщи сме семейство и пазим тази граница. Понякога е трудно, но любовта и уважението правят баланса възможен. А иначе… аз съм “шефът”!
-Имате ли любими занимания извън работата? Продължавате ли да свирите, г-н Ганчев?
Галин: Аз съм музикант. Барабанист. Свирил съм в Естраден оркестър Севлиево, заедно с Николай Божков, Нора Николаева, Цветан Цонев, Илхан Шакиров, Иван Райков към Община Севлиево, отдел Култура. Участия с Христо Кидиков, Стефка Берова и Йордан Марчинков, Елвира Георгиева, Теодоси Спасов.
Музиката е част от живота ми и сега. В нея намирам ритъма, който подрежда мислите и връща спокойствието. Тя е начин да се изразя и да се зареждам, дори когато времето е малко, намирам време да седна зад барабаните и тогава всичко друго остава на заден план. Едно напомняне, че човек трябва да пази нещо свое – нещо, което го радва и го прави по-жив.
Юлия: Аз имам страшно много хобита, занимания, странности… Хубавото е, че с каквото и да се захвана се получава – някак от само себе си. С лекота. Лошото е, че бързо се отегчавам и започвам нещо ново.
Напоследък намирам спокойствие в природата – изучавам билките, отглеждам ги, събирам ги и ги използвам по най-добрия начин за цялото семейство. Правя мехлеми и ароматни стикове, тинктури, билкови смеси за чай.
Имаме зеленчукова градина, но най голямата ми гордост са цветята. Отглеждам различни видове рози /70-80/, иглолистни, кленове и декоративни храсти. Тези малки занимания ме учат да забавям и да благодаря.

-Как прекарвате свободното си време и как го съчетавате с ангажиментите?
Юлия: Голямата ни страст е планината. Тя е нашето “бягство”, нашата обич и свобода. Родопите за нас са сакрално място – пространство, в което човек се връща към себе си. Там тишината говори, природата лекува и душата се подрежда. Всеки път, когато се докоснем до тези места, усещаме че всичко има смисъл. Обичаме простите неща – разходки, пътувания, време навън и най-вече моменти с нашите деца и внучки. Не е много свободно време, но е истинско и това е най-ценно.

-Как ще посрещнете Коледа? Какви са пожеланията ви за семейството, за клиентите, за севлиевци?
Юлия: Коледа е семеен празник. Години наред моят баща беше стожерът, който ни събираше. В трудни години, в щастливи моменти… Ние винаги знаехме, че там в домът на родителите ми има една запалена печка и хляб на масата.
От няколко години насам нашият дом е тихият пристан с горящата камина и място за цялото семейство. С коледната елха и шарените коледни чорапи. Знаем, че Коледа не е просто празник, Коледа е олицетворение на семейството. Коледа е щастието, отразено в очите на любимите ни хора… Коледа ни прави по-добри, по-усмихнати, кара ни да мечтаем и обичаме повече. Коледа е магия, любов, вкусна храна, приготвена от добри ръце със сърце, споделена с най-близките ни, чувство, което предаваш, спомен, който създаваш…
Припомнете си, че и най-големите ни проблеми не са толкова важни, колкото е важно това, хората да бъдат обединени, да са добронамерени един към друг и с любов да изживеят живота си заедно, сътворявайки безброй чудеса. Разтворете сърцата си и споделете своята любов и добрина със света. Частичка от коледният дух, която носи всеки един от нас! Усмихнете се! Днес Ви даваме от нашата надежда! Надежда за доброта и щастие! Ще продължаваме да вярваме, че доброто в хората не е илюзия. Отрупаната елха е благоденствие и знак за доброта и щедрост.



























