Размисъл за времето, човешката доблест и пътя между възможностите и пропуснатото
ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Животът се разбира назад, но се живее напред.“, Сьорен Киркегор
Дали се объркваме, или поправяме грешките си, дали търсим пътища, или не търсим такива, то времето продължава да си върви напред, без да се съобразява с нашата прибързаност, припряност или безспокойство. Слагаме му различни определения, приписваме му различни значения, даваме му определена възможност да се докосне и остане поне в онзи кратък отрязък в нас. Днес то е оставило своите следи, утре ще остави своите очаквания, а след това и пълното си отражение върху изживяното, но няма нито да ни помоли за прошка, нито да ни поиска разрешение за повторение, а просто ще си отиде.
Днес ние отново го пропиляваме с особеното обяснение, че то ни принадлежи и ще ни очаква отново утре, но твърде несправедливо това няма да се случи. То ще ни среща с приятели и неприятели, ще ни изненадва, ще ни радва и ще ни разочарова, но ще си остане наше-то време. С известна носталгичност ще го дирим под покривката с трохи, с неохота ще отгръщаме петната върху нея, които са следи от несгодност и тъжения, но отново ще продължим да търсим онази чистота на бъдното ни изживяване, дори когато не стига дъх за следващото ни изпитание и дори когато осъзнаваме, че този дъх ще ни бъде последният.
Странна илюзорност, че имаме още една възможност и че ще имаме време да я осъществим. Странна непрозорливост, че тези наши възможности са преброени. Броеницата в ръцете ни е потънала в топлината на дланите ни и ни радва със своята гладкост на подредените стъклени мъниста, по които сме установили всяка неподредена правилно гладкост и я търсим усамотено придирчиво. Това занятие се е установило като упражнение за своята издръжливост в търсене-то ни. Оттенъците на сферичните тела е като вътрешно прозрение и усамотение за бъдещо откривателство.
Събрахме си нещата в подредената последователност на тази броеница и сега ще се опитаме да ги представим пред околните, които ще погледнат на тях с доза неразбиране, с доза подозрение и дори с презрение. Някои ще се възхищават искрено, други ще се преструват със своята неискреност за употреба в такава многозначителност, а някои ще бъдат твърде безразлични и ще пропуснат част от това споделено начинание.
Никакви терзания от случващото се няма да ни обладаят, защо-то в това препускане през времето се насладихме от всичките му възможни проявления. Дързост е всяко ново начинание, сила е всяко ново изпитано преживяно, мъка е всяка грешна посока, опит е всеки опит отново и отначало. Всичко ни се случва в това време и в това пространство – без да знаем неговата последователност, без да можем да определим неговата продължителност, но си остава в нас за-винаги.
Приписана интровертност, която упорито бъркаме със смиреност, прекалено буйна прибързаност, която фриволно обясняваме с неопитност и твърде продължителна наивност за оправдание на онази грешна последователност. Дръзка смисленост в поредица от опити за личностна ексцентричност, обикновена безсмисленост в подредена прозорливост, която така и не се случва. Всичко е част от това прекомерно предизвикателно намерение да сътворим полезност, както и да я обясним пред всички в сегашно време.
Опитахме със своята искреност, защото иначе е съвсем неподходящо, опитахме със своята истина, защото другото е непотребно, опитахме със своята доброта, защото така е най-човечно, опитахме със своята смисленост, защото другото е твърде безсмислено начинание и това ще е отговор на всички зададени и незададени въпроси. Пропуснатите възможности ще останат невъзможности, новите меч-ти ще са част от бъдещото ни живеене. Днешните ни безспокойства са сполетялата ни делничност, а леката усмивка днес е част от радостта и очакването, което всъщност е всичко в бъдеще време.
Дързост в бъдеще време.
„Не сме родени, за да бъдем съвършени, а за да бъдем истински.“, Карл Юнг
Зареждане ...
