Екипът на Държавна психиатрична болница – Севлиево определено се стреми да разчупи стигмата за състоянието на психиатричните лечебни заведения у нас и пациентите в тях. През 2024 година болницата отвори врати за всички, които искат да видят какво има зад високите огради. През 2025 година инициативата беше разширена с Месец на отворените врати, а Денят на отворени врати под надслов „Заедно можем“ дълго ще се помни от всички, които присъстваха на него. С какво беше белязана още 2025 година за ДПБ – Севлиево, коментира в интервю за в.“Росица“ главният лекар на болницата д-р Донка Господинова.
-Д-р Господинова, разговаряме пред прага на Новата година. Каква беше 2025-та за Държавна психиатрична болница – Севлиево /ДПБ/и кои са по-важните акценти във Вашата и работата на екипа Ви, които ще са добрата основа за успехите през 2026 г.?
-Да, може да се каже, че 2025-та беше изключително успешна за ДПБ – Севлиево, но не само за нашата болница, а и за останалите Държавни психиатрични болници в страната. Не мога да не отбележа, че от нашата синдикална организация на КНСБ тръгна голямата протестна вълна за увеличаване на възнагражденията на медицинските и немедицински екипи в държавните психиатрични болници. Нашата протестна декларация беше подкрепена в началото от три, четири болници, а след това от всичките 12. В резултат на това към месец май заплащането на всички служители в ДПБ беше увеличено с 50 %, което е значима стъпка за удовлетвореност от извършената работа. Разбира се много сме далеч от заплащането, което трябва да получават работещите в такива структури.
Второто много важно нещо за годината е Месецът на отворените врати с акцент Ден на отворените врати под надслов „Заедно можем“, когато на гости ни бяха всичките 11 държавни психиатрични болници. В този ден ние показахме как работим и какво правим с нашите пациенти. Показахме и ремонтите, които се правят в болницата. В същия ден представители на 12-те ДПБ-та учредихме Сдружение на служителите в държавните психиатрични болници, с една цел- защита на общите ни интереси, подпомагане развитието на психиатричната помощ, подобряване на условията за лечение, рехабилитация и ресоциализация на пациенти с психични разстройства, както и подпомагане на професионалното развитие на лекарите, медицинските и немедицинските специалисти в областта на психиатрията.
-Разкажете повече за ремонтите в болницата, имахте големи очаквания за тях?
-От месец февруари започна ремонт на сградния фонд на болницата с финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост в частта „Модернизация на психиатричната помощ“. Той включваше и основен ремонт на кухнята на болницата, което създаде много трудности, защото се налагаше да използваме други кухни за приготвяне храната на нашите пациенти. Помогнаха ни приятели – първо готвихме в кухнята на ресторант „Ловен дом“, а после и в кухнята на Парти зона „Кулинар“. Благодарим на Светльо и Ценко! Седем месеца нашите готвачи готвеха там и ежедневно храната се връщаше в болницата. Сега вече готвим в нашата кухня, която е напълно оборудвана и смея да твърдя, че е най-добре оборудваната кухня в Севлиево. Изстрадахме много, но се гордеем с постигнатото.
-А защо не? Трябва да се казват и хубавите неща!?
-За съжаление Министерството на здравеопазването не ни отпусна исканите средства за новите кухненски уреди, а старите бяха негодни за ползване. Сега вече имаме необходимото оборудване, но абсолютно всичко е за сметка на издръжката на болницата, а не от Министерството на здравеопазването, както трябва.
2025 година беше трудна и затова, че се извършиха големи строителни дейности в болницата и се наложи реорганизация на цялата медицинска дейност. За всичките 7 месеца ние нямаме отказ на хоспитализация, въпреки че имаше месеци, когато сме работили с едно отделение по-малко заради ремонтите. Не е отказвана спешна помощ, всички нуждаещи се пациенти са били обслужени своевременно и адекватно. Разбира се, огромни благодарности и респект пред професионализма на екипа!
-А пациентите и техните роднини проявиха ли разбиране за причините за неудобството в болницата през този период?
-Не само осъзнаваха, но и много помагаха. Смея да твърдя, че в болницата екип и пациенти живеем, и работим заедно. Изключително голяма помощ и разбиране от страна на пациентите получаваме и в поддръжката на хигиената в отделенията. Те проявиха разбиране, че по време на ремонта не можем да осъществим онова качество на храната, което трябва, защото готвим в полеви условия. Нямаше ропот и пълно разбиране и от техните близки. Те често питаха: „С какво да помогнем?“
-Но това зависи и от отношението на медицинския екип към тях. Ако мине докторът с надменен поглед или медицинска сестра подвикне с груб тон, това разбиране едва ли ще се случи?
-Стремежът на целия екип – медицински и немедицински персонал, е да се отнасяме с пациентите си с необходимия професионализъм, емпатия, грижа и ангажираност… И те виждат това отношение.
-На какъв етап е ремонтът на старата сграда в болницата за превръщането й в Геронтопсихиатричен сектор?
-Направен е ремонт на покрива и външната фасада. Продължението на строително-ремонтните работи ще бъдат обект на следващ проект, тъй като вътрешната реконструкция на сградата трябва да бъде съобразена с изискванията за квадратура, полагаща се на определен пациент, оформянето на стаи с две легла, със собствен санитарен възел, дневни, манипулационна и др., отговаряща на всички нормативни изисквания. Началото е сложено, което означава, че проектът ще се изпълни.
-Какви са резултатите след като ДПБ – Севлиево беше акредитирана за специализация на лекари и медицински сестри и има сертификация за качество?
-Ние бяхме акредитирани предната година и продължаваме да сме база за обучение. Шест медицински сестри завършиха обучителната си програма и през месец декември положиха изпити за придобиване на специалност „Психиатрично здравни грижи“. Една млада колежка специализира „Психиатрия“. Първата година премина, остават още три, но в момента е щастлива майка. Друг колега започна работа при нас и има желание да прави специализация. Предстои събеседване с нови сестри от други болници за придобиване на специалност по „Психиатрични здравни грижи“. Така че работим по този въпрос.
-Вие работите, но има ли желание в младите да стават лекари-психиатри и медицински сестри в тази област?
-Кадровият проблем навсякъде е изключително сериозен. Щатът ни от специалисти по здравни грижи е попълнен. Тази година ми направи впечатление, че много специалисти по здравни грижи изкараха допълнително сертификати за професионално обучение. При сертификат първа степен, който изисква 150 точки от обучителни квалификационни курсове се получава доплащане към заплатата, а при втори такъв сертификат – допълнителен финансов стимул. Мотивиращо е…
Големият проблем е с лекарите. Както навсякъде така и тук 30% са пенсионери, 40 % – в предпенсионна възраст и имаме няколко по-млади колеги.
Преди месец и половин излезе за обществено обсъждане, а от 18.12.2025 г. е обнародван в Държавен вестник, нов Стандарт по психиатрия – този, по който работихме досега е от 2004 година. В него изискванията към психиатричната помощ са на още по-високо ниво. За да отговорим на новите стандарти ще се наложи сериозна реорганизация на болницата. Някои от изискванията ще бъдат много трудно изпълними.
– Защо? В какво се изразяват трудностите?
-Липсва визия за състоянието на психиатричната помощ в България. Няма обективна оценка с какво разполага системата като ресурс и материална база.
-Защо? Нали редовно изпращате отчети, анализи, прогнози за капиталови разходи, които държавната администрация изисква?
-Да правиш отчет и да дойдеш на място, за да видиш, че имаме болнична сграда на три етажа, но нямаме асансьор, което противоречи на всички нормативи разпоредби и да питаш: “Ама, как сте функционирали досега?“ Като мъкнем пациентите с одеяла на ръце, за да ги качим на третия етаж. Това е факт! При всички нормативни изисквания, че всяка болнична сграда над един етаж трябва да има болничен асансьор, в който да влезе носилка с пациент.
-И това е държавна болница, за която държавата е трябвало да се погрижи, за да отговаря на тези изисквания!?
-Ние сме страшно амбицирани, затова сме подготвили проект за този асансьор, издадено е разрешение за строителство от Общината. Да, той струва пари, но е повече от необходим за болницата. Изготвяме и проект за едно от отделенията, което искаме да направим по всички изисквания за устройството на психиатрично отделение, съгласно Наредба № РД-02-20-3/2015г..
Става въпрос за отделението по психосоциална рехабилитация – с двама пациенти в стая, със собствен санитарен възел. Ремонт в това отделение не е правен от повече от 20 години, а в него не работи и парното, запушени са тръбите… Още в началото на годината за мен и екипа предстоят срещи в Министерството за отпускане на средства…
-Да разбирам ли, че с Деня на отворените врати в болницата Вие показахте как се постигат стандарти, когато има желание и воля за промяна?
-Както каза една моя колежка – директор на ДПБ: “Вдигнахте летвата! Сега ние трябва да ви стигаме“. Като председател на Сдружението на служителите в ДПБ-ци и част от ръководното му тяло, започнахме да обикаляме по държавните психиатрични болници, за да видим какво е дереджето там.
-И какво е?
-Потресаващо на места. Потресаващо като материална база. Това не е възможно да е в 21 век. И всичко това е ангажимент на държавата. И въпреки опитите на екипите там, и въпреки безкрайните писания, апликационни форми за капиталови разходи, всичко е оставено на разпад… Не разруха, а разпад. Естествено при проверка на европейски институции, те критикуват тази материална база, но тази критика не е към Министерството, а към болницата, към екипите! Защо? Ние не сме виновни!
-Извинете, но не съм напълно съгласна с Вас! Вие показахте какво трябва да се направи! Същото правят другите лечебни заведения в Севлиево, които въпреки отказите, работят и намират начин за решаване на проблемите. Търсят партньорства. Защо другите Ви колеги досега не са правили това, а са се примирявали?
-На нас, ДПБ са ни вързани ръцете от това, че сме второстепенен разпоредител на бюджета. Не сме общинска болница и е много трудно, и сложно да кандидатстваме за финансиране по европрограми. Ако имаме тази възможност, много неща ще се променят.
-Създаването на Сдружението не е ли начин да се поиска нов статут на държавните психиатрични болници по отношение на финансирането?
-Това е една от причините да създадем това Сдружение. Всички средства, които ние изкарваме от медицински удостоверения, от наем на сграден фонд отиват по сметка на МЗ и не се връщат при нас. Същото става и когато при нас пристигнат целенасочени дарения – ние веднага ги насочваме към МЗ. Ако трябва, примерно да се дарят средства за спортно игрище, за да го получим, трябва да се изгради и да ни го дарят готово, направено, а не да се даряват пари, защото ние сме длъжни да ги пратим в МЗ и за нас тях вече ги няма.
Една от целите на Сдружението е тези дарения да постъпват целенасочено по негова сметка и то да ги дари на съответната болница, за да избягаме от тази финансова операция…
-Някои Ваши колеги казват, че намалява желанието на младите да учат медицина, защото е трудно?
-Не мисля, защото на година излизат по 150 човека средно от медицинските университети. Аз в тази болница съм се учила на психиатрия. Истината е, че младите лекари се насочват към високо платени и не толкова рискови специалности. Психиатрията е забравена. Смея да твърдя, че не е добре промотирано самото обучение и съответно не е защитена като специалност, а тя е изключително интересна. Разбира се и печеливша, ако си достатъчно добър лекар.
-С Деня на отворените врати Вие направихте точно това – представихте дейността на болницата и резултатите от това.
-Ден на отворените врати правихме и миналата година. Искам да отворим вратите на тази мистериозна Държавна психиатрична болница, за да покажем какво правим вътре, какво правим с пациентите, да покажем на какво ниво са екипите, с какво разполагаме, каква ни е материалната база – да покажем професионализъм, защото има митове за нас.
-И доколко всичко това Ви удовлетворява, и като лекар, и като мениджър?
-Страшно съм удовлетворена и изключително благодарна на екипа, с който работя. Много сърцат екип! Изключителна главна сестра, изключителен заместник директор, г-н Сметка е изключителен главен счетоводител.
При нас нещата се случват така: казваме какво ще правим, обсъждаме ги и изпълнението им започва веднага. Имам подкрепата на лекари, на медицински и немедицински персонал, за което им благодаря. Да са живи и здрави! Показахме на всички, че заедно можем! И ще продължаваме, каквото и да ни коства това, колкото и трудности да срещаме, колкото и откази да получаваме и обещания, които не се изпълняват! И такива имаме! Както казвам аз: „Няма начин, да няма начин! Стига да сме здрави, ще намерим начин! Бавно или по-бързо, ще намерим начин, как да се справим!“ Много е трудно, защото реалността е такава, като се има предвид в какво време живеем.
-Какво е времето, в което живеем? Каква е диагнозата на психиатъра?
-Несигурно, неизяснено, неформулирано, противоречиво… Едно време, което се обслужва и ръководи от хора, които в голямата си част нямат компетентността да го правят. Противопоставят нацията и поколенията едно спрямо друго, което е недопустимо. Да, младите имат енергията, но ние имаме опита на годините. Това, което правят, води до нищо и до конфликти… Така по никакъв начин не се води общество! И ако всеки започне да прави това, за което е учил, което може и уважава другия, много по-бързо ще завъртим колелото напред.
-Медиите в т.ч. и социалните, обединяват или разделят обществото? Как влияят на психиката на хората?
-Провокират крайност в емоциите и такъв тип мислене, което не е адаптивно, рационално и несъответно на реалността, в която живеем. Нечуваеми ставаме за доброто и грижата, за миг не искаме да влезем в обувките на другия, “храним се с клюки, злоба, завист, негативизъм“.
-А как влияят злобата и омразата, които безконтролно се изливат върху всичко, дори и върху нещо положително, направено за добро?
-В последните години стана доминанта в човешкото общуване и в медиите негативната новина. Това формира и негативни емоции, злоба, омраза, завист, ненавист, агресия… Това е процес, който се разви. Затова в момента се учудваме, когато някой каже: “Благодаря!“ Нещо, което е нормално в човешкото общуване. А когато някой те погледне и искрено ти каже: “Гордея се с теб!“ Това ни изглежда странно!
-Каква година Ви очаква?
-Работна година! Но най-напред да сме здрави, да си съхраним душите, защото ние сме лечители на душата! А ДПБ – Севлиево е храм за лечението на човешките души, пред който аз коленича! Важно е да си запазим душите човешки! Тя, работата ще си върви. Но човечността, грижата, професионалната етика и колегиалност да се запазят и развиват, за да съхраним този храм на човешките души. Да са ни живи и здрави семействата, близките ни и всички, които обичаме.
Зареждане ...
