ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Проблемите трябва де се решават постоянно, защото историята е вечен кризис.“ (Емил Чоран)
Нашата демокрация се оказа като продънена поцинкована кофа – ръждясала и дрънчаща на кухо. Повърхността й е толкова разядена, че вече не може да задържи нищо в себе си. Галванопластичните интервенции са оставили само частично лустро върху вече пробитата й обвивка. Тази набраздена повърхност отразява очуканата ни същност, която изнемогва в борбата си за оцеляване.
Подритвахме кофата, пълнехме я с пясък, заравяхме я в калта, а след това я отривахме и отново я поставяхме пред себе си – обругана и неподобрена. Не се погрижихме тя да стане по-добра и по-смислена. Оставихме я на произвола на вятъра, студа и глада, но въпреки това очаквахме от нея да пренесе нашето засято семе, което така и си остана безпризорно.
Сега тя тече отвсякъде и не подлежи на ремонт. Няма кой да я поправи – техниците отдавна ги няма, а битието е променило и времето, и пространството.
Ще трябва да си купим нова, но тя няма да бъде нашата. Ще бъдат подменени както нейната историческа, така и съвременната й битност. Правихме опити да внесем такава – ту от Изток, ту от Запад – но все не се получава. Непригодна се оказа тя за нашите нрави и изисквания.
Вървим към поредната изпразнена кофа, която се люлее ту наляво, ту надясно, без да може да застане изправена. Същността й е празна и няма кой да запълни тази празнота. Създаваме си илюзии, отглеждаме ги, а после сами ги разрушаваме. Мечтите са бледи, желанията – неистови, а реалността е посредствена и неспособна да се справи дори с празната кофа.
С времето нейната годност ще бъде напълно пропиляна, ще остане само празна земя – без нищо, което да намира смисъл в нейното съществуване.
Зареждане ...
