На днешния ден свеждаме глави пред хилядите жертви, дадени в името на свободата на България. Но зад датата трети март, освен идеалът на един народ, стоят и много неизказани истини, свързани с борби за влияние и интересите на великите сили, с дълговечното им домогване до проливите, пътят към които и днес минава през България.
1396-а година бележи официалния край на Втората българска държава, когато и последната крепост в разпокъсаното ни царство е превзета от османците. Но това не е еднократен акт, а продължителен процес, отнел близо половин век…
630 години по-късно уроците не са научени, защото и в наши дни позволяваме разединение, което отслабва Отечеството ни. Всеки път, когато българин застане срещу българин – силата ни намалява, а с това и правото ни да сме пазители на тази свещена земя.
Нека не е напразна саможертвата на хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за Освобождението. Нека възкръсването на най-древния европейски народ от пепелищата след 5-вековно робство, бъде нашата основателна причина за единство, смирение и кураж.
Нека превърнем съграденото тогава в здрава основа за бъдеще, в което нашите деца и внуци също ще се гордеят с предците си. Нека ги научим, че освен привилегията да сме българи, ние имаме и отговорност, съизмерима по сила и тежест с благословията – да стоим на пътя на злото с най-чистата и непоклатима вяра, която осветява пътя на всички християнски народи.
Поклон пред героите! Вечна слава!
Честит национален прaзник!
Д-р Иван Иванов
Кмет на Община Севлиево
Зареждане ...
