АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
Жанрът на поемата е позабравен в 21 век. Особено през последните 15 години дигиталната епоха приоритизира краткото, светкавично послание – в социалните мрежи изображението е водещо, текстът остава на второ място, като тяхната комбинация често даже не е релевантна. Все по-малко са авторите, които пишат класически стихотворения от десетина куплета, защото онлайн читателите предпочитат фрагментарното изразяване (афористично и лапидарно оформяне на свободния стих) или източните поетични форми: танка и хайку. Рядко в съвременната литература можем да срещнем историко-героична, битова или фантастична поема. Очевидно сюжетното ядро, което е специфично за този жанр, се разполага в друг тип повествование, което е значително по-достъпно за читателите: а именно, в разказ, повест, роман. От останалите подвидове на този жанр най-често се появяват философските и лирическите поеми, представляващи едни разгърнати лирически монолози.
Подобна е спецификата на творбите в книгата на Димитър Васин „Идвам от извора“. Авторът е събрал свои поеми, писани през последните 30 години. Макар да се усеща разлика на стилово и строфично ниво, тази поезия носи характерния почерк на автора: сложност и реверсивност на изказа, граматически инверсии, употреба на анафора, епифора и антиномия. Много често поетът изразява амбивалентни чувства – потвърждава и отрича едновременно една теза, едно състояние, една или друга идея.
Философската канава, вплетена в изобразителния език на разглежданата поезия, стъпва на общочовешки принципи – главно на моралната чистота на говорителя:
С маска никога не срещах
Вечерта.
И утрините не посрещах
с маска.
Лягах да почина малко.
Ставах,
за да продължа като Вечерник.
Вечерта да не предам.
За да не предам и себе си.
И изстрадах себе си във Времето.
(Из „Вечерник“)
Сборникът съдържа 12 поеми: „Вечерник“, „Изход“, „Среща“, „Поща“, „Аритмия“, „Дълбоко“, „Поете, чуваш ли“, „По пладне някъде тела незащитени“, „Вик“, „Български мадони“, „Око“, „Недовършено“.
Всяка една от тях е огледало на моментното състояние на автора – като душевен трепет, мисловен прелом и външно влияние (социално, семейно, родово, битово). Времето и мястото в привидната лирическа сюжетност е неопределено – говорителят е субектът на действието, но той умее да се наблюдава отстрани, да говори за себе си в трето лице, да се самокритикува и дори наказва. От тревичката до космоса поетът изважда само квинтесенцията на своя дълъг живот, непрекъснато търси взаимната връзка между поколенията, доверява се на шепота на природата, защото устойчивостта спрямо негативите в житейското колело могат да бъдат преодолени само с вяра и с обич:
Търсете ме търпимо. Търсете ме нарочно.
Търсете ме по име, белязано от обич.
(Из „Аритмия“)
Димитър Васин е майстор на един собствен метаезик – труден за четене, на моменти – абстрактен и кодифициран. Неговата поезия е предназначена за лично, тихо и самотно четене – тя не е естрадно-лековата, нито декламаторска. Сякаш ни води един странен пилигрим през сенките на времето и пространството, разказвайки ни съвременни притчи за неизменното у човека, което никакви нови технологии не е променило. По тези философски пътеки ще срещнем странни образи, а превръщането, преливането, възраждането и завръщането ще се случват многократно, така че динамиката на вътрешното движение в съзнанието на автора ще ни учуди. Но афористичната поанта няма как да не запомним:
Преди да съм спечелил, трябва да науча как се губи.
Преди да дойдеш, трябва друг да си отиде.
От кукувицата остават само звуци.
(Из „По пладне някъде тела незащитени“)
В основата на механизма на поетическото сътворчество стои самонаблюдението. Димитър Васин владее този механизъм съвършено и не се страхува да го експлицира. По този начин той доверява на читателя своята гледна точка ненатрапчиво в един синтетичен вид.
Очевидно поемата като жанр не е отмряла в българската литература, макар че е сменила опорните си точки – станала е все по-лирична, все по-афористична, все по-авторефлективна.
А Димитър Васин отглежда своите поетични цветя на различни лехи: класически и свободен стих, кратки форми (нарекъл ги е „Димитровчета“), лиро-философски поеми и… цялото свое въображение, разтворено в небесата.
Зареждане ...
