В началото на ХХ век главната задача пред Общинското управление е разширяването на водоснабдяването на града. На 30.04.1908 година, с писмо Общината моли инженер Михайловски да проучи въпроса за модерно водоснабдяване на околийския център, да подготви план и направи изследване на водата. Инженер Михайловски се съгласява да направи проучването и изследването на изворите около града, но поради заетост, отлага изработването на проекта за следващата 1909 година. На 30.08.1908 година Общината предлага на инж. Евстати Стефанов да подготви план за водоснабдяването на града. За проучване и проект специалистът искал да му се заплати възнаграждение от 10 000 лева. Общината не разполагала със средствата и отказва офертата на специалиста и обявява търг друг специалист да направи проучване на изворите край града. Отзивчив е инженер Иванов, който за проучването и план за водоснабдяване, иска общината да заплати по 50 лева дневно. Общината отхвърля предложението.
На 25.04.1909 г. Общината моли севлиевските инженери в София – Спиридонов, Абаджиев, Недевски, Генев, Алахверджиев и Буюклиев да посочат специалисти, които да направят геоложките проучвания и план на водоснабдяването на града. На Общината е представен специалист геолог Бончев от София, но споразумение не се постига. Инженер Генев поддържа становище, че изворите са с малък дебит и предлага водата да се обедини от 2-3 източника и се разпредели в няколко чешми в града, което ще струвало 60 000 лева. Против е на геоложките изследвания „защото работата трябвало икономично да се свърши и никой хидролог не може категорично да отговори къде има достатъчно изворна вода. Най-сигурно, според инж. Генев, е вода да се търси, където сама се е показала на повърхността. На 25.06.1909 г. Общинското управление моли инж. Г.Михайловски да направи предварително проучване на изворите около Севлиево. Специалистът поискал възнаграждение от 300 лева, но е отхвърлено. Общината се обръща към инж. Евстати Стефанов, да направи геоложко проучване на водите. Той иска да му се предоставят резултатите от проучените извори. Общинският съвет не приема предложението.
На 02.09.1909 г. Общинският съвет решава отново инж. Михайловски да направи проучване на водоизточниците около Севлиево. Специалистът констатира: „Всички извори са със слаб дебит, който се променя в зависимост от валежите. В града, поради липсата на канализация, водата от кладенците се замърсява, не е чиста и предизвиква епидемии. На града с 10 000 жители, за денонощие са необходими по 100 л вода на жител. Установява, че водата от извора в м.Ковачевец през лятото намалява. В м. Раздол дере количеството вода при валежи е 600 л в минута. В сухо време водата намалявала до 60-70 л. Водата от чешмата край моста на р. Росица е с дебит от 12 л в минута и се използва масово от населението на града. На 4 км южно от града, в местностите Малково и Емишен бунар изворите са с малък дебит. В местностите Бречковец и Дядовата Мончева чешма изворите са с дебит 9 л в минута. На 6 км северозападно на десния бряг р.Росица в м.Джевизли бунар водата извира с дебит 60 л в минута. В м. Дуван чаир изворите са с малък дебит. Инж.Михайловски заключава: „Водата на изворите е недостатъчна за водоснабдяване на Севлиево. Нужно е да се направят сондажи в местността Малково, южно от града, на водните пластове и изворната вода с моторни помпи да се доведе до височините около града и се разпредели по улиците. Разходите, необходими за водоснабдяването, са около 30 000 лв. Инж. Михайловски се съгласява да направи проект за хидрогеоложко проучване на нови водоизточници и настоява за възнаграждение от 5000 лв. Работниците и материалите за водопровода според договора трябва да осигури Общината.
Първият референдум в Севлиево се провежда през февруари 1911 г. с надежда, че е наложително решаването на жизнените въпроси – сключване на заем за водоснабдяване и обновяване на здравното обслужване. През 1911 г. Коалиция от шест партии в Общинският съвет управлява града. Мнозинството съветници са от демократическата партия. Решават да сключат заем от 600 000 лв. за благоустройство и водоснабдяване на града. При обсъждане на условията, другите партии настояват с референдум гражданите да решат необходимостта от средствата. Съгласно действащия закон, референдумът ще бъде легитимен, ако 1/10 от избирателите подкрепят инициативата.
Широките социалисти, начело с Андрей Конов, подкрепят референдума. Народно-либералите, с лидер доктор Хинков, са против и с възвания убеждават гражданите да отхвърлят референдума за заема. Мотивите им са, че Общината ще плаща високи лихви. За противоречията „Севлиевски общински вестник“ пише: „Да се създаде нещо добро не е лесна работа, но да се напакости е най-лесното нещо. Достатъчно е да се каже на земеделците, че ако гласуват за заема, после ще им продадат воловете за изплащането на борча.
(Следва)
Зареждане ...
