ДЕСИ ДИМИТРОВА
– Г-жо Маринова, разкажете ни за писането, това ли е Вашето амплоа?
– Да бъда писател е моя детска мечта. Реших да се захвана с това, след като прочетох книгата „Поругана чест“, написана по действителен случай от Норма Хури. Книга за любовта и загубата, за приятелството и силата, не плод на художествена измислица, а факт, който се случва в наши дни. В „Поругана чест“ случаят се развива в Йордания, през 2003 г. Двадесет и пет годишната Далия – красива, жизнерадостна, интелигентна мюсюлманка, се влюбва в Майкъл, който е католик и майор от кралската армия. Това е нейното престъпление. Одързостила се е да обича и последва порива на мечтите и сърцето си. И получава своето наказание – не от друг, а от ръката на собствения си баща, който 12 пъти забива нож в гърдите й. Шокиращата и драматична история на Далия ме разтърси и така реших да напиша романа „Лея“.
– А каква е историята в „Лея“?
– В романа чрез моята героиня разкривам женската психика, жената като личност. Лея е тиха, скромна, но със силен характер. Любимият на героинята ми е футболист, а идеята ми хрумна от моя съпруг, който преди години се занимаваше с този спорт. А на Световното първенство по футбол през 1994 година в САЩ националният отбор на България се класира на четвърто място. Затова и действието в романа ми се развива през 1994-та, но в Италия. Героят ми – футболистът, е от смесено потекло, английско и италианско, а героинята ми Лея е румънка. Описвам вечния град Рим и любовта на героя ми към него. Разказвам за една любов, която преминава през много препятствия, доказваща, че накрая само истинската оцелява. И в живота е така…
– Ласкави думи за теб каза поетът Димитър Васин, който пръв е прочел романа ти? Той ли е твоят ментор?
– Да, г-н Васин много ми помогна. Аз не мога да нарека себе си писател, аматьор съм в писането. Димитър Васин редактира романа ми, даде ми много ценни съвети. Нивото, което съм постигнала, го дължа изцяло на него. И искрено му благодаря, от сърце.
– Книгата скоро ще излезе от печат, колко страници е?
– Тя е малък роман, 100 страници, новела, в стила на Хедър Греъм. Това е първата ми книга и честно казано не очаквах да се получи толкова добре. Надявам се следващата книга, която ще напиша, да е по-голяма, в повече страници и отново да бъде интересна и за жените, и за мъжете. Разбира се тя ще е в стила на моя любим писател Робърт Лъдлъм.
– Откъде тази твоя любов към книгите?
– От малка обичам да чета. У дома имам цяла библиотека, дори нямам място вече. Пет деца сме и израснахме с книгите. Моят свят винаги е бил покрай книгите. Старая се тази любов да предам и на моето дете.
– Колко време ти отне написването на „Лея“?
– Година. Все пак работя и покрай всичките други ангажименти, сядах и да пиша. Често съм ставала и в 2:00 часа през нощта, дойде ли ми музата, веднага трябва да започна да пиша, на момента, защото после забравям.
– А твоите близки подкрепят ли те, как гледат на писането?
– О, много се радват за мен. За което им благодаря, че винаги са ме подкрепяли и окуражавали. Тук е мястото да благодаря и на брат ми, и на съпруга ми, както и на Димитър Васин.
– Имаш ли идея каква ще е следващата ти книга?
– Да, историята ще се развива през 1998 г. в Косово. Ще има контрабанда на оръжия, пране на пари, убийства, любов… крими. Тя ще е в стила на моя любим писател Робърт Лъдлъм, по чиито книги са направени много известни филми.
– Много четеш, черпиш опит от големите писатели. Каза, че героинята ти Лея е влюбена в бивш футболист, какъвто е съпругът ти. Героят и твоят любим един и същи човек ли са?
– Докато пишех книгата, съпругът ми все повтаряше, че ще го подлудя с въпросите си. Защото каквато и ситуация да представях, я обсъждах с него. Съобразявах се с това как той би реагирал, как би постъпил. Когато представях женската гледна точка, мислене, постъпки, беше лесно, но за героя ми използвах помощта на съпруга ми.
– Какво ти каза твоя любим, когато прочете книгата?
– Ами той не я прочете веднага след като я написах, а чак след участието ми в конкурса „Ръкописът“ на Българската национална телевизия. Предизвикателство към всеки, чийто първи роман чака да бъде издаден, към всеки, който желае да сбъдне мечтата си и да види отпечатани страниците на своята творба. Затова и аз реших да участвам в конкурса. Стигнах до финала с още две жени и макар че не спечелих, съм щастлива. Това е голям успех за мен. Не вярвах, че ще стигна до финала, мислех, че ще отпадна още на първия тур. И тогава съпругът ми повярва в мен, седна и прочете книгата. Не че не ме подкрепяше дотогава, просто ме предупреждаваше да не влагам големи надежди, за да не бъде голямо разочарованието ми.
Тук е мястото да кажа, че получих похвален имейл от Христо Блажев, редактор в „Сиела“, който прочете романа ми. Написа ми, че имам дарба и талант, но книгата се нуждае от редакция. Той ме посъветва да продължавам да чета и пиша, за да се доразвия. Това бе голяма оценка за мен, тъй като г-н Блажев работи все с известни творци като Иво Сиромахов, Людмила Филипова и др., а аз все пак съм една капка в голямото море.
– А как се срещна с Димитър Васин?
– Постоянно идвам в библиотеката в село Шумата. Сприятелихме се с библиотекарката Димитринка Гинчева и тя ми каза за Димитър Васин. Посъветва ме да го потърся, защото той ще ми помогне и редактира романа. Както вече казах, не съм писател. Нормално е да допусна грешки, дори и най-големите писатели имат нужда от редакция. Така се срещнахме с Васин. Той първо поиска да прочете книгата и ми каза така: „Ако ми хареса, ще ти помогна, ако не, няма“. И за моя радост той оцени книжката, помогна ми и вече романът „Лея“ е факт.
– А някой помогна ли ти финансово за издаването на книгата?
– Не, никой. Двамата със съпруга ми отделихме средства. Тиражът е 200 броя, надявам се да се хареса на читателите.
Зареждане ...
