МАЯ ГАНЕВА
Природни явления и бедствия са били наблюдавани и преживявани от човечеството още от дълбока древност. До появата на писмеността по-големите от тях са намерили място в много легенди и предания. Наши съграждани, най-вече свещеници и учители, също записвали такива интересни неща. Но те се срещат най-вече като приписки по пожълтелите полета на богослужебните книги едва от началото на 19 век. Това пише в писмото си до в. „Росица“ приятелят на редакцията и наш сътрудник доц. д-р Христо Темелски. Разгръщайки старите ръкописни и печатни издания, той намира и изважда всички известни сведения за природни явления и бедствия, станали в нашия град за един период от повече от сто години – от 1814 до 1928 г., които били записани като приписки или в лични дневници.
Едно от най-често срещаните беди, сполитали нашите предци била чумата. „Да са знай кугато ходи мор человеческая, сиреч чумата. Проводи Бог гнева свой на землю по вселеная на година 1814. На тази година умре Янко даскал на Сивлиюву. Той беше от село, рекохми, Тетевен, а родом незнайно. Месец март, 6 ден в четвъртък среднопостни, по 12 часа. Подписах аз многогрешний в човеците поп Пенчо от град Севлиюву, син Димов, на година 1814, месиц април 19 ден“. Това написал поп Велко от село Мечка, Никополско в ръкописния си празничен Миней. Чума вилняла и през 1837 година: „1837 вести буди како беше мор, сиреч чума на месиц априла. Разбяга(х)ми са по колибити (и) паки возварнохми са“, пише в московска Ирмология през 1770 г. За нещастието пише и в едно Напрестолно евангелие: „1837 лето. Беше мор, сиреч чума, многу по вселена. Тогива разбягаха са християните по селата по свети Георги (23 април). Пак възвърнаха са за Покров пресвета Богорица“ (т. е. 1 октомври). За него свидетелства и бележка в Миней за месец юни: „Да са знай как стана голям гняв Божий, сиреч чума в лето 1837 и дойде по светаго великомученика Георгия и замряха хората, от тогис до преподобна Матер Божия и (св.) Параскева (14 октомври). И през лятото беше дъжд, и ден в ден (валеше), и този дъжд държа три месеца“.
И други бедствия и редки природни явления са се случвали в Севлиево. Така например поп Пенчо пише, че на 23 април 1829 г. земята се разлюляла цели три пъти. В Минеи за месец юни от 1793 г. хаджи поп Недялко отбелязва, че на 26 юни 1842 г. е имало слънчево затъмнение. През 1846 г. същият свещеник пише, че зимата била толкова топла и по Гергьовден черешите узрели. „1858 септември 1. Явиха се комети. Едната излязваше сутрин откъм север и залязваше към Восток. А другата която беше по-голяма и трая повече време (комаи до 5 октомврия) ся явяваше от към север над Крушевския баир и залязваше каде югозапад”. Това пише в дневника си Марин Софрониев. Неизвестен автор пък е написал в една от църковните книги, че на 16 юни 1859 г. река Росица излиза от коритото си и наводнява цялата долна турска махала. Силна градушка пък ударила през 1860 г. „На 27 август в събота вечерта около 10 часа удари един такъв силен град, щото потроши из града керемидите по къщите, и очука тъй лозята, щото и пръчките изпочупи, и много животни по къра измори и рани, и папурите сабори на земята”. За това свидетелства бележка в дневника на Марин Софрониев. Интересна е и бележка върху иконата „Св. апостоли Петър и Павел“, намираща се в църквата в Крамолин, която съобщава, че мълния убива двама орачи на полето на 30 юни 1865 г. В Евангелие и Псалтир, без начални листове, са записани бележки за голям пожар в Севлиево, избухнал на 14 юни 1872 г., който за 2 часа опустошил 80 дюкяна и 4 къщи.
Над нашия град е наблюдавано и друго интересно явление. Преди 115 години свещеник В. Попов записва: „На 13 януари 1900 година се появиха пет сланца в 11 часа преди обед и това явление на тези слънца се продалжи (до) 1 час и половина…“.
Зареждане ...
