Да прескочим благовещенския огън и да се опазим от всичко зло и лошо канят от Историческия музей. Благовещенският обичай ще бъде пресъздаден от възпитаниците на детска градина „Щастливо детство“ днес, от 10:30 ч., в двора на архитектурно-възрожденския комплекс „Дандолови къщи“.
Благовещение е един от най-светлите празници. Възпоменава се благата вест, донесена от Архангел Гавраил на Дева Мария, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос. Това е едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.
Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. Благовещение, известен още като Благовец, се почита и като празник на майката. В народните традиции той се счита за „половин Великден“. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. По мястото си в календара Благовец стои най-близко до пролетното равноденствие и българите го свързват с пролетта. Вярва се, че на този ден долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, самодивите – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо човека значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Вярва се, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото. В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари. Имен ден на Благовещение празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага. Честити да сте именници!
Зареждане ...
