От българско – по българско!

КРЪСТИНА ЧЕРКЕЗОВА
И това ако не е празник на българщината, не знам какво би било друго. Велик народ сме българите. Народ с богата душевност и култура. Как да не се гордее човек, като след толкова века на робство и нищета българинът е успял да запази и съхрани богатия си фолклор. Горди сме и с нашия град, където той намира широко приложение и то сред млади хора.
Прекрасен празник! Празник за душата и сърцето. Едва ли би имало някой, присъствал на тържеството по случай 13-годишнината на фолклорна формация ‘Веселина“ и 105-та годишнина от рождението на нашия съгражданин, народния певец Борис Машалов, да не преживее и почувства това и да не се развълнува силно. Гледаш, слушаш и на душата ти става светло и хубаво, удовлетворява те това, че все още има хора, радетели на българския фолклор, отдавайки време и сили. И то безвъзмездно за неговото запазване и съхранение.
Още от фоайето на дома на културата „Мара Белчева“ ни впечатляват фотоси, поздравителни писма, награди, получени за дейността на формация „Веселина“ през годините. От тях се вижда радостта и удоволствието на участниците от техния всеотдаен труд и всеки път с нови постижения, и награди. Многобройни са участията им в различни фестивали на народната песен.
И така празникът започна с изпълнение на формацията. Встъпление направи конферансието на групата, като благодари на някои институции и фирми, подкрепили идеята за неговото осъществяване – на първо място кметът д-р Иванов, читалище „Развитие“, а изложбата във фоайето за Борис Машалов е дело на Историческия музей. Тя припомни някои важни моменти от културния живот на нашия град преди години – как във всеки завод или фабрика имаше групи за фолклор, художествено слово, театър и мн. други. Подчерта ролята на много добри ръководители на певчески групи в миналото, като Иван Касабов, Димитър Баев, Стойчо Стойчев, маестро Христо Ганеков, Христо Димов и незабравимия, широкомащабен ръководител Иван Цветков – директор на Профсъюзния дом на културата тогава.
В своето откровение ръководителят на формация Веско Самуилов подчерта колегиалността на тези ръководители към него като още млад и с недостатъчен опит ръководител, с отзивчивост са му давали свои материали и песни. Възхищавал се е от енергията им и техния принос за развитие на певческото изкуство в нашия град. Поклон пред техния всеотдаен труд!
Концертът започна с две от първите песни на групата от самото й създаване през 2006 г. и първа солистка Иванка Дончева. Още през 2009 г. получават първа награда за песента „Де се е чуло, видяло“ на фестивал във Варна. От началото досега успяват да работят на над 80 песни.
Последва участие на оркестър „Севлиево“, със солисти Пламен Драшков и Цветина Маринова. Приятна изненада внесе участието на малките балетисти в „Нестинарско хоро“, под ръководството на Ваня Цанова. Акцент в програмата бяха доста песни на Борис Машалов, изпълнявал над 400 песни, от които 60 са в Златния фонд на БНР. Публиката радушно посрещна и бурно аплодира един от най-добрите изпълнители на неговите песни – Гюнайдън Алиев. Емблематичните му песни „Заблеяло ми е агънце“и „Току ми рекли хората“ просълзиха много от присъстващите. Разнообразие в концерта внесе и най-популярното трио в България – нашето трио „Звън“, което скоро се завърна от турне в Лондон, а преди това е разнасяло славата на българската песен и в Мадрид, и в Мароко.
От 4 години съвместни участия с формацията има и една млада звезда – Дафин Паскалев, който е участник и в танцовия състав. След участие в две песни като солист, той участва в специална хореография към народна песен на формацията, с танцьорката Ана Иванова.
Така в приятни емоции и наслада, непринудено и завладяващо премина целият концерт. Публиката сърдечно и възторжено изпращаше всеки изпълнител. Неусетно изминаха два часа. Накрая от името на групата бяха отправени благодарности към всички приятели и институции, помагали в дейността й. Цветя и поздравления бяха получени от Община Севлиево, НЧ „Развитие – 1870“, бизнессдружение „Севлиево 21 век“, пенсионерски клуб „Васил Левски“, фирма „Хелиос“, от читалището в Гъбене. В края на концерта бяха отправени към публиката следните думи: „Ние Ви обичаме. Виждаме и вашата обич към нас“.
Тръгвайки си от концерта, усещах едно истинско удовлетворение в себе си и си казах – щом народът ни е запазил този вълшебен фолклор, ще я има нашата България. Вярвам, че и в бъдеще ще има кой да го съхрани и запази!