„Добрият пример трябва да идва от нас самите“. В това вярва чаровната севлиевка Симона Петева, която от няколко месеца вече е г-жа Стоянова. Тя е докторант на годината на СУ „Св. Климент Охридски“, а темата на дисертацията й е свързана изцяло с екологията и екосистемните услуги на Севлиево. През изминалата година представя родния си град в престижния форум – TEDx Sofia University.
С младия учен, изследовател и докторант разговаряме за нея самата, за екологичното образование и за каузите, зад които тя застава.
– Разкажете повече за себе си, Симона. Откъде тръгва Вашият жизнен и професионален път?
– Родена съм в Севлиево. От уважавано семейство съм – баща ми Пенчо Петев беше полицай, а майка ми Ана Петева се пенсионира като учителка. Възпитаник съм на ПГМЕТ “Ген. Иван Бъчваров“, специалност „Техник компютърни системи“. Там започнах да се изграждам като личност и съм много благодарна на всички мои учители! Благодаря и на родителите ми, които винаги са ме подкрепяли и насърчавали. Била съм много мoтивирана ученичка и разбира се отличничка. Включвах се във всякакви инициативи в Севлиево, организирани от училището ми, като празника на художествената самодейност, различни благотворителни базари с изработване на мартенички, картички и т.н. Печелила съм много национални награди в областта на изкуството също.
В момента съм автор на седем научни публикации в балкански и международни списания. Говоря свободно няколко езика, сред които английски, испански и турски. Участвала съм в няколко международни и две световни конференции. Работя по международен проект към COST Action CA15206 Payment for ecosystem services с моя научен ръководител проф. д-р Марияна Любенова. През 2018 бях избрана сред десетки кандидати да бъда петият лектор в TEDxSofia university. От 2016 г. съм член на единствената в България Асоциация за иновативно развитие; от 2011 г. досега съм представител на Факултетния студентски съвет при Биологическия факултет, а от 2017 г. съм представител и на Студентския съвет на СУ от квотата на докторантите. В свободното си време обичам да пътувам. Досега съм посетила Париж, Рим, Франкфурт, Истанбул, Бяловежа, Варшава, Ван и др.
– А как се „срещнахте“ с биологията, по-късно и с екологията? С какво Ви привлякоха природните науки?
– Стана случайно. Майка ми е историк по образование и съм ходила на много олимпиади по история като ученичка и всички си мислеха, че ще продължа висшето си образование в тази посока. Беше 2011-а, когато завърших училище и всеки ме питаше „А сега накъде?“. Имах възможност за чужбина, но исках да уча в СУ „Св. Климент Охридски“, защото е най-добрият университет в България според рейтинговата система. Кандидатствах в различни факултети, но накрая избрах Биологическия факултет, специалност „Биомениджмънт и устойчиво развитие“. До ден днешен не съжалявам за избора си. После записах магистратура „Екология“ отново там. Сега вече съм докторант трета година в катедрата по Екология и опазване на природната среда на същия факултет. Не мога да повярвам как изминаха осем години. До вчера бях студентка, а сега аз преподавам на студентите и се радвам, че печеля веднага техния респект!
– Макар и извън Севлиево, родният град е във фокуса на дисертацията Ви – „Стойност на зелените системи в община Севлиево – оценка и моделиране на екосистемни услуги“. До какви изводи стигнахте? В какво се изразяват екосистемните услуги?
– Да! Тук ще цитирам Джон Кенеди, който казва „Скъпи американци, не питайте какво страната ще направи за вас, а какво вие ще направите за нея!“. Аз обичам родния си град и реших да направя нещо за него с моите изследвания по дисертацията. Част от изводите ми са, че Севлиево е иновативен град, защото през 2012 г. превръща в парк старите си казарми. Този парк е до моя квартал, където съм израснала – „Д-р Атанас Москов“ и ми беше много приятно. После други областни градове последваха примера на Севлиево – Благоевград, Кърджали и др. Това е само по себе си една културна екосистемна услуга с рекреационна стойност за града.
– Достатъчен ли е броят на дърветата в Севлиево, за да се поддържа едно оптимално ниво на чист въздух?
– Общият брой на дърветата, които съм инвентаризирала на територията на Севлиево, по улици, паркове и квартали, без икономическите обекти, през 2017 г. е бил 2555 от 45 вида, принадлежащи към 16 семейства и 30 рода. Това показва, че града има сравнително богата и разнообразна дендрофлора. На този етап не мога да констатирам какъв е въглеродно-кислородният баланс в града, тъй като в момента тече процесът по изчисляването на акумулирания от дендрофлората въглероден двуокис и отделения в атмосферата кислород. До два месеца ще знам със сигурност и ще предоставя данните си в публикация.
– Как дърветата пазят от засушаване?
– Засушаването е основен проблем. Наблюдава се както в региони, които климатично се характеризират с обилни валежи, така и в райони, където валежите са оскъдни. Обикновено се различават четири-пет типа засушаване: почвено, атмосферно, почвено-атмосферно, хидрологично и социално-икономическо. Основно дърветата предпазват почвата от ерозия, но те също са подложени на засушаване. Това е свързано с промяната в климата и глобалното затопляне. Те играят ролята на балансьор, но уви, не могат да предпазят! Самите те са подложени в периода на засушаване на т.нар. еустрес, който повлиява отрицателно на нарастването на дървесината и т.н.
– Има ли баланс в зелената система на града ни и икономиката? Ако няма, какво е нужно, за да бъде постигнат той?
– Както вече споменах, до два месеца ще имам точни данни дали зелената система е устойчива и ще се моделират ли различните екосистемни услуги, които тя предоставя, за да отговоря на този въпрос и в дисертацията ми!
– През годините на следването ставате „Студент на годината“ категория „Природни науки“, а после и „Докторант на годината“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Доколко уменията Ви и вярата Ви в смисъла на гражданската активност, която да доведе до по-ефективно държавно управление на страната ни, Ви помогнаха да получите това признание?
– Няма да бъда скромна и ще кажа, че съм заслужила тези две признания с много труд през годините! Това е ключът към успеха. Никога не са ме късали на някой изпит като студентка. Винаги се стремя да дам максимума от себе си във всичко! Много мои колеги са ми завиждали и хейтили, но това е грешка! Не трябва да завиждаш на някого, а да се стремиш и ти да направиш нещо. За съжаление много лесно е първото и много по-трудно второто! Мога да се похваля скромно, че съм оставила нещо след себе си в университета. С колегите от Факултетния студентски съвет през 2013 г. написахме проект към Студентския съвет на СУ и създадохме компютърен клуб на територията на факултета. До ден днешен този клуб се ползва от студентите, а понякога и от преподавателите. Подарила съм две рисувани от мен картини на моя факултет и една на университета, за да оставя макар и малка следа. В момента съм председател на Надзорната комисия към Студентския съвет на СУ и работим много усилено по всякакви казуси.
– Екологът Николай Сиджимов казва: „Трябва да намерим решение на това как да използваме ефективно ресурсите, които имаме и да се развиваме устойчиво, без да рушим природата“. Споделяте ли мнението му?
– Да, споделям го! Той цитира доклада „Нашето общо бъдеще“ от 1987 г. на Брундтланд, където за първи път се дефинира терминът устойчиво развитие. Мога като експерт да кажа, че още Томас Джеферсън (третият американски президент) има подобна концепция от някъде 1800 г., че трябва да мислим и за идните поколения, а не само за себе си – тук и сега!
– Достатъчни ли са, според Вас, мерките, които се предприемат в сферата на образованието за запознаване на децата и младите хора с проблемите на екологията? Какво е нужно да се направи?
– По мое мнение е необходимо изграждане на една екологична култура в българина от най-ранна възраст. Друг начин няма. Така е в страни като Германия, Франция и др. Ако ние не възпитаваме децата си да не си изхвърлят боклуците по улиците, парковете и други обекти – няма кой да ги възпита. Добрият пример трябва да идва от нас на първо място. Ако ние, българите, не си пазим страната чиста от отпадъци, няма кой да ни я опази и съответно – изчисти!
– Начин на мислене ли е екологията?
– Да, начин на мислене е! В последните години екологията и бизнесът се срещнаха и направиха много неща заедно! Концепцията за „умните градове“ е добър пример за това. Аз винаги я споделям с моите студенти. Нека не забравяме, че градът е една екосистема, която ако не функционира добре – резултатите се отразяват на жителите!
– С работата си доказвате, че една млада дама има място в света на науката. Къде мислите да се реализирате след завършване на докторантурата си? В България или в чужбина?
– Засега ще остана в България. Не мога да знам какво предстои. Случвало ми се е от днес за утре животът ми да се преобърне на 180 градуса. Това е истината. Излишни планове не правя!
– Оценява ли се трудът на учените днес?
– Мисля, че се оценява. Ходила съм на много международни конференции. Срещала съм много известни експерти там и те имат добро мнение за науката в България. Това само може да ни радва!
– Каква е каузата, която отстоявате като човек и като учен?
– Действай локално – мисли глобално! Мотото на устойчивото развитие по света.
Зареждане ...
