КРИСТИНА ИВАНОВА
Милица Антонова е родена и израснала в Севлиево. Когато е все още ученичка в 11 клас в Езиковата гимназия във Велико Търново, тя решава, че иска да продължи образованието си в Австралия. Така, в началото на 12 клас, Милица започва да учи туризъм в университета „Southern Cross“, Нов Южен Уелс, Австралия.
В момента, след много труд и усилия, 23 годишната севлиевка заема позицията на маркетинг специалист в офисите на две световноизвестни вериги 5-звездни хотели – „Мариот“ и „Шератон“. В това интервю Милица ще ни разкаже повече за пътя, който е изминала, за бъдещите си планове и каква е нейната формула на успеха.
– Милица, защо избра да продължиш образованието си в Австралия?
– Всъщност Aвстралия не беше моят първи избор. Знаех от малка, че искам да уча в чужбина, но обмислях варианти като Шотландия и САЩ.
Докато учех в 10-и и 11-и клас, почти всеки уикенд посещавах изложения за университети и на едно от тези изложения открих щанд за Австралия. Програмата беше много подобна на тази, която си бях избрала в САЩ и ми даде възможност да започна университет с една година по-рано. Вместо да завършвам 12-и клас в България, аз вече бях първа година в университет в Австралия.
– В момента работиш като маркетинг специалист в световноизвестна верига петзвездни хотели. Как стигна до тук?
– С много, много работа. Докато все още учех, работех в петзвезден хотел като сервитьор в ресторанта и когато дойде време да започна стажа си, кандидатствах за позицията на маркетинг стажант в отдел „Продажби и Маркетинг“. Стажовете в Австралия са неплатени и аз работех по 40 часа на седмица в офиса и още почти толкова в ресторанта, което означава, че често прекарвах 15-16 часа на ден в хотела. Това беше забелязано от управителите на хотела и след като стажът ми завърши и аз започнах да кандидатствам за работа, от въпросния хотел създадоха позиция за мен и така първата ми позиция беше в отдел „Дигитални връзки с клиенти“. Десет месеца по-късно маркетинг мениджърката, при която бях на стаж, напусна и кандидатствах за нейната позиция, която имах щастието да получа. Година след това бях повишена до сегашната ми позиция на маркетинг специалист за два хотела в Мелбърн.
– Как преминава един твой работен ден?
– Всеки мой работен ден е доста зает. Винаги започвам деня с бърза проверка на имейли и си записвам какво имам да свърша за деня. В 9:30 ч. е ежедневната ни сутрешна среща, при която всички споделяме какви други срещи имаме и над какво ще работим през деня. След това започвам да работя по задачите си, било то с дизайни, срещи, стратегии и т.н.
– Като човек, който работи в сферата на туризма в Австралия и силно се интересува от развитието на българския туризъм, кои според теб са основните разлики в туристическите стратегии на двете държави?
– Сложен въпрос. В Австралия, като за начало, има много по-устроена структура за съставяне на туристически стратегии, както за цялостното развитие на Австралия, така и за развитието на отделните региони, а България, до преди пет години, нямаше Министерство на туризма. Стратегиите на двете държави все още нямат място за сравнение, но се надявам за вбъдеще да имат.
– Смяташ ли, че България може да бъде на нивото на Австралия по отношение на туризма?
– Двете държави предлагат много различен туристически продукт. България има огромен потенциал за много видове туризъм, които Австралия няма, но в същото време имаме и много недостатъци. Изисква се много труд и много време, за да достигнем поне минимално прилично ниво.
– Наскоро бе на интервю за новата политическа партия, която Слави Трифонов сформира. Какво те накара да кандидатстваш по този проект?
– Майка ми беше човекът, който ми предложи да кандидатствам. Беше открила статия за въпросния проект и просто ми я изпрати и ми каза „Защо не опиташ?“. България, както казах по-рано, има огромен потенциал и с удоволствие бих работила по проект с правилните мотиви за развитието на България като туристическа дестинация. Дори и приносът ми да е минимален, се надявам да е пълноценен.
– Коментарите под интервюто с теб бяха много положителни, а много от тях гласяха, че ти трябва да си новият министър на туризма. Смяташ ли, че някой ден това може да се случи?
– Времето ще покаже. Имам още много да уча и да се развивам. Но, както казах, с удоволствие бих била част от екип с правилните мотивации за развитието на туризма в България.
– Каква е твоята визия за развитието на туризма в България?
– Базата, инфраструктурата и обслужването са едни от първите неща, които изискват внимание. Дори и да успеем да привлечем туристи към България с добър маркетинг, тези туристи не биха се върнали дори и да покажем ръст в посещенията през първите няколко години. Няма ли туристи, които да искат да се върнат и които да говорят позитивно за България като дестинация, маркетинговите усилия биха били напълно безполезни в дългосрочен план. Трябва да има точно определени и ясни стъпки за действие, които да са съобразени с дългосрочна стратегия за един устойчив туризъм.
– Смяташ ли, че в България има бъдеще за младите и амбициозни хора като теб?
– Надявам се да има. Не мога да кажа от личен опит, защото не съм работила в България на нивото, на което работя в Австралия
– Би ли се върнала в България, ако ти се отдаде тази възможност?
– Да, бих!
– Какъв е твоят съвет към хората, които искат да успеят?
– Мечтайте смело. Не се отказвайте, дори когато е трудно и дори и да изглежда невъзможно. Винаги съм си повтаряла „Има ли желание, има и начин”
– Как би описала позицията, която заемаш?
– Позицията ми е динамична и понякога стресова, но когато виждам резултат от труда си, си заслужава. Креативност и постоянна жажда да се научи повече, са в основите на днешния маркетинг. Технологиите се развиват и ние като марка трябва да откликваме на новите трендове и начини за промотиране и реклама. С две думи – никога не ми е скучно.
– Като българка в чужбина някога сблъсквала ли си се с дискриминацията?
– Не. Австралия е дом на хора от най-различни националности и рядко можеш да се сблъскаш дискриминация.
-Кой е най-трудният ти момент в професионален план?
– Да беше само един… Сблъсквам се с трудности ежедневно, но така е навсякъде и просто трябва да се учим и да продължим напред.
Зареждане ...
