-Д-р Цеков, каква беше изминалата 2017 г. за болницата?
-Миналата година за нас се оказа сравнтително добра. Дори бих казал, че е по-успешна от предходната 2016 г., ако съдим по количесвените показатели – преминалите болни, брой операции. Всичко е в повече от 2016 г. и бюджетът ни е по-висок, въпреки че не ни беше изплатено всичко от Здравната каса. Предварителните данни от годишното приключвнане показват, че ще приключим с около 50 хи.лв. Загуба, на фона на 122 хил.лв. неизплатени от Здравната каса.
Ако всичко ни беше издължено, финансово болницата щеше да стои много добре – за първи път от повече от 10 години. Имаме стари задължения, които ни тежат. Плащаме лихви, съдебни разноски адвокатски хонорари, но да кажем, че по някакъв начин се справяме.
-Защо не излязохте на протест, както другите общински болници, за да изразите недоволството си?
-Още в средата на миланата година, когато започна подготовката на държавния бюджет, Сдружението на общинските болници имаше искания да бъдат предоставени 30 млн.лв. като целеви средства. Изхождахме от това, че клиничните пътеки са недофинансирани, от една страна и от друга – дори и да има увеличение на клиничните пътеки, това ще се случи в средата на тази година. Това ще рече, че ние ще работим 5-6 месеца при старите условия, които за голяма част от общинските болници ще се окажат фатални, защото ще натрупат нови дългове. В процеса на бюджетната процедура стана ясно, че никой не иска да даде тези 30 млн.лв. Извън това ние имаме Концепция за развитие на здравеопазването, която сме представили пред Съюза на работодателите и пред Тристранната комисия. Имаме уверението, че на 25 януари тя ще бъде включена в дневния ред на парламентранта комисия по Здравеопазване, за да я представим и там.
За мен беше малко странно искането за протестни действия, което беше взето в Сдружението на общинските болници, защото, според мен е важен диалога, а не толкова протеста.
Аз подкрепям исканията, които са оформени в три точки. Първата – да бъдат дадени 30 млн.лв., като целеви средства. Второ – да бъдат увеличени клиничните пътеки, които са недофинансирани, по които работят общинскиете и голяма част от областните болници. Третата точка е да започне дебат по модела на здравеопазването в България – не само в болничната помощ, но всеобхватно. Това са трите точки, които подкрепям, заедно с декларацията „Спрете унищожаването на общинското здравеопазване“, в която сме записали в ретроспекция какво се е случило през годините и за пореден път отправяме апел за диалог с хората, които се занимават с управлението на страната в момента.
Но лично аз нямаше как да мотивирам служителите в болницата, които си получават редовно заплатите. Повече от три години се мъчим да излезем от спиралата на потъването и с протест да кажем, че тези тригодишни усилия не дават никакъв резултат, когато данните сочат съвсем друго.
Колективът полага усилия, без да увеличаваме числения състав, без да сме разширили кой знае колко обема на дейността си, ние показваме добри резултати. От тази гледна точка не е необходимо да се нагнетява допълнително напрежение.
Взаимоотношенията в лечебните заведения е много крехко и се градят трудно, за да се подхожда по такъв лекомислен начин и да разрушим всичко, което сме постигнали до момента.
Зареждане ...
