„Тече и изтича“ – това е темата на тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство „Кевис“, който се провежда в етнографския музей на открито „Етър“ в Габрово. Той придоби традиционен характер, а инсталациите на интернационалната група от 12 участници дълго ще впечатляват посетителите в „Етъра“. Творбите имат силно абстрактен характер и провокират хората да разсъждават върху тях. Разбира се, всеки вижда от своята гледна точка и формирана житейска философия, което е търсен ефект от самите творци. „Искаме да насочим вниманието на хората към движението на въздуха и водата, на нещата около нас, тъй като колкото и статични да ни се струват, всъщност се променят всеки един момент“, така Добрин Атанасов обоснова темата, избрана за това издание на „Кевис“.
„Тече и изтича“ ни кара да прозрем, че е въпрос на време всяко нещо да изчезне. За своята инсталация Добрин Атанасов ползва големи пръти, които са поставени така, че при вятър се раздвижват. В някакъв момент, взависимост от ситуацията, те ще се разрушат и ще бъдат забравени. „Не се замисляме, създаваме какво ли не, мислейки, че ще остане едва ли не вечно. Или поне за много голям период от време. А всъщност – няма такива неща. Въпреки това, продължаваме да го правим“, разсъждава творецът и вярва, че с инсталацията, която създава, ще накара посетителите в музей „Етър“ да се замислят над временния характер на всичко в живота, а това ще доведе до вътрешна промяна в самите тях.
Орфей Миндов – друг участник в симпозиума, е избрал специално място в музей „Етър“, за да постави творбата си. От там тя може да бъде наблюдавана от три страни. Това е важно за твореца, тъй като инсталацията му е пространствена. Той е създал вертикална структура, забита в земята, която „оживява“ при всеки контакт. Въпреки че Орфей Миндов отчита необходимостта от обяснение на творбата, казва, че колкото по-малко се обяснява, толкова по-добра е тя.
Много важна част от тазгодишния „Кевис“ са Жорж Ру и Антония Дуенде. Той е французин, тя – българка, но живеят в Берлин. Заедно създават инсталацията, свързана с паяжината, паяка и впримчената в мрежите незрима за повечето земни хора фина материя. Жорж от години се е посветил на тези явления. Не се опитва да ги доказва или да ги обяснява научно. Той твори чрез тях. Антония подкрепя философията му. Две много интересни личности, чиито съзнания са отворени към Вселената. Какво си пожелава Жорж ли? Не световен успех, не да смае публиката, не да прави изложби на места със световно значение. Това може да се случи, може и да не се случи. Може дори частично да се реализира, както често става в живота. Жорж си пожелава съзнанието му да се отваря все повече към незримото.
Инсталациите могат да се видят на различни места в музея „Етър”. Симпозиум „Кевис“ се организира от Центъра за неформално образование и културна дейност АЛОС, съвместно с музей „Етър”. Партньори са катедра „Визуални изкуства” към СУ „Св. Климент Охридски” и сдружение Изкуство в действие.
Зареждане ...
