С мило тържество, поздравителни адреси, подаръци и цветя, Училищното настоятелство Севлиево трогна 19-те пенсионирани през последната година учители от четири училища и три детски градини. Станалото вече традиция събитие се провежда в дните около Деня на народните будители. Този път то се състоя в Панорамния бар на хотел „Севлиево Плаза“, в присъствието на представители на Община Севлиево, бизнеса, директори на училища, дейци на образованието и културата.
„Има срещи, които остават в съзнанието ни завинаги, едни от тях са тези – с нашите учители“. С тези думи започна благодарственото слово на председателя на Училищното настоятелство – Светлана Георгиева. „Днес тук поканихме деветнайсет души, които неуморно, с нестихващ жар, плам и себеотрицание възпитаваха поколения наред. Поканихме ги, за да им кажем своето огромно „Благодаря!“ за всеки един миг от техния професионален път, който със сигурност е променил много съдби“, обърна се към присъстващите тя.
Временно изпълняващият длъжността кмет – инж. Красимира Йорданова, също се обърна с мили думи към колегите си: „Учителят е учител 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината до момента, в който трябва с голяма тъга да си каже сбогом с училището, с колегите си и със своите възпитаници. От името на Община Севлиево – поклон, дълбок поклон пред всичко онова, което Вие през целия си житейски път сте оставили сред младите хора и благодаря за всичко онова, което Вие, като хора, сте загубили в личен аспект, но пък сте дали с пълни шепи на нашите деца“.
„Силата на образователната система е да съхранява и възпитава истинските неща, стойностните неща. Тя, образователната система, го прави чрез учителя, чрез вдъхновителя, през децата и пред истинското а-бе, завещано ни от светите братя. Тази вечер е такава – стойностна, добра традиция. Традиция за хората и най-вече за учителя, който дарява обич, познания и трудолюбие. Тук съм с уважение към всички колеги преподаватели, към хората, които помагат на образователната система, които даряват труда си. Поздравявам Ви! Сигурен съм, че ще продължите да носите в сърцето си него – Училището“, поздрави пенсионираните учители началникът на Регионалното управление по образование – Георги Маринов.
В знак на благодарност към дългогодишния труд на учителите, председателят на Училищното настоятелство им връчи поздравителни адреси, луксозни издания на книга за Севлиево и „Гордостта на Севлиево“, както и книжката „Поздрав от Севлиево“ с автори Румен Гатев и Борислав Маринов, саксийка с цвете. Тази година признанието заслужиха 19 учители: Елена Колева от ПГ „Марин Попов“, Христо Станчев, Евгения Пенчева, Стоян Тотев, Стефка Джантова, Павел Калчев, Радка Николова и Ценка Владимирова от СУ „Васил Левски“, Мара Ненова, Галина Христова, Ценка Петкова и Димка Стойкова от ОУ „Стефан Пешев“, Емилия Петрова от ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“, Жана Минкова от ДГ „Слънце“, Пеша Тодорова, Мария Мирчева и Венета Трифонова-Христова от ДГ „Мечо Пух“, и Дафинка Симеонова и Саша Илиева от ДГ „Радост“.
Музикален поздрав към вече пенсионираните учители поднесе Гала Ботева, а за финал се вдигнаха наздравици за здраве и спокойни дни.
Учителят се пенсионира само по документи. В сърцето си остава учител завинаги
Поздрав към своите колеги отправи и една от вече пенсионираните учителки – Димка Стойкова, отдала 40 години от живота си в името на по-доброто бъдеще на учениците си от ОУ „Стефан Пешев“.
„Животът е прекрасен дар. И всеки иска да живее по-добре и по-дълго. Докато сме млади учим, трупаме знания, работим, градим кариера, създаваме семейства, отглеждаме деца. Но времето лети. И докато се усетим, улисани в грижи, работа, болки и радости, идва моментът, в който ни казват: „Човек и добре да живее, се пенсионира“. Но пенсионирането е нещо нормално – като раждането, детството, младостта, зрелостта… В такъв момент всички изпитваме смесени чувства. От една страна се радваме, че дочакахме спокоен живот, свободно време, по-малко грижи. А от друга – тъга и носталгия по изминалите години.
Всички ние, детски учители, учители в начална и гимназиална степен, сме оставили себе си, сърцата си при нашите възпитаници. Убедена съм, че всеки един от нас е изпълнил своята мисия на учител и затова неслучайно е казано: „Да си учител – това е призвание“. Ние, учителите, сме особена порода хора. В нас живее по едно дяволче. Не дяволчето Фют, а такова, което ни кара да вършим само добри неща в името на децата. Когато денят завърши, дяволчето не си отива. То остава вътре в нас и пита – къде, как, защо? И ние заспиваме и се събуждаме с него. С тетрадките, с уроците, с децата и техните съдби. Дяволчето върви с нас година след година, випуск след випуск, до днес, когато казваме „край“. Но, не! Никакъв край! Дяволчето е с нас и сега, когато не сме в училище или детската градина. Когато настъпи 15 септември, дойде патронният празник, когато видим децата в двора на детската градина или училището, когато срещнем техните родители, то, дяволчето, се появява, почва да човърка в сърцата ни. И разбираме, че учител не е временно занятие, а вечно, до края на живота ни. Разбираме, че учителят се пенсионира само по документи, а в сърцето си остава учител завинаги.
Искам да се обърна и към нашите млади колеги. Те ще продължат след нас, ще трупат опит и стаж. Но трябва да запомнят едно нещо. Колеги, обичайте работата си, обичайте децата, уважавайте колегите си. И макар че живеем във века на технологиите, макар че компютрите са полезни и важни в образованието, това не е достатъчно. С децата трябва да се работи със сърце. Те са живи същества, а не машини. Не можем да ги учим с натискане на клавиша и местене на мишката. На тях им трябва обич, добра дума, полезен съвет, разбиране, усмивка, понякога строгост и сълзи. Само тогава те ще обичат учението и своя учител.
От мое име и от името на всички тук благодаря на нашите колеги, с които дълги години сме работили, на ръководствата на нашите учебни заведения, на Училищното настоятелство за проявеното уважение към нас, към дългогодишния ни труд и достойния му завършек – пенсионирането. Пожелавам здрава и успешна учебна година на колегите, а на пенсионерите – здраве, щастие и спокойни дни.
И за финал – едно хайку, което ме накара да се замисля. Замислете се и Вие: „Човече, спри се! За къде си се забързал. Всичко е кратко – мигът, денят, животът… Стигате до края твърде бързо. А краят е един за всички…“.
Зареждане ...
