МИЛКА ДЕШЕВА
През тази година с. Крушево, бавно и полека, порасна с осем човека. Осем семейни двойки откъснаха четирилистната детелинка и се сдобиха с рожби. Добра печалба падна и от националната лотария. Пък и доста нови къщи се вдигнаха. И макар че есента здраво сграбчи земята, с кървави сълзи от жажда плачат полята, не зеленеят житата, линеят цветята, крушевци пак напълниха мазичките с туршийка. Свариха и ракийка. И какво от туй по-добро, пък и винцето във бъчвите играе весело хоро. Само да е мир, здраве и късмет, за да кажем: „Всичко ни е наред!“.
А от сцената вече звучи „Оро се извило“, една от най-хубавите български песни, така подходяща точно за селския събор на Крушево – 16 ноември. С тази песен групата за изворен фолклор, с ръководител Николай Колев, откри празничната програма. Техните песни бяха бурно аплодирани от многобройната публика, изпълнила до крайност салона на читалището. Бурни аплодисменти заглушиха и последните думи от вълнуващото слово на инж. Илия Илиев, поел за втори път товара на отговорността да бъде кмет на селото. А хубавата погача, която му подари Никол, беше с пожелание за здраве и…“кмете, да ни гледаш с честни и добри очи и да сбъднеш всичките ни мечти“. Зарадва го и поздравлението на Александър Генев, кмет на с. Горна Росица. 
Селски събори! Къде е тяхното начало, никой не знае. Различни по време и съдържание в различните села, те са носители на едно и също послание – да съхранят българските традиции и това хубаво нещо, наречено селски събор. А най-хубавото, да се съберат хората в един ден от годината в къщи или на мегдана и да бъдат заедно, действително е съхранено. Малко избледня традицията, свързана с посрещането на гости. Някога цялото семейство се е стягало отдалеч за посрещане на сборяните, които идвали от близо и далеч пеш или с каруца. А събор без гости е като маса по време на пости. Постничка беше откъм гости масата на крушевци тази година, ако смятаме отсъствието на гости от Общината. Но пък в очите на много млади хора се четеше искрата на доволството, че отново гостуват на родители и близки точно в деня на събора. Пристигайки от София, Варна, Добрич, в родното Крушево, те искаха да усетят сладостта от сока на своите корени и сладостта от безкрайните разговори. Пък кой знае, може някога някои да се завърнат завинаги. Защото в Крушево въздухът е балкански, мъглите не ни обичат, слънцето рано изгрява, а ароматът на дядовите къщи е неповторим. 
От незапомнени времена, когато зимата почти чука на вратата и сърцата затрепкват с мисълта за предстоящия събор, за гостите, за трапезата, дни преди това започва голямото чистене на дома и двора. Тази традиция е съхранена и крушевци я спазиха и тази година. Но най-сладките мисли на младите някога са били за хорото, където и премени се показват, и булки се избират, и трудни невести се „одумват“, пък и ергените вече от гурбет се завръщат.
А кога нашите предци са белязали ден 21-ви от месец ноември, Архангеловден, за свой празник, пак никой не знае. Този ден, Въведение Богородично, е Ден на християнското семейство от 1 век.
Многолюдно, сплотено, носител на най-ценните християнски добродетели – трудолюбие, честност, почит към възрастните, вяра в Бога, вярност между съпрузите. Това е бил моделът на някогашното българско семейство. На особена почит на този ден са онези семейни двойки, които са се съхранили близо 50, 50 или повече от 50 години. Какво е разковничето за това ли? Че кой ти го търси днес в модерния и глобален свят, в който живеем. Втори, трети или… брак сякаш е нещо естествено, особено когато пример за това са световноизвестни личности. „Аз, мама и тати“ – това е най-често моделът на съвременното българско семейство. Специален поздрав за многогодишните брачни двойки, както и за нашите гости сем. Богдана и Влайо Влаеви, поканени, забележете, от Харалан Пенев – някогашен ученик на г-н Влаев, беше песента „Радо, Радо“ в изпълнение на Поля Колева и Тодорка Иванова. И ето, че на сцената изгряха не една, а близо 50 звездички – ярки, бляскави, усмихнати, лъчезарни. Огромната саксия с прекрасни есенни хризантеми сякаш избледня пред тази феерия и се сви още повече в ъгъла, за да стори място на танцьори, певци, музиканти. Ансамбъл „Габровче“, с ръководител Лъчезар Захариев, завладя изцяло публиката. Близо час ръкоплясканията не стихваха. Празничното настроение, създадено от тези невероятни фолклорни изпълнители, се пренесе на площада, превърнат в една вкусотия от кебапчета, пържени картофки, казанлъшки понички и захарен памук. Децата на Крушево се забавляваха на трамплин, пъстра сергия примамващо ги канеше да си купят нещичко за спомен от събора. През цялото време площадът беше огласян от приятна музика. 
Наистина, постарали се бяха Кметство с. Крушево, НЧ „Цв. Иванов – 1919“ и пенсионерски клуб „Живей за мига“. А един срамежлив слънчев лъч промъкнал се през оголените клони, леко ме погали по зачервените от вълнение бузи. Здравей, кратък есенен ден! И довиждане! До догодина! А дотогава да вярваме, че нашият ангел пазител свети Архангел Михаил ще пази селото ни от лошото – от болести, природни и всякакви бедствия и нещастия.
Зареждане ...
