Историята на една медицинска специалност е градивно звено в летописа на всяка болница. От друга страна, нейното развитие характеризира и това на здравеопазването в района, който обслужва болницата. По тази причина акушеро-гинекологичната помощ в Севлиево е свързана с развитието на болницата, защото в града не е имало друго лечебно заведение, което да е оказвало такава помощ. Развитието на тази медицинска помощ повтаря развитието й в цялата страна. То се поддава на ясна периодизация, която изглежда така: домедицинска родилна помощ, осъществявана от т. нар. „баби“ – до 1909-1910 година; давана от частни лекари и акушерки в домовете на родилките – от 1910 до 1940 година; осъществявана от лекар и акушерка без обособено акушеро-гинекологично отделение – от 1940 до 1948 година, специализирана помощ в обособено отделение – от 1948 година до днес.
Условията и трудностите, при които са работили тогава лекарите и акушерките, днес звучат невероятно, защото единствено любовта към бъдещата майка и детето й и високото чувство за отговорност са крепили тези предци в работата им. За съжаление, твърде малко данни могат да се открият за тези ранни години, защото документация за здравното дело от тогава почти не съществува. И ако днес нещо все пак се знае, то се дължи на историята, която е събрал д-р Захари Войников – акушер-гинеколог, който отдавна е покойник, но още е помнен с добро от по-възрастното поколение севлиевки. На него дължим и следващите редове за историята на акушеро-гинекологичното отделение в севлиевската болница.
Домедицинската родилна помощ в Севлиево, както навсякъде в страната, е давана от т. нар. „баби“ – възрастни жени, придобили опит от собствени раждания и тези на близки, имащи способността и смелостта да ги приложат при други родилки. Онези от тях, които са притежавали природна интелигентност и сръчност, са били най-известни и търсени. В града имало доста „баби“. Една от тях, наричана баба хаджи Рада, се ползвала с голям авторитет и е била предпочитана. Никъде в документи или архиви, запазени до днес, не се споменава обаче нито едно име или броят на тези жени. Но те все пак са били известни на гражданската власт и следени от нея, за което говори следният факт. До 1891 година градът е бил окръжен административен център. Към Севлиевския окръжен съвет е имало хигиенен съвет. В свое заседание от 1890 година той е протоколирал следното решение: „Да се предадат в известност колко баби за бабуване, зъбовадци, джирафи /хирурзи – бел. ред./ по медицинската и ветеринарната част има в окръга, като същевременно им се изискват документите, по силата на които могат да упражняват това си занятие“. Това решение вероятно е взето въз основа на първия държавен акт у нас, с който се поставя началото на официално регламентирана родилна помощ. Той е създаден през 1886 година и се нарича Правилник за длъжностите на практикуващите баби, т. е. четири години преди това решение на Севлиевския хигиенен съвет.
Към 1909-1910 година родилната помощ започва да се дава от обучени акушерки. За съжаление, коя е била първата дипломирана акушерка в града, къде е учила, кога е започнала да работи и пр., не може да се установи. Известно е, че в Севлиево са практикували няколко акушерки едновременно и то може би още преди 1910 г. Интересен е фактът, че всички са били севлиевки. Най-вероятно първата дипломирана акушерка е била Иванка Ганушева – Тошева. След нея, а вероятно и известно време заедно с нея, са работили акушерките Елисавета Ватева и Пенка Мандалиева. Последната е имала авторитет, работила е дълги години и е акуширала при много родилки. В този период акушерската помощ е давана по домовете при по-тежки случаи и от градските лекари и от тези, работещи в болницата. От 1909 до 1914 г. такава помощ е давана от д-р Константин Петров – управител-лекар на болницата, родом от Белоградчик. Завършил е медицинската академия в Тулуза, Франция, а по-късно специализирал акушерство и гинекология в Женева и Париж. В следващите години и други лекари оказват такава помощ, но тя не се свързва конкретно с имена. Едва в 1930 г., с идването на д-р Иван Филипов, започва да се оказва такава квалифицирана помощ, а по-късно той основава акушеро-гинекологичното отделение.
Като първа акушерка на държавна служба започва да работи Мара Поппетева, която обслужвала родилките по домовете им, вероятно около 1933 г. А на 3 август 1940 г. е назначена за пръв път акушерка в болницата – Благородна Цочева. И двете са завършили медицинското си образование в акушерското училище при акушеро-гинекологичната клиника „Майчин дом“ в София. По-късно Мара Поппетева преминава на работа като акушерка в здравно-съвещателната станция за бременни и деца при градската здравна служба – ценна придобивка за това време, като се има предвид, че е работила през 1941-1942 г. Тя е била прототип на днешните детски и женски консултации. Благородна Цочева – след известно прекъсване, работи до пенсионирането си в акушеро-гинекологичното отделение.
През 1940 година, с назначаването на акушерка в болницата и заделянето на три болнични легла за родилки в отделна стая, се слага началото на болничната родилна помощ. Явно е, че твърде малка част от ражданията са ставали в болницата, а лекарската помощ на родилки е оказвана от д-р Иван Филипов.
Развитието на акушеро-гинекологичната помощ в Севлиево е тясно свързано с името на забележителния човек и лекар д-р Иван Филипов. През 1930 г. той е назначен за управител-лекар на Севлиевската болница и е такъв до 1952 г. Той има специалност „хирургия“, но храни особен пиетет към акушерството и гинекологията. Мечтае да се освободи от товара на общопрактикуващ лекар и административната работа и да се заеме с акушеро-гинекологично отделение. В края на дейността си в Севлиево той действително го основава.
За пръв път през 1940 г. в болницата са отделени три болнични легла за родилки. В края на същата година започва обзавеждането на новопостроената болница и през март 1941 г. в нея са настанени първите пациенти. В хирургичното отделение се обособява стая с 8 легла за приемане на родилки и бременни. Те са обслужвани от д-р Филипов, останалите лекари и една акушерка. След акушерката Цочева това място заема Тодорка Пенчева. Едва през 1946 г. акушерките стават две. При този щат и материална база се осъществява акушеро-гинекологичната помощ почти до 1948 г.
До тогава хирургичното отделение е със завеждащ д-р Иван Филипов, а през юли същата година негов началник става д-р Иван Попиванов. След малък ремонт, западната част на втория етаж на болницата се реконструира в акушеро-гинекологично отделение. Така през втората половина на 1948 г. то се обособява, 69 години след създаването на болницата. Първоначално то разполага с 3-4 стаи и 16 легла, малка родилна зала, манипулационна в дъното на коридора, преградена с параван и още редица неудобства, заради недостатъчните помещения и площ. Ползва се обща операционна с хирургичното отделение.
През март 1952 г. за ординатор в отделението е назначен д-р Йосиф Адам Коморски, който работи в него до април 1960 г., без да придобие специалност. Едва година след създаването на отделение, през 1949-а, акушерките в него стават три. По-късно, в съответствие с развитието му и основаването на женска консултация към него, те стават повече – през 1951 г. те са вече 6, 1955-а – 8, 1960-а – 11. В него без прекъсване много години работят Цочева и Пенчева, Иринка Денчева, Надежда Михайлова-Русанова, Мария Савова-Абаджиева, а за по-кратки периоди – Пехливанова, Димовска, Присадашка, Митрева, Калчева и Баръмова.
В края на 1947-ма, по инициатива на Околийския здравен отдел и обществените организации, се открива градски родилен дом, който се помещава в стара градска къща. Той разполагал с 8 легла и в него работели две акушерки. За известно време бил завеждан от д-р Стефан Петев – тогава околийски лекар. При усложнени раждания била ползвана консултация с д-р Филипов. По-късно тези легла се интегрират към отделението и се обслужват от д-р Филипов и д-р Коморски.
През декември 1955 година за главен лекар на болницата и по съвместителство, за завеждащ отделението, е назначен д-р Кънчо Кънчев – дотогава старши ординатор в отделението на търновската окръжна болница. Той го ръководи до януари 1959 г. В този период леглата в отделението се увеличават на 26. В края на септември с. г. е назначен втори ординатор – д-р Иван Карагьозов, който работи до август 1961 г. и в това време придобива специалност. Година по-късно е назначен и трети ординатор – д-р Христо Пейков. При отсъствието на д-р Кънчев, за кратки периоди, отделението е било завеждано от командировани специалисти от В. Търново – д-р Табакова, д-р Никола Ангелов и д-р Емилиян Морозов.
След напускането на д-р Кънчев, от декември 1959 г. завеждащ на отделението става д-р Захарий Войников. През 1965 г., след завършването надстройката на болницата, отделението е разширено в останалата част на втория етаж. Леглата стават 32, а през 1968 г. – 41. Ползването на обща операционна с хирургичното отделение на долния етаж създава редица затруднения, особено в плановата оперативна дейност. Родилната зала и детската стая са в неудобни и тесни помещения. През 1970 г. е завършена пристройката към западния край на болницата, с което отделението получава нова родилна зала, операционна и просторна детска стая. Това дава възможност през 1970 г. леглата да се увеличат на 46, през 1973-та – на 53, през 1977-ма – на 56.
Отделението остава с трима лекари и един завеждащ. След напускането на д-р Коморски, е назначен д-р Софрони Трендов. Д-р Карагьозов също напуска и на негово място идва д-р Атанас Пумпалов.
През март 1963 г. е назначен д-р Денчо Денчев, а през 1969-та – д-р Григор Филипов – син на д-р Иван Филипов, който три години по-късно преминава на работа в София. През януари 1973 г. е назначена д-р Цеца Тотевска, а от юли 1976 г. ординаторите в отделението стават четирима, когато е назначена д-р Ценка Иванова.
През 1960 г. акушерките в отделението са 11. После, с увеличаването броя на леглата, техният брой достига 21 и една детска сестра. Съставът на санитарите също е нараствал – от 2-3 санитарки при основаването, през 1959-та те са 5, а към 70-те години на миналия век – 9.
Историята на акушеро-гинекологичното отделение не би била пълна, ако бъде подминат фактът, че медицинските кадри в него са оказвали такава помощ в селищата на общината. Към средата на 60-те години на миналия век, от отделението е оказвано пряко ръководство на всички родилни домове в Севлиевско, общо 15 – в Добромирка, Крушево, Ловнидол, Горна Росица, Батошево, Стоките, Кръвеник, Сенник, Душево, Столът, Градница, Ряховците, Малък Вършец, Крамолин и Гъбене. Във връзка с усилената урбанизация на района и застаряването на населението в селата, ражданията в тях постепенно намаляват до единични и съществуването на тези родилни домове става излишно, поради което те постепенно биват закрити до 1973 г.
През 1979 г. – 100 години след основаването на болницата и 31 години след основаването му, акушеро-гинекологичното отделение се грижи за опазване здравето на жените, бъдещите майки и новородените в целия район. Към този период лекарите смятат, че отделението работи при относително добра материална база във функционално отношение, но неотговаряща на тогавашните изисквания и това може да се промени само след построяването на нова болнична сграда. Преценката за апаратурата е, че се нуждае от обновяване.
Зареждане ...
