Добра поезия и откровен до болка разговор за днешното състояние на българската поезия и проза – това се случи на срещата с поета Николай Милчев, който бе гост на Севлиево в четвъртък вечерта, по покана на градската библиотека. В залата за събития не бе така пълно, както при гостуването на Маргарита Петкова, но за сметка на това почти всеки от присъстващите по някакъв начин е свързан с писането като занятие, което ги определя не само като ценители на словото, но и като познавачи.
Николай Милчев отдавна е познат в поетичното пространство и е известен като майстор на метафората. В стихотворенията си той преплита видимото от живота с невидимото от душата. Има няколко стихосбирки, но тази година за пръв път в живота си е написал 20 разказа. Това се случило, докато бил сам през лятото за цял месец, когато жена му – негово крило, била в САЩ, за да гледа внучето им. За тези 30 дни той бил обхванат от такова „светло безсъние“, че му се събрали около 10 часа сън общо. Тогава буквално не спрял да пише и така се родили разказите. Те ще бъдат издадени догодина, под заглавие „Ябълковият човек“, когато читателят ще може да го оцени и като прозаик.
Николай Милчев прочете няколко стихотворения от „Ти и котките следобед“, която съдържа 26 творби. Преди да започне, той сподели разбирането си, че в една книга всички стихове трябва да бъдат не просто добри, а много добри и така обясни как броят им е сведен до 26 – в началото били много повече. После залата за пръв път чу негов разказ – „Самодиви“, от бъдещата му първа книга с проза.
Разговорът между гост и домакини започна непринудено, провокиран от горчивите констатации на Николай Милчев. „Почетете малко книги, писания по форуми в Интернет, послушайте словото на хората днес – думите навсякъде звучат кухо. Хората общуват – без да се чуват, а от това обедняваме, чувстваме се самотни. Не харесвам днешните поети – звучат ми еднакво, те убиха метафората. Изтръпвам, когато чуя текст на съвременна песен. Бъркаме голямата книга с бестселър и успеха – с печалба. Боли ме за всичко, което се случва в България.“
Преподавател по български език и литература в София повече от 30 години, поетът няма как да не вижда промяната в родния ни език, неговото обедняване, опростяване и да не се ужасява, когато разбира, че неговите ученици приемат за поезия текстовете от песните на Криско. Всички хора пътуват, макар и по различен начин, а поетите – чрез думите, затова и искат те да са силни, да запазват заряда си. Не по-малко болка пролича и в отговора му на въпроса какво е мнението му за Съюза на българските писатели. Когато в началото не го приели в него, той се разболял, когато по-късно го приели – искал да каже на всекиго, а сега счита, че този съюз е изгубил онази своя същност, която най-кратко може да се определи с „Дядо-Вазовия съюз на писателите“. Затова, запознал се във времето с кухнята му, поетът преди години го напусна, омерзен от отношенията в него, мотивите и начините за вземане на решения в него.
Независимо от всички горчиви истини, Николай Милчев докосна топло и дълбоко всеки севлиевец, който бе в залата, с подбора на думите, с кризисната си откровеност, с тихата си тъга и, разбира се, с добрите си стихотворения, които правят едно общуване истинско.
Зареждане ...
