ДОЦ. Д-Р ХРИСТО ТЕМЕЛСКИ
През 1903 г. либералите Джеймс Брайс и Ноел Бъкстон основали Балкански изпълнителен комитет от англичани, запознати с Балканите и проявяващи интерес към тяхното бъдещо развитие. Сред членовете на комитета били включени представители на парламента, журналисти, самостоятелно назначени експерти. Тяхната основна идея била организиране на изложение на балканските държави в Лондон. Комитетът отправил покани за участие към България, Гърция, Румъния и Черна гора. Харолд Хартли посетил България, Румъния и Черна гора. Румънците отказали, същото направили и гърците, посетени от Артър Мур. Към Турция никой не се обърнал.
Продължителността на изложението била от месец май до октомври 1907 г. В него участвали само три балкански държави – България, Сърбия и Черна гора. България била представена чрез реклами, карти, книги и различни занаятчийски стоки и земеделски продукти.
Откриването на изложбата станало доста хаотично, но отзивите в пресата били благоприятни. Сърбите се представили най-добре, тъй като българите не успели да завършат навреме своето представяне, въпреки че печатните им материали впечатлявали със своята детайлност.
В Ърлс коорт било направено балканско село – с къщи, джамия (но не и с църква – не била достатъчно екзотична), мандра и солна мина. Грънци, медни и калаени съдове привличаха погледа на англичаните с изящната си, но „примитивна изработка“. Докарани от Балканите майстори показвали как се тъкат килими, изковават медни съдове, преде се прежда – все занаяти, които в индустриална Англия вече били забравени. Българският павилион бил украсен от младия художник-декоратор Хараламби Тачев (автор на герба на София). На входа му бил поставен бюст на княз Фердинанд. Българското представяне било разпределено в 20 групи и 96 класа: образование, изящни изкуства, фотография, топография, електричество, парни машини, музикални инструменти, превозни средства, животновъдство, земеделие, лозарство, производство на хранителни продукти, мини и кариери, дървопреработване, керамика, мраморни изделия, облекло, етерични масла, питиета и много други.
На Лондонското изложение със свои стоки и произведения от Севлиевска околия участвали общо 46 човека; от които 27 били от града, а останалите 19 от селата. Четирима от участниците изпратили свои произведения в две групи: Петър Дограмаджиев (Севлиево) в съдружие с М. Серафимов като фотограф изпратил серия портрети и увеличени портрети; а самостоятелно се представил с хавлиени кърпи. Марко К. Вачков от Сухиндол участвал като издател и редактор (изпратил списание „Пчеларска библиотека“), а като пчелар с центрофугиран мед, пчелен восък и меден оцет. Димитър Караиванов участвал като табак и кожар – изпратил обработени кожи и готови кожени изделия, в това число и военни ботуши. Иван Ил. Цонков (Севлиево) се представил с различни обработени кожи, в това число и кози, а също и с конски амуниции (сбруи). Сред нашите участници имало само една жена – Параскева Илиева от града, която изпратила жълта царевица сорт „Чинквантино“.
Ето какво изпратили участници от Севлиево: Димитър Ненчев – готови кожи; Христо Мончев – мъжки и дамски ботуши; Иван Станчев – дамски ботуши; Димитър Х. Бучакчиев – различни видове ножове; Цонко И. Лумпаров – различни медни съдове; Константин Сенов – разни фини вълнени прежди; Димитър Ив. Мандалиев – дамски и мъжки ботуши и домашни пантофи; Христо Ив. Топов като фотограф изпратил увеличени фотопортрети; Донко Х. Цветков – костюм на турски селянин; Братя Генови – шкаф за книги; Христо М. Топалов – пшеница и царевица; Ганчо Симеонов – овес; В. Ив. Ракарев в съдружие с Ц. А. Ангелов – американски и местни лози; Ангел Ц. Ангелов – гроздова ракия; Марин К. Митев – сливовица; Иван М. Бояджиев – свинска мас и яйца; Милко Сираков – стъклено разпятие.
А участници от селата изпратили: Теодор Иванов и Пею Йовчев от Богатово – пшеница и царевица; Пенчо Нейков от Богатово – коноп и конопено семе; Йончо Петров от Столът – червена пшеница; Киро М. Шопов от Хирево – боб; Иван Марков от Душево – пшеница, ечемик, царевица, овес и леща; Иван Карастоянов от Букорово (дн. Младен) – боб, овес и други зърнени култури; свещеник Христо Ив. Дарданов от Крамолин – центрофугиран мед и пчелен восък; Никола Ханчов от Крамолин – твърда и мека пшеница; Ненчо П. Ватев от Драгиевци – сушени сливи; Христо Н. Капукаранов от Сухиндол – ечемик, ръж, пшеница, царевица и боб; Досю Манолов от Сухиндол – центрофугиран мед и пчелен восък; Марко К. Вачков от Сухиндол – гроздово уиски (гроздова ракия); Ботю Петков и Минчо Попов от Ряховците – царевица; Деню Вълев от Върбовка – семе от рапица; Д. Атанасов от Върбовка – червена пшеница; Слави Минков от Бяла река – червена пшеница и царевица.
Всеки един участник сам подготвял пратката си в дървено сандъче и заплащал стойността на изпращането й. Дори получаването на отличия (медали) ставало чрез предварително заплащане. Ето какво е записал за това калпакчията Кино Табаков от Троян: „Наредено беше тогава така: който внесе пари за медал, ще му пратят медал. Без пари не пращат медал. Аз, Кино П. Табаков, внесох както следва: за медала само лева 9,45. За надпис името ми 0,95 ст., за медала дадох всичко 10,40 лв. Но за 12 букви – 0,95 стотинки. Ще го надпишат само така: Кино П. Табаков. Похарчени други разноски за сандъче и друго всичко по 4 калпаци – лева 5,60“. Не е известно кои участници от Севлиево и селата са изпратили пари да им направят и изпратят медали.
Интересен е фактът, че габровския учител Димо Заимов предприел дълго пътуване до Лондон и обратно с колело – навъртял 7891 км. Водил си дневник и направил много снимки от изложението. Като се завърнал изработил луксозен албум, който подарил на княз Фердинанд. Този албум е запазен в Централен държавен архив.
Зареждане ...
